Решение № 7064 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9791/2013 г.

Решение № 7064 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9791/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Авангард" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Кошарите" № 15, подадена чрез управителя и представляващи дружеството Христина Къчева, против решение № 1129/20.05.2013 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1635/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 201101625/19.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, поправен с РА № 1200793/23.01.2012 г., потвърден с решение № 137/02.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите са за неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, в хода на ревизионното производство са събрани достатъчно доказателства, установяващи реалността на доставката по фактура № 470/12.12.2006 г., издадена от "Фортуна 5" ООД, както и че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата по чл. 177 ЗДДС. Претендира се отмяна на решението изцяло, вкл. в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на съдебно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 201101625/19.12.2011 г. /погрешно посочен номер в първоинстанционното решение 0201101625/, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, поправен с РА № 1200793/23.01.2012 г., потвърден с решение № 137/02.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" -при ЦУ на НАП Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 327.81 лв. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 вр. чл. 6 ЗДДС по фактура № 470/12.12.2006 г., издадена от "Фортуна 5" ООД, с мотиви за липса на реална доставка на технологична дървесина и е определено задължение за ДДС в общ размер 27 600.39 лв. на основание чл. 177 ЗДДС за данъчните периоди м. юни, м. юли, м. август, м. декември 2009 г. и м. януари 2010 г. по фактури, издадени от "Даяна" ЕООД. След извършено прихващане с подлежащ на възстановяване ДДС е определено общо задължение за внасяне на ДДС в размер на 21 087.66 лв. и лихва 6 586.37 лв. За 2006 г. е определено задължение за корпоративен данък в размер на 245.86 лв. и лихва 144.93 лв. в резултат на непризнаване на разхода по фактура № 470/12.12.2006 г., издадена от "Фортуна 5" ООД; за 2007 г. и 2009 г. са определени лихви за невнесени авансови вноски в размер съответно 46.41 лв. и 3.26 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Правилно е приел, че представените от доставчика "Фортуна 5" ООД документи не доказват предаването и приемането на стоката по фактура № 470/12.12.2006 г. Съгласно чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато доставчикът не е представил доказателства за извършването на доставката след уведомяването му по реда на ДОПК. Връчването на искане за представяне на документи и писмени обяснения, видно от самия законов текст, не е самоцелно. Представянето им е необходимо, за да може органът по приходите да извърши преценка за това извършена ли е доставката или не, доколкото съгласно чл. 63 ЗДДС за да има право на приспадане на данъчен кредит ревизираното лице, данъкът следва да е начислен от доставчика във връзка с осъществена облагаема доставка. При двете посещения на адреса на 18.08.2011 г. и 07.09.2011 г., за които са изготвени протоколи, съдържащи се в преписката, доставчикът не е намерен и проверка в счетоводството му не е извършена. Поставено е на 16.09.2011 г. съобщение по реда на чл. 32 ДОПК за връчване на искането за представяне на документи и писмени обяснения. На 04.10.2011 г. при явяването в офиса на ТД на НАП в Сливен на представляващия дружеството искането е връчено. С него са изискани доказателства за място на съхранение на дървесината, място и дата на предаването й на получателя, от кои лица е извършено предаването и приемането, договори за извършен транспорт или договори с лицето, осъществило транспорта, ако той е осъществен със собствено превозно средство, документи за придобиване на стоката от доставчика, извлечение от счетоводния регистър на счетоводните сметки от група 30 на аналитично ниво, вкл. по складове и партиди за съответния вид стоки/материали. Представени са доказателства, установяващи придобиването на технологичната дървесина от Община Сливен - договор за възлагане на сеч след проведена открита процедура за обществена поръчка, превозни билети с печати на общината, получателя и Държавно лесничейство - Сливен, и фактура № 10537/10.08.2006 г. Във връзка с доставката на дружеството-жалбоподател е представена само фактурата, в която липсва подпис на получил стоката и два превозни билета, в които липсва номер, под който са заведени в дневника за постъпилия и експедиран дървен материал и подпис на получил стоката. Не е ясно от кого са издадени превозните билети и чия собственост е превозното средство. Не са представени доказателства за това, че доставчикът е разполагал със склад за дървен материал, където същият е съхраняван от м. август до м. декември 2006 г. Не са представени изисканите счетоводни регистри и документи, установяващи предаване и приемане на стоката. Жалбоподателят в хода на съдебното производство не е поискал да бъде допуснато от съда изготвянето на ССЕ, която да провери счетоводството на дружеството - доставчик, нито неговото собствено с цел установяване на използването на дървесината във връзка с осъществяваната от него независима икономическа дейност. Във връзка с така установените факти законосъобразно с РА разходът по фактурата не е признат и с него е увеличен финансовия резултат, тъй като е извършено плащане без да е осъществена доставка. Законосъобразно с РА са начислени и лихвите за невнесени в срок авансови вноски, поради което решението на Бургаския административен съд е правилно и в частта му, в която е потвърден РА относно установените задължения за корпоративен данък и лихви. В касационната жалба не се съдържат конкретни основания за незаконосъобразност на решението в тази част. Неоснователен е доводът на касатора, че не са налице предпоставките на чл. 177 ЗДДС за ангажиране на отговорността му за невнесения от доставчика "Даяна" ЕООД данък по издадените му фактури.