Решение № 6294 от 27.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу Решение 1696/24.08.2021 г. по адм. д. 712/2021 г. на Административен съд Пловдив. Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба МИГРА - 2 ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица] не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е била заповед ФК 375 - 0050440/09.11.2020 г., издадена от началника на сектор "Гранични контролно-пропусквателни пунктове" Бургас в Дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена на МИГРА - 2 Е. ПАМ запечатване на търговски обект стоково тържище, находящо се в гр. Бургас на [улица], стопанисван от дружеството, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за извършена продажба на рамка за снимка на стойност 2.00 лв., заплатени в брой от проверяващия преди легитимация. Обстоятелството е удостоверено с протокол за извършена проверка серия АА 0050440 от 04.11.2020 г. и приложените към него дневен финансов отчет от същата дата и опис на паричните средства. Първоинстанционният съд е отменил заповедта по съображения, че в нея липсват конкретни мотиви досежно срока на ПАМ. В изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав преценява така постановеното от Пловдивския административен съд решение като валидно, но недопустимо, поради конституирането и участието в производството на ненадлежен ответник. По делото е представена Заповед ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС са възложени правомощия на началниците на отдели Оперативни дейности в ГД Фискален контрол да издават заповеди за налагане на ПАМ, както и Заповед ЗЦУ-ОПР-18/23.03.2020 г. на главния секретар на НАП, овластен на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), с която на основание чл. 84 от същия закон е разпоредено при отсъствието на заемащия длъжността началник на отдел Оперативни дейности Бургас, тази длъжност да се изпълнява от началника на сектор "Гранични контролно-пропусквателни пунктове" Бургас в Дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция Фискален контрол . Така установените обстоятелства сочат, че оспорената заповед ФК 375 - 0050440/09.11.2020 г. е издадена от началника на сектор "Гранични контролно-пропусквателни пунктове" Бургас в Дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП в качеството му на изпълняващ длъжността началник на отдел Оперативни дейности Бургас като заместващ отсъстващия титуляр. Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение 4/22.04.2004 г. по адм.д. ТР-4/2002 на ОСС на ВАС, за определения период от време заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. От изложеното следва, че при издаден индивидуален административен акт от административен орган в качеството му на заместващ компетентния да го издаде административен орган, като ответник по делото съдът в изпълнение на задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК е бил длъжен служебно да конституира замествания орган (началник на отдел Оперативни дейности Бургас), тъй като заместващият е издал акта от негово име. В случая обаче като ответник по делото в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК е конституиран началникът на сектор "Гранични контролно-пропусквателни пунктове" Бургас. Като е разгледал делото и е постановил решението си с участието на ненадлежен ответник, който не е органът, издал оспорения административен акт, Пловдивският административен съд е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. В този смисъл Върховният административен съд вече се е произнесъл с две свои решения Решение 11322 от 09.11.2021 г. по адм.д. 3285/2021 г. и Решение 12662 от 13.12.2021 г. по адм.д. 4830/2021 г. С оглед така даденото разрешение, което не е по съществото на спора, разноски на касатора не се дължат. Подателят на касационната жалба - началникът на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при ЦУ на НАП - е процесуално легитимиран да подаде касационна жалба, тъй като той е органът, който се явява издател на оспорения пред съда административен акт и разполага с процесуална легитимация да участва в делото като страна, както пред първата, така и пред втората, касационна инстанция. Макар да няма качеството на страна - ответник в първоинстанционното производство, той попада в категорията лица по чл. 210, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и постановеното от петчленен състав на ВАС Определение 10882 от 30.07.2012 г. по адм.д. 8906/2012 г., чийто мотиви настоящият състав приема изцяло като правилни. С оглед изхода на спора на касатора не се присъждат разноски. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането на страната за разноски следва да се произнесе административният съд, който ще разгледа повторно делото. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение