Решение № 7827 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15178/2018 г.

Решение № 7827 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15178/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Н. М. от гр. София, против решение № 5580 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 5719/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в противоречие с материалноправните норми - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че АССГ неправилно и необосновано е отхвърлил жалбата като по тези и други съображения моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне с указания за правилно прилагане на закона. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът – "Топлофикация София" ЕАД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалбата на М. Н. М. срещу Решение № Ж-115/28.04.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), с което е прекратено производството по жалба на М. вх. № Е-03-17-36/02.08.2016 г. подадена срещу "Топлофикация София" ЕАД, поради недопустимост. Съдът е приел от правна страна, че е била спазена процедурата по чл. 142-147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, като КЕВР е събрала всички относими по случая факти и обстоятелства. Въз основа на това, решението на КЕВР било мотивирано, а в него се съдържали подробни мотиви, относно в правомощията на Комисията ли е да разпорежда на крайните снабдители на топлинна енергия както и фирмите извършващи услугата дялово разпределение да възстановяват неправомерно фактурирани суми за подгряване на топла вода и топлинна енергия. Приел е, че съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Направен е извод, че КЕВР не може да излезе извън компетентността по ЗЕ и да са произнася по облигационни спорове, касаещи спор за двойно фактурирани суми за подгряване на вода и топлинна енергия. Решение е правилно. Обжалваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правно-релевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение. Правилно и обосновано е прието, че оспореното от М. решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган - КЕВР, в пределите на правомощията му, при съобразяване изискванията на чл. 22, ал. 1, т. 2 и чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката. В случая, първоинстанционният съд е извършил задълбочен фактически и правен анализ, като е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЕ средствата за дялово разпределение за отопление са индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, а средствата за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване са общия водомер за битово горещо водоснабдяване и индивидуалните водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на клиентите. Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Отоплителните тела, регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградната инсталация за отопление, както и отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване са собственост на клиентите. Средствата за дялово разпределение по ал. 1, т. 2 и индивидуалните водомери по ал. 1, т. 2 са собственост на клиенти или на лицето по чл. 139б, ал. 1 - случаите, предвидени в наредбата по чл. 125, ал. 3 (чл. 140, ал. 4 от ЗЕ). На 21.12.2015 г. М. е информирала писмено фирма "Бруната" ООД за дублиране показанията на водомера за топла вода. Технически специалисти от фирмата за дялово разпределение за посетили дома й, съставен е констативен протокол № 0029091, в който е описана фактическата обстановка. В следствие водомерът за топла вода в трапезарията е премахнат и заличен от базата данни на топлинния счетоводител. В края на отоплителния сезон (отчетния период) клиентите в изпълнение на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б от ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Разпоредбата на чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването сочи, че рекламации за отчет на показанията за уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода и разпределението на енергията за преходен период се разглеждат, ако са подадени в тридесет дневен срок след получаване на изравнителната сметка от клиентите. При основателни възражения от клиенти, подадени в указания срок, фирмата за дялово разпределение изготвя нови изравнителни сметки. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че КЕВР разполага и с поддържаната компетентност да се произнася по жалби, свързани с облигационни спорове за дължимостта на начислени суми за предоставени услуги от топлопреносните дружества, в т. ч. начислени в двоен размер суми за топлинна енергия за подгряване на вода. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно приложимата нормативна уредба, в т. ч. и разпоредбата на чл. 70 от Общите условия на продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД за клиенти в гр. София, одобрени с решение № 0 У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно която всички спорове за продажба на топлинна енергия се решават по взаимно съгласие чрез преговори между клиента и продавача, а при непостигане на споразумение, спорът се решава по съдебен ред. Нарушенията на нормите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Общите условия за продажба на топлинна енергия остават извън контролните й правомощия т. е. Комисията не може да излезе извън тази компетентност и да разглежда жалби извън предмета на Закона за енергетиката или по актове, чието изпълнение е възложено на други органи. Облигационният спор за дължимостта на начислените суми за топлинна енергия за подгряване на вода може да се реши по съдебен ред, иницииран с жалба до съответния компетентен съд. По изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответната страна – "Топлофикация София" ЕАД, за присъждане на разноски, платими от касационния жалбоподател в размер на 100 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение