Решение № 9953 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14742/2011 г.

ВАСI отделение09.07.2012 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение № 1231/04.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1815/2009 г. по описа на Бургаския административен съд. ОСЪЖДА Митница - Бургас и МП ""Пристанище - Бургас - Център" - гр. Бургас да заплатят на "Аурубис България" АД - гр. Пирдоп направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 137 лв. (сто и тридесет и седем лева). РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9953 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14742/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началниците на Митница - Бургас и Митнически пункт "Пристанище - Бургас - Център" - гр. Бургас срещу решение № 1231/04.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1815/2009 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отменено решение № 1590/01.10.2009 г. на началника на същия митнически пункт в частта, в която на "Аурубис България" ЕАД - гр. Пирдоп (с предишно наименование "Кумерио Мед" АД) да заплати законна лихва за периода от датата на възникване на задължението - подаването на ЕАД 08BG001007H0000586/04.04.2008 г. до датата на заплащането й. Със същото решение са присъдени на дружеството и направените по делото разноски в размер на 4 321 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът се е позовал на решение по дело С-546/09 г. на СЕС в Люксембург, тъй като конкретния случай не бил аналогичен казус. При настоящия случай според касатора по подадената митническа декларация стоките са поставени под режим "свободно обращение" и вземането под отчет на митните сборове не се отлага, а е направено на датата, на която е подадена митническата декларация. В случай, че впоследствие митническите органи установят, че това не са били реално дължимите задължения към датата на подаване на митническата декларация, същите предприемат необходимите действия по досъбирането на задълженията, заедно със законната лихва, дължима от тяхното възникване - подаване на митническата декларация на основание чл. 201, § 2 от Регламент 2913/92/ЕИО (за краткост Регламента). Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба с искане за отмяна на обжалваното решение на съда и отхвърляне на жалбата срещу митническия акт. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Аурубис България" ЕАД - гр. Пирдоп, Софийска област чрез процесуалния си представител адв. Владимирова я оспорва по съображения, развити в депозирания по делото писмен отговор. Претендира присъждане в полза на дружеството направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а съдебното решение като обосновано и законосъобразно да се остави в сила. Според прокурора за да възникне задължението за лихва е необходимо не само главното задължение да е възникнало и да съществува, но и същото да не е платено в срок, което не е налице в процесния случай. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени посочения по-горе митнически акт, първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно е начислена лихва. Този извод съдът е направил, като се е позовал на решението по дело С-546/2009 г. на СЕС в Люксембург, което е по повод отправено преюдициално запитване по адм. дело № 6077/2009 г. на ВАС, IА отделение на "Аурубис България" АД именно по спорния и по това дело въпрос относно дължимостта на лихвата. В този смисъл съдът е възприел мотивите на съда в Люксембург, че съгласно чл. 232, § 1, б. б) от Регламента предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от Регламента. Затова и съдът е приел, че лихвата се дължи, само ако е изтекъл срокът за плащане на митническото задължение, но процесният случай не е такъв. Спорът между страните по делото е само относно началния момент за дължимостта на присъдената с процесното митническо решение законна лихва от датата на подаване на ЕАД 08BG001007H0000586/04.04.2008 г. На тази дата от Чили е внесен меден концентрат, като стоката е поставена под митнически режим "свободно обращение". На същата дата - 04.04.2008 г. е заплатен и ДДС. Моментът на подаване на митническата декларация е различен от момента, в който възниква задължението за заплащане на митническото задължение (в случая ДДС съгласно чл. 56 ЗДДС). С приемането на митническата декларация започва началния момент, от който започва да се начисляват съответните митнически задължения и вземането им под отчет. За определените митнически задължения длъжникът се уведомява и ако той не изпълни тези задължения (плащане), тогава се начисляват лихви за забава - чл. 232 от Регламента. В процесния случай след уведомяването в определения от митническите органи срок вносителят е заплатил дължимото и начислено ДДС, поради което той не е изпаднал в забава, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В този смисъл е и решение от 31.03.2011 г. по дело № С-546/09 на СЕС в Люксембург. В това решение е прието, че съгласно чл. 232, § 1 от Регламента следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбрана сума по митни сборове може да се начислява на основание само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума. Освен това съдът е приел, че при липса на съответни разпоредби в Регламент № 2454/93, чл. 214, § 3 от Регламент № 2913/92 г. следва да се тълкува в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компесаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет. В случая митническите органи са санкционирали "Аурубис - България" АД с начисляване на лихва, без да е налице забава, тъй като дължимо за вноса ДДС е платено в срока, указан в поканата за плащане, поради което не е налице забава, за която се начислява лихва. Освен това, изхождайки от регламентацията, предвидена в чл. 54 ЗДДС законодателят е предвидил, обвързвайки момента на данъчното събитие при внос с датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а не с датата на подаване на митническата декларация. Като е постановил в този смисъл решението си, първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения, поради което решението му не подлежи на отмяна. Същото като правилно следва изцяло да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно поисканите от ответника по касационната жалба разноски: Същите са основателни за сумата от 137 лв., предвид представената фактура. По отношение на другата фактура № 0...2107/30.11.2011 г. за 17 854,74 лв. и ДДС 3 570,95 лв. от нея не става ясно, че това са сторени разноски за касационната инстанция по настоящето дело. Във фактурата е отразено, че адвокатското възнаграждение, което е платено с нея е по отношение на данъчно-правни услуги, предоставени от адвокатското дружество за месец ноември 2011 г., но никъде не е отразено, че е за процесуалното представителство по настоящето дело и затова не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,