Решение № 763 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж (ОПНОИР) 2014-2020 г., чрез пълномощник, против решение 11088 от 08.07.2024 г., постановено по адм. д. 5046/2024 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение 0413-1/24.04.2024 г. за определяне на финансова корекция на Технически университет - София. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за липса на соченото в акта нарушение и навежда доводи, според които при разглеждане на спора съдът не е взел предвид разпоредбите на чл. 67, ал.1 и ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и практиката на ВАС, в която е изразено разбирането за същността на единния европейски документ за обществените поръчки като декларация. Сочи и че от съдържанието на административния акт е категорично ясно кое е приетото от ръководителя на УО основание за определяне на финансова корекция, като в същия не се съдържа смесване, което да води до засягане на правото на защита на санкционираното лице и до препятстване на съда да осъществи дължимия от него контрол за законосъобразност. Твърди също, че въз основа на погрешни фактически изводи относно поставеното в документацията за обществената поръчка изискване участниците да прилагат Система за опазване на околната среда, съответстваща на стандарт БДС EN ISO14001 или еквивалент съдът е достигнал до необоснован извод за липса на нарушение. Навежда доводи и за неяснота в мотивите на съда относно пороците в административния акт, обосноваващи приетия правен извод. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от Технически университет - София жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна такива. Ответникът Технически университет - София, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно. Съдът е посочил, че във връзка с изпълнението на сключен между страните административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014 2020 г. по процедура предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения бенефициерът Технически университет - София е провел открита процедура по реда на чл. 73, ал. 1 ЗОП с предмет Процедура 01-05 Обзавеждане на специализирана научно-изследователска инфраструктура в Хале 12 на учебен блок 7 на Технически университет - София за целите на Център за върхови постижения - УНИТ по проект BG05M2OP001-1.001-0004 и е сключен договор 3-183/16.12.2020 за изпълнение с Контракс АД. Ръководителят на УО, след извършена проверка на проведената поръчка е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение 0413-1/24/04.2024 г., с което е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, изр. второ ЗОП във връзка с чл. 47, ал. 3 ЗОП, всичко във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, посочено като нередност по т. 11, б. в от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредбата), за която е определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите засегнати от нарушението разходи по договора с изпълнителя. Според съда решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване, но в нарушение на материалноправните разпоредби и неяснота, както и противоречие в мотивите на акта. Съдът е приел, че твърдението на органа за допуснато конкретно посоченото нарушение е в противоречие с материалния закон, тъй като при изготвянето на критериите за подбор и при подаване на офертите от участниците не е указано деклариране на обстоятелствто, че офертите са изготвени при спазване на задълженията, свързани с опазване на околната среда. Приел е, че има противоречие между изложените фактически констатации за незаконосъобразно въведен критерий за подбор и поставената правна квалификация на нарушението по чл. 47, ал. 3 ЗОП. По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил акта като незаконосъобразен. Решението е правилно. Правилен е изводът, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и при спазване на административнопроизводствените правила. Безспорно е по делото, че в документацията за участие в процедурата, т. 25. Технически и професионални възможности, т.25.3. е поставено изискване участъкът да прилага система за опазване на околната среда, съответстваща на стандарт БДС EN ISO14001 в актуална версия или еквивалент, включващ в обхвата си доставка и/или монтаж на мебели и/или обзавеждане.. Според административния орган изискването за наличие на сертификат ISO14001 при поръчка с обект доставка и с предмет доставка и монтаж на мебели нарушава принципа на свободна конкуренция по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП и не кореспондира с правото на възложителя да определя критериите за подбор и условията за изпълнение на поръчката, доколкото това право се реализира чрез дадената му от закона оперативна самостоятелност, която е нормативно ограничена в рамките на чл. 59, ал. 2, чл. 47, ал. 3 и чл. 2 ЗОП. Именно това нарушение органът е посочил като нередност по т. 11, б. "в" от Приложение 1 към Наредбата и за него е определил финансова корекция. Обосновани са изводите на административния съд, че констатацията за поставен от страна на възложителя незаконосъобразен критерий за подбор, който не е съобразен с предмета на поръчката, е неотносима към поставената правна квалификация по чл. 47, ал. 3 ЗОП. Нормата на чл. 47, ал. 3 ЗОП регламентира задължение, адресирано към възложителите на обществени поръчки, да изискват от участниците декларация, че офертите им са изготвени при спазване на задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, които са в сила в страната или в държавата, където трябва да се извърши строителството или да се предоставят услугите, и които са приложими към строителството или към предоставяните услуги. Посочената от органа правна квалификация на нарушението е неотносима към критериите за подбор, а в относимите случаи е приложима към техническото предложение. Видно от изложеното, обосновано административният съд е приел, че мотивите на административния орган са неясни и вътрешно противоречиви, изложените обстоятелства не са подведени към съответните им правни норми, като по този начин съдът е възпрепятстван да извърши контрол за законосъобразност на административния акт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Като не е сторил това, органът е постановил незаконосъобразен акт. В този смисъл е правилен първоинстанционният извод за материална незаконосъобразност на акта. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Технически университет - София следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд