Решение № 1516 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2020 г.

Решение № 1516 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрк. Антов, против решение № 642 от 6.07.2020 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. дело № 59 по описа за 2020 г. на съда, с което е отменена по жалба на "Фар Петролиум" ЕООД издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10627/28.11.2019 г. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че извършването на нарушенията, във връзка с които е наложена процесната принудителна административна мярка, е установено по безспорен и безсъмнен начин. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че нарушенията са констатирани след като вече са били извършени, при което положение не е имало основание за налагане на мярката. Според касационния жалбоподател заключението на назначената по делото експертиза е ирелевантно. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира се присъждане на направените разноски за внесената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - "Фар Петролиум" ЕООД, чрез адв. Йосифова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София област е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10627/28.11.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Фар Петролиум" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" - бензиностанция, находящ се в гр. Мездра, ул. "Христо Ботев" № 77, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 20 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушения на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗДДС. За да наложи ПАМ органът се е позовал на извършена проверка, при която е установено, че за периода от 1.10.2019 г. до 21.10.2019 г. в проверявания обект е имало монтирано ЕСФП, което не е от одобрен тип и не е отговаряло на техническите и функционални изисквания на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № H-18/13.12.2006 г.), съгласно приложение 1 и 2 от същата наредба. Това нарушение е установено от представени на 26.11.2019 г. документи от дружеството, от които е видно, че ЕСФП от одобрен тип е инсталирано на 21.10.2019 г. Второто нарушение, описано в заповедта, се изразява в това, че дружеството не е изпълнило задължението си да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива - нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване целта на закона, след като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение по случая. За да отмени оспорения административен акт, съдът е обосновал извод за недоказаност на посоченото в заповедта нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. Изложил е мотиви, че нарушението, изразяващо се в използване на ЕСФП, което не е от одобрен тип, не е било констатирано да се извършва от дружеството към момента на проверката, а е установено в последващ момент – на 26.11.2019 г. от представените периодичен отчет и Z-отчет, като е посочено в заповедта, че на 21.10.2019 г. е инсталирано ЕСФП от одобрен тип. Този факт е дал основание на съда да приеме, че след като към момента на проверката това нарушение не се установява от проверяващите служители, не е налице основание за налагане на ПАМ, чиято цел е да предотврати и преустанови административно нарушение. Според решаващия състав по делото липсват данни/твърдения, че неподаването на точни данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. Позовавайки се на приетите по делото писмени и гласни доказателствени средства, съдът е посочил, че дори да има нарушение от страна на търговеца, то допуснатото нарушение не е толкова съществено и определеният срок за налагане на ПАМ се явява в нарушение с принципа на съразмерност, установен с чл. 6 от АПК. Съдът е направил извод, че в заповедта не са изложени мотиви за определяне срока на мярката и с налагането й е нарушена преследваната от закона цел. Обжалваното решение е правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г", във вр. с ал. 3, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС са формулирани така: принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, в т. ч. и чрез ЕСФП, работеща в режим на самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Предвидено е да се наложи ПАМ за нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗДДС, когато при извършената проверка се установи, че проверяваното лице използва електронни системи с фискална памет, които не са от одобрен тип. Правилно съдът е счел, че преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно - да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни, както факта на извършените нарушения и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок, като настоящия касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че нарушенията, за които е приложена обжалваната ПАМ, не са установени по безспорен начин. Първото нарушение, изразяващо се в използване на ЕСФП, което не е от одобрен тип, не е установено към момента на проверката, а в последващ момент на 26.11.2019 г. В самата заповед е посочено обстоятелството, че на 21.10.2019 г. е инсталирано ЕСФП от одобрен тип. След като към момента на проверката това нарушение не е установено от проверяващите, правилно съдът е приел, че не е налице основание за налагане на ПАМ, чиято цел е да предотврати и преустанови административно нарушение. В случая запечатването на обекта за срок от 20 дни не изпълнява и целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват, тъй като дори и да се приеме, че е извършено твърдяното от административния орган нарушение, то е в минал период и е било преустановено към момента на издаване на оспорената заповед. По второто нарушение, изразяващо се в неспазване на реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП, от събраните доказателства се установява, че на посочените в заповедта дати 17.11.2019 г., 21.10.2019 г., 26.10.2019 г. и 22.10.2019 г. в НАП са постъпили данни по установената дистанционна връзка с търговския обект - бензиностанция, стопанисван от "Фар Петролиум" ЕООД, които не отразяват реалната доставка на течно гориво, даващи възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и за извършените продажби. По делото е установено, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е въвело в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, налице е изградена дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която има информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, на това устройство е осъществяван метрологичен контрол, има сключен договор за техническо обслужване с лице, получило разрешение от БИМ и удостоверение за сервизно обслужване на съответния вид фискално устройство. За ремонта, извършен от лицето за сервизно обслужване на 3.12.2019 г. е изготвен сервизен протокол № 472 КМ/3.12.2019 г. При тези фактически установявания законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че липсва основание да се приеме, че дружеството не е изпълнило задължението си да предава на НАП по изградената дистанционна връзка коректни данни за доставки и налични количества горива в резервоарите. Правилно в обжалваното решение е налице позоваване на съдебно-счетоводната експертиза, според която са издавани дневни и месечни отчети и има съответствие между финансовите отчети и отчетите от нивомерната система. Фактурите към доставчика на гориво са платени, както и начисления акциз по тях. Експертът е установил, че за м. 10.2019 г. и 11.2019 г. е внесен декларираният ДДС. В тази връзка оплакванията на касационния жалбоподател са неоснователни, доколкото в негова тежест е било установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт. По делото липсват твърдения, че неподаването на данни е станало поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия в резултат на поведение на задълженото лице. След като е установено, че документите за доставка на процесните количества горива са коректно въведени и е налице съответствие между финансовите отчети и отчетите от нивомерната система, то необоснована е констатацията, че неподаване на данни лишава НАП от възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там да бъде определен коректно размерът на данъчните задължения. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски. В полза на "Фар Петролиум" ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. - доказани по основание и размер и платени в брой съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 19.01.2021 г. и 14.09.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,