Решение № 1241 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11458/2011 г.

Решение № 1241 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11458/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венета Василева Гьорева от гр. София срещу решение № 3375 от 7.07.2011 г. по адм. дело № 648/2011 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Венета Василева Гьорева срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № РД-22/84/ от 12.11.2010 г. на кмета на Столична община. За да постанови този резултат съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че не ползва имота и поради това не дължи такса за битови отпадъци. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение и са основани на същия аргумент - имотът е съсобствен апартамент, от който жалбоподателката притежава 1/2 ид. част, но е лишена от ползването на своята част, защото целият апартамент се ползва от останалите съсобственици и поради това не тя, а те, като ползуватели и на нейната част, са задължени с определената за целия апартамент такса за битови отпадъци. Изразеното с касационната жалба становище не намира опора в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Според чл. 71 от този закон такса не се събира, когато услугата не се предоставя. Затова Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, предвижда цялостно или частично освобождаване от заплащане на съответната такса на лицата, които не ползват съответната услуга през годината или през определен период от нея (чл. 8). За таксата за битови отпадъци единственото обстоятелство, което би могло да изключи задължението за нейното заплащане, е съответният недвижим имот да не се ползва през цялата година и за това обстоятелство собственикът или ползувателят на имота да е подал в срок от 1 ноември до 31 декември на предходната година декларация по образец в съответния отдел "Местни данъци и такси" на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" по местонахождението на имота (чл. 27, ал. 2 от цитираната наредба). По делото няма данни, че жалбоподателката е съобразила и спазила тези правила, поради което е била длъжна да заплаща редовно съобщаваната й (по размер) такса за битови отпадъци (така: реш. № 5465 от 19.04.2011 г. по адм. д. № 10606 от 2010 г. на ВАС - I отд. и др.). Доколкото с касационната жалба е изразено и становище, че останалите съсобственици, лишили жалбоподателката от възможността да ползва своята част от съсобствения имот, трябвало да заплащат и припадащата се на нея част от ежегодната такса за битови отпадъци на имота, следва да бъде указано на касационната жалбоподателка, че при липса на доброволно уреждане на този спор може да поиска по реда на гражданското съдопроизводство останалите съсобственици да й заплатят (възстановят) това, което счита, че е заплатила вместо тях. По административен ред може да поиска единствено предварителното й освобождаване от заплащане на припадащата й се част от таксата за битови отпадъци като подаде декларация по реда и в срока, указани в чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,