Решение № 4419 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3794/2016 г.

Решение № 4419 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3794/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. М. Г. от с. Ч., община И., област Русенска, чрез пълномощника адв. М. Р., против решение № 4/23.02.2016 г., постановено по адм. дело № 4/2016 г. по описа на Административен съд гр. Р., с което е отхвърлена жалбата му против решение РРД № 2153-17-79/14.12.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Р.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Р., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Р. е отхвърлена жалбата на Г. М. Г. против решение РРД № 2153-17-79/14.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Р., в частта, с която не е уважена жалбата му против разпореждане № 3046-17-7/30.10.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване.

За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения акт законосъобразно е прието наличието на основание за възстановяване на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания - добавка по чл. 84 КСО от пенсията на починала съпруга на жалбоподателя. Съдът е изложил, че правото на тази добавка за жалбоподателя е отпаднало след сключването на последващ брак от него, съгласно чл. 49, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, поради което правилно е била прекратена. След прекратяването на последващия брак за жалбоподателя отново е възникнало право да получава добавка по чл. 84 КСО, но за отпускането й е било необходимо да подаде заявление, което той не е сторил. По съображения в този смисъл съдът е достигнал до извода, че правилно са претендирани суми за възстановяване по чл. 114 КСО, а размерът на непогасеното по давност задължение правилно е определено с обжалваното решение.

Така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с разпореждане № 2203105367/01.09.1999 г. на Г. М. Г. е отпусната добавка в размер на 20 % от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалата му съпруга, считано от 01.07.1999 г. Пенсията е спряна с разпореждане от 16.09.2014 г., поради установяване на факта, че същият е сключил нов граждански брак. При последвалата проверка е установено, че гражданският брак е сключен на ..**** г. и е прекратен с развод с решение по гр. дело № 6701/2011 г. на Районен съд гр. Р., влязло в сила на 14.06.2013 г.

С разпореждане № ИП-2262/24.04.2015 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО добавката по чл. 84 КСО е прекратена, считано от 24.10.1999 г., поради сключването на граждански брак. Това разпореждане е връчено на дъщеря на адресата Г. Г. на 28.07.2015 г., по делото няма данни, нито твърдения да е било обжалвано, от което следва, че същото е влязло в сила на 29.10.2015 г.

С разпореждане № 3046-17-7/30.10.2015 г., издадено от ръководителя по пенсионно осигуряване на основание чл. 98, ал. 2, чл. 114, ал. 1 и чл. 115, ал. 1 КСО, е разпоредено Г. М. Г. да възстанови неправилно изплатената сума за пенсия за периода от 01.01.2005 г. до 30.04.2014 г. в размер на 5529,63 лв., от които главница - 3594,42 лв. и лихва - 1935,21 лв., начислена към 30.10.2015 г. В разпореждането е посочено, че сумата, получена за периода от 24.10.1999 г. до 31.12.2004 г., в размер на 1756,69 лв. е погасена по давност на основание чл. 115, ал. 1 КСО и не следва да бъде възстановявана. В мотивите на акта е посочено, че предвид прекратяването на добавката с разпореждането от 24.04.2015 г., считано от 24.10.1999 г., лицето е получило суми, които не му се дължат и подлежат на възстановяване, като от цялата сума за периода - 7286,32 лв., е приспадната сумата 1756,69 лв., за която е прието, че е погасена по давност.

При обжалването на това разпореждане по административен ред е постановено решение РРД № 2153-17-79/14.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Р., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. С това решение административният орган е приел, че са погасени по давност вземанията, изплатени за периода от 01.01.2005 г. до 01.01.2010 г. на основание чл. 115, ал. 1, т. 1 КСО, в резултат на което обжалваното пред него разпореждане е изменено, като задължението е намалено от 5529,63 лв. на 3022,71 лв., от които 2268,05 лв. - главница и 754,66 лв. - лихва.

Предвид установените по делото фактически обстоятелства, изводите на първоинстанционния съд са правилни.

В чл. 84, ал. 1 КСО е предвидено, че пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг. Размерът на добавката, определен в процент от получаваната пенсия или пенсии на починалия съпруг, е посочен в същата разпоредба. В чл. 96, ал. 1, т. 3 КСО е предвидено, че пенсията се прекратява, когато преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак. В конкретния случая на жалбоподател Г. Г. е била отпусната, считано от 01.07.1999 г., добавка по чл. 84 КСО от пенсията на починалата му съпруга. Същият е встъпил в граждански брак на 24.10.1999 г., което е посочено като фактическо основание за прекратяване на добавката по чл. 84 КСО, считано от датата на сключването на брака, в издаденото за това прекратяване разпореждане № ИП-2262/24.04.2015 г. Това разпореждане не е било предмет на последващ контрол за законосъобразност нито по административен, нито по съдебен ред, тъй като не е било обжалвано. Както е отбелязано по-горе, разпореждането е редовно връчено на Г. Г., чрез родственик, на 28.07.2015 г., не е било обжалвано и затова е влязло в сила на 29.10.2015 г., когато е изтекъл срокът за обжалването му по реда на чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 КСО. Поради това че посоченото разпореждане представлява влязъл в сила административен акт, то са настъпили правните последици на разпореденото с него прекратяване на пенсията /добавка по чл. 84 КСО/ и неговата законосъобразност не следва да бъде обсъждана или допълнително аргументирана. Следва само за пълнота на изложението да се посочи, че сключването на последващ брак от пенсионера, който получава добавка от пенсията на починалия съпруг, представлява основание за прекратяването на пенсията, предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 3 КСО, приложима за всички наследствени пенсии, каквото плащане по своята същност е и добавката по чл. 84 КСО /същата е регламентирана в раздел III, озаглавен "Наследствени пенсии", от глава шеста на КСО - "Задължително пенсионно осигуряване"/. Освен това в чл. 49, ал. 7 НПОС изрично е предвидено, че при встъпване в брак, добавката по чл. 84 КСО се прекратява от датата, на която е сключен бракът.

Безспорно е, че жалбоподателят не е уведомил пенсионния орган за настъпването на обстоятелство, което погасява правото на получаване на осигурителното плащане по чл. 84 КСО - сключването на последващ брак. Плащанията след датата на сключването на брака - 24.10.1999 г., са получени от Г. Г. без правно основание поради това, че същият не е имал право да получава добавка от пенсията на починалата си съпруга по чл. 84 КСО.

В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, посочена като правно основание за издаване на разпореждането, потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В ал. 2 на чл. 114 КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Р. Б., в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това че в случая безспорно не са налице хипотезите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е КСО, от съществено значение за преценката относно законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за добавка към пенсията по чл. 84 КСО, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истина относно релевантни факти. Поради това, че в конкретния случай недобросъвестността на лицето е обоснована с недеклариране на обстоятелството, че е сключил граждански брак след датата на отпускане на добавката по чл. 84 КСО, то за да се прецени дали действително лицето е действало недобросъвестно, следва да се установи дали то е знаело за това обстоятелство, както и че това обстоятелство има значение за получаване на осигурителното плащане - добавка към пенсията. Знанието относно възникването на факта е несъмнено, тъй като възникването /сключване на граждански брак/ е по волята на лицето. Значението на факта за получаване на добавката също е безспорно и е изяснено по-горе - в чл. 96, ал. 1, т. 3 КСО встъпването на лицето в брак е предвидено като основание за прекратяване на добавката към пенсията, тоест е пречка за получаването на добавката.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че след прекратяването на последващия брак с развод, той има право на добавката по чл. 84 КСО. Както е посочено и в касационната жалба, съгласно чл. 97, ал. 1 КСО след отпадане на основанието за прекратяване на пенсията, същата се възобновява, но това възобновяване не настъпва служебно, а след подаване на съответно заявление от правоимащото лице. В случая е безспорно, че Г. Г. не е подал заявление за възстановяване на прекратената добавка по чл. 84 КСО, въпреки че /без да е необходимо/ е бил уведомен за тази възможност с указание в разпореждане № ИП-2262/24.04.2015 г., с което добавката е прекратена. Поради това, независимо от отпадане на основанието за прекратяването й, същият не е имал право да я получава.

По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни. При извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 КСО не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Поради това решението следва да бъде оставено в сила.

Разноски за производството пред настоящата инстанция не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение