Решение № 5630 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2015 г.

Решение № 5630 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2015 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК] срещу Решение № 2712 от 17.04.2015 г. на Административен съд С. град, постановено по административно дело № 7216/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2171208919 от 07.03.2013 г., издаден от Е. Б. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 992 от 04.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - С.. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и да бъде отменен обжалвания РА по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"-С., чрез процесуалния си представител юрк. М. в писмени бележки и в с. з. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № 2171208919 от 07.03.2013 г., издаден от Е. Б. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 992 от 04.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - С. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за ревизираните периоди. Обсъдил е възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Приел е че наличието на фактури не е достатъчно да установи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. По изложените съображения съдът е приел, че ВОД не е извършена реално. Съдът е направил извод за липса на реално изпълнение на доставките, получени от жалбоподателя по фактури за доставка на МПС, велосипеди и велосипедни резервни части от преки доставчици [фирма], [фирма] и [фирма]. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Относно доначисления на основание чл. 86 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС данък в размер на 153 054,46 лв. за периодите декември 2009 г., февруари, април, юни, юли, август и октомври 2010 г. по издадени от жалбоподателя фактури за ВОД, с получател "Алги А. Е. Г. Е" - Гърция и предмет на доставка опаковки "спирулина", спорният по делото въпрос, касаещ разглежданите доставки, е свързан с доказване на обстоятелството, че са налице осъществени вътреобщностни доставки по издадените от жалбоподателя фактури към "Алги А. Е. Г. Е", Гърция. Съгласно на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, вътреобщностна доставка е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава-членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ЗДДС в друга държава - членка. Според цитираната разпоредба, за да е приложим режимът, установен за ВОД, за дадена доставка на стока, е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия: доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната, получателят да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава - членка, транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка и възмездност на доставката. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени с разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС - по т. 1 - документ за доставка (фактура), в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава-членка на ЕС и по т. 2 - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка, като в зависимост от лицето, извършвало транспорта, с чл. 45, т. 2 от ППЗДДС са определени следните документи, доказващи транспортирането стоките: б. "а" транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията друга държава - членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице; б. "б" транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава - членка - когато транспортът е извършен от доставчика; б. "в" писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава - членка, когато транспортът е извършен от получателя. Правилно е приел първоинстанционният съд, че от представените по делото доказателства не се установява стоките, предмет на доставка действително да са достигнали до посочения във фактурата получател, а именно "Алги А. Е. Г. Е", Гърция. На първо място от така представените ЧМР се установява, че процесната стока е натоварвана в [населено място], което е в противоречие с представените от [фирма] документи и по-конкретно с констативните приемо-предавателни протоколи за отговорно пазене към договор от 30.07.2009 г. От съставните между страните констативни приемо-предавателни протоколи се установява, че складовете, в които е съхранявана стоката, се намират в [населено място], [община]. Във връзка с това правилно е приел първоинстанционният съд, че не са представени доказателства за транспортиране на стоките до [населено място]. Освен това не са представени доказателства, които да опровергаят тезата на жалбоподателя, че транспортното средство, с което се твърди, че са извършвани спорните доставки, е било обект на договори за наем по едно и също време, но с различни дружества, и едновременно се ползва за превоз в противоположни дестинации - Гърция и Румъния и че транспортирането на стоките е извършено именно с посоченото превозно средство. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че представените международни товарителници относно изпращането и транспортирането на процесните стоки с получател "Алги А. Е. Г. Е", Гърция не могат да бъдат кредитирани като достатъчно доказателство съгл. чл. 45, т. 2 ППЗДДС за извършена вътреобщностна доставка. Наличието на фактури за извършени покупко-продажби не е достатъчно да установи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. По тези съображения правилно съдът е приел, че ВОД не е извършена реално, а и конструкцията, при която като доставчик на [фирма] се явява "Алги А. Е. Г. Е", Гърция, от своя страна [фирма] пък се явява доставчик на [фирма], а последното пък отново се явява доставчик на "Алги А. Е. Г. Е", Гърция, също е нелогична и би следвало да е налице както документална, така и фактическа обосновка на подобна сделка. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС в размер общ размер на 366 465,65 лв. по фактури, подробно описани в РА, издадени на жалбоподателя от дружествата [фирма], [фирма] и [фирма]. Във връзка с пряката доставка на МПС втора употреба, велосипеди, резервни части и аксесоари за велосипедите, в хода на ревизионното производство, във връзка със спорните доставки са извършени насрещни проверки не само на доставчиците, а и на дружествата превозвачи. Изготвен е стоков поток на закупените автомобили, като е направена подробна справка за всеки автомобил с отразена детайлна информация за многократното прехвърляне на собствеността им. При анализа на всички приобщени по делото доказателства съдът е установил, че всички факти и обстоятелства са възприети коректно от органа по приходите. От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът е установил повтаряемост на фактическата обстановка по отношение на всички доставки, а именно многократно прехвърляне на собствеността на процесните МПС втора употреба, велосипеди, резервни части и аксесоари за велосипедите. През ревизирания период дружеството е декларирало в дневниците си покупки придобиване на МПС втора употреба, велосипеди, резервни части и аксесоари за велосипедите от дружествата [фирма], [фирма] и [фирма]. По делото са представени договори, които удостоверят възникнали облигационни правоотношения между посочените дружества с [фирма] приемо-предавателни протоколи за прехвърляне собствеността върху предмета на доставката, констативни протоколи за отговорно пазене и дневни финансови отчети за плащане в брой. В процесния случай се установява, че фактурираните МПС са снети от отчет в КАТ, поради напускане на страната още при фактурирането им от техните собственици, а именно лизинговите компании [фирма], [фирма] и [фирма]. Във връзка с това по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че спорните МПС са били собственост на някои от другите участници в префактурирането, а именно на посочените румънски дружества, на жалбоподателя или на неговите доставчици. Освен това липсват данни, а и от жалбоподателя не се твърди, че автомобилите са били регистрирани на негово име. Няма данни и същите да са регистрирани и на територията на Румъния. След съпоставка и анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е установил, че превозните средства, описани във фактурите, се явяват предмет на поредица от сделки, осъществени в рамките на един до три дни, при които спорните МПС втора употреба, велосипеди, резервни части и аксесоари за велосипедите се превозват по един и същ маршрут, като са прехвърляни посредством ВОД за Румъния, връщани обратно в България като ВОП и впоследствие отново продавани в Румъния, като ВОД. Така касаторът се явява получател на спорните стоки, за които декларира ползване на право на приспадане на данъчен кредит, като едновременно с това фактурира ВОД, при което не начислява ДДС. О. своя страна доставчиците му [фирма], [фирма] и [фирма] декларират ВОП, като едновременно начисляват данък и ползват данъчен кредит. Същите стоки (МПС втора употреба, велосипеди и части за тях) се фактурират отново като ВОП на територията на страната. По този начин в рамките на няколко дни се е стигнало до многократно префактуриране на едни и същи стоки между едни и същи стопански субекти, което по същество е икономически необосновано. С подробни и последователни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, съдът е обосновал законосъобразност на оспорения пред него РА. Гореизложеното налага извода, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че не са ангажирани доказателства, годни да установят каквито и да било правно-релевантни факти и обстоятелства в случая. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, да установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на доставката на стоката именно от посочения в договора доставчик и издател на фактурите, по които се претендира данъчния кредит. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02. Доказателства, които да обосноват категоричен извод за реалност на процесните доставки не са представени и в настоящото съдебно производство. С оглед на гореизложеното, правилно е съдът е приел законосъобразност на акта на органа по приходите, тъй като не е установено наличие на доставка по смисъла на чл. 6, данъчно събитие и изискуемост на данъка по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Разноски: При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. На ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК в размер на 9186 лв. - определен на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,