Решение № 8616 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2009 г.

Решение № 8616 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Експо 2000" ООД, гр. София чрез пълномощника си адв. Йорданов, срещу решение № 8/ 04.03.2009 г., постановено по адм. д. № 5143/08 г. по описа на Административен съд гр. София (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания вземания (ППСПДВ) № 13/19.05.2008 г., издадено от началника на Митница - София, с което му е определено митническо задължение за доплащане на ДДС за внос в размер на 5 287 лв. и мито в размер на 26 458 лв, ведно със законната лихва, мълчаливо потвърден от Директора на РМД - София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Основните касационни доводи са свързани с нарушение на процедурата по извършване на последващ контрол. По същество касаторът излага доводи за наличие на изричен текст за произход на процесните стоки от страна в ЕС. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменено обжалваното Постановление. Ответникът по жалбата Началник Митница София, чрез проц. си представител юрк. Попгеоргиева оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Заинтересованата страна Директора на дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било ППСПДВ № 13/19.05.2008г, издадено от началника на Митница - София, с което на "Експо 2000" ООД е определено митническо задължение за доплащане на ДДС за внос в размер на 5 287 лв. и мито в размер на 26 458 лв, ведно със законната лихва, мълчаливо потвърдено от Директора на РМД - София. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че процесното Постановление е издадено в рамките на последващ контрол по възложена планова проверка на основание чл. 78, пар. 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 ЗМ и във връзка с поставянето на стоки под режим внос и митническо складиране на "Експо 2000" ООД. Проверката е обхващала действията на жалбоподателя при поставяне на стоките под режими с внос и митническо складиране за периода 25.09.2004 г.- 31.12.2006 г., допускане за свободно обръщение, едновременно освобождаване за крайно потребление за периода за периода 01.01 2007 г.- 22.06.2007 г., прилагането на мерките на търговската политика, както и изпълнение на задълженията му за обезпечаване и за заплащане на публичните държавни вземания при поставяне на стоките под режим. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Докладна записка от 12.11.2007 г. и са свързани с факта, че в периода 30.12.2004 г.- 26.12.2006 г. "Експо 2000" ООД при оформяне на подробно индивидуализирани стоки под режим "внос" е ползвало преференции, съгласно Протокол 4 от ЕСА. Представени са фактури, издадени от доставчик регистриран в Германия с текст върху фактури за преференциален произход, като част от стоките са означени със "звездичка". В допълнителен доклад № 7А от 09.10.2007 г. е установено, че за стоките, означени със лзвездичкаы във фактурите, не би следвало да се ползват преференции- обстоятелство, указано в края на фактурите. Подробно съдът е обсъдил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на фактическите и правни основания за издаване на обжалвания акт, както и непосочване на правното основание в диспозитива на акта, както и че обстоятелството относно невръчване на изготвеният Допълнителен доклад № 7А (09.10.2007 г. на представител на дружеството не е от категорията на съществените нарушения, които изцяло се споделят от настоящия състав. За неоснователен е приел съдът довода на жалбоподателя, че при извършване на документния контрол по чл. 74, т. 1 от ЗМ не е установено нарушение, като е изложил доводи, че документалния контрол не изключва извършването на последващ контрол на декларирането по чл. 84 и сл. от ЗМ, чиито обхват обикновено касае верността и пълнотата на декларираните данни. От правна страна съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България, ратифицирано със закон, приет от 36-о Народното събрание на 15.04.1993 г. и обнародвано в "Държавен вестник" бр. 33 от 20.04.1993 г, в сила от 1.02.1995 г, е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от Общността. В чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол № 4 е посочено, че продуктите, с произход от Общността се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1, при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. В случая жалбоподателят е извършил внос на стоки, за които не е представил сертификат за преференциален произход, а е представил фактури, издадени от немско търговско дружество, но с изрично посочване по отношение на спорните стоки, че те са без преференциален произход. Това обстоятелство съдът е приел, за безспорно установено въз основа на приетите фактури, представени при вноса в които се съдържа текст, според който не е следвало да се ползва преференция за произход. Последната страница на всяка от процесните фактури, съдържа отметка: "Внимание: Отбелязаните със звездичка = Д*" стоки не са стоки по произход и нямат право на преференции. Обозначението се намира в полето над количеството за доставка. При така установеното, а именно че стоката е стока без произход, по смисъла на Протокол 4 относно дефиницията на понятието "Стоки с произход" и методите за административно сътрудничество (обн. в ДВ бр. 100/98 г.), то тя е следвало да бъде декларирана като такава и за нея да бъде заплатено мито съответно от 12,5% върху стойността и частично ДДС. Решението е правилно, като постановено при правилно установени правно релевантни факти и в съответствие със закона. Обжалвания в производството пред АС акт е издаден при последващ контрол от страна на митническите органи при условията на чл. 78, пар. 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 ЗМ, във връзка с поставени стоки под режим: внос и митническо складиране, допускане за свободно обръщение за периода 01.01.2006г- 22.06.2007г, функционирането и приключването на режим митническо складиране за същия период. При извършена документална проверка на стоки, поставени под режим лмитническо складиранеы, впоследствие оформени на режим "внос" от "Експо 2000" ООД е установено, че дружеството е ползвало преференции, съгласно Протокол 4 от ЕСА. Представени са фактури, издадени от доставчик регистриран в Германия с текст върху фактури за преференциален произход, като част от стоките са означени със лзвездичкаы. В последната страница на всяка от процесните фактури, е посочена отметка: "Внимание: Отбелязаните със звездичка = Д*" стоки не са стоки по произход и нямат право на преференции. Обозначението се намира в полето над количеството за доставка. При таза безспорно установена и в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, правилно съдът е приел, че в случая касаторът не е следвало да се ползва от преференция за произход. Съдът правилно е приложил закона, като се е позовал на разпоредбата на чл. 26. ал. 2 от ЗМ съгласно която в митническата тарифа на страната могат да са включени преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, по които България е страна. С разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България, ратифицирано със закон, приет от 36-о Народното събрание на 15.04.1993 г. и обнародвано в "Държавен вестник" бр. 33 от 20.04.1993 г, в сила от 1.02.1995 г, е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от Общността. В чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол № 4 е посочено, че продуктите, с произход от Общността се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1, при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. В конкретния случай именно върху фактурата издадена от доставчика е установено наличие на изрична забележка, че отразените със звездичка стоки не са "стоки по произход и нямат право на преференции". Като е достигнал до същия извод АС е постановил правилно решение. Неоснователен е довода в касационната жалба, за липса на основанията на чл. 84а и чл. 84л от ЗМ. Както правилно е посочил АС Допълнителен доклад № 7А (09.10.2007 г. повтаря, констатациите на Доклад № 7/09.10.2007г, и в частта относно изследваните факти, обстоятелства, направените констатации и изводи за дейността на дружеството, двата доклада са идентични и са възпроизведени в обжалваното ППСПДВ. Твърдяното нарушение от касатора, поради невръчване на доклад № 7А)09.10.2007 г. не е от категорията на съществените, тъй като лицето е имало възможност да се запознае с неговите констатации както в хода на административното, така и в хода на съдебното обжалване. Неоснователен е довода по същество, а именно, че в процесните фактури стоките със звездички са придружени с изричен текст за произход от страна в ЕС. Този довод би бил основателен, ако не беше налице забележка към всяка от процесните фактури относно стоките маркирани със звездички. Именно на това основание съдът е приел, че въпреки произхода на стоката от страна в ЕС, доставчика сам е изключил част от стоките като стоки по произход и нямат право на преференции. В хода на съдебното обжалване не са ангажирани допълнителни доказателства от касатора във връзка с твърдяното от него обстоятелство, че въпреки забележката на доставчика в края на процесните фактури, това обстоятелство не е свързано с ограничение на стоки с произход от общността. В тази насока не е представена допълнителна декларация от доставчика или друг търговски документ, с оглед възможността предоставена в чл. 21, т. 1 от Протокол 4. Ирелевантни за касационните доводи за провеждани разговори с митническите органи във връзка с осъществения внос и дадените от тях разяснения, че стоките следва да се декларират като такива с преференция за произход. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба и на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, касаторът следва да заплати сумата от 1050 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съгласно Наредба № 1/04 г. Предвид на изложеното и при липса на поддържаните в касационната жалба доводи за отмяна на решението, същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение