Решение № 12803 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6600/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. Т., гражданин на Афганистан, подадена чрез адвокат Монева, в качеството й на служебен защитник, срещу Решение 2440 от 12.04.2024г., постановено по адм. дело 1187/ 2024г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че е налице несъответствие на формираните изводи с установените по делото факти. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Моли за отмяна на решението на административния съд. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение 2440 от 12.04.2024г., постановено по адм. дело 1187/ 2024г. на АССГ е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Д. М. Т., срещу Решение 939 от 11.01.2024г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решаващият съд, за да постанови този правен резултат приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган- Председателя на ДАБ, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразено с целта на ЗУБ. Смята, че административният орган, правилно е приел, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът изложил мотиви, че не съществуват тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, обуславящи предоставяне на субсидиарна закрила. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в жалбата, че съдебното решение е неправилно, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, в съответствие с критериите на чл. 146, т.1-5 от АПК. Съобразно изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба от ЗУБ са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради наличието на нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно решаващият съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Твърденията му за съществуваща заплаха, поради семеен конфликт с имуществен характер не могат да бъдат основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Описаните в бежанската история спорове за земя и конфликти с роднини не са относими към процесното административно производство. Обосновани са изводите на административния съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Липсват доказателства, същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че след двумесечен престой в Иран е преминал на територията на Турция, където е пребивавал и работил за период от 5 години. В случая са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на пет години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Чуждият гражданин е напуснал Република Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията, което също не е основание за предоставянето на хуманитарен статут. Данните сочат, че лицето е икономически емигрант, а не бежанец. Не са налице обстоятелства, които да обосноват уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Неговите роднини живеят необезпокоявано в Афганистан. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/ 07г. и дело С-285/ 12 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Във връзка с представената в настоящото съдебно производство актуална справка за положението в Афганистан е видно, че след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е подобрена и се поддържа вътрешна стабилност. Макроикономическото управление е по- добро от очакваното, с наличието на стабилен обменен курс, ниска инфлация, ефективно събиране на приходи и нарастващ износ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,