Решение № 11788 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2014 г.

Решение № 11788 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Йорданов Иванов срещу решение № 7352 от 26.11.2013 г. по адм. дело № 6015/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването на касатора против заповед № 881/29.05.2013 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за изпращане на служителя за извършване на полиграфско изследване в Института по психология в МВР. Иска се отмяна на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на СДВР, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Споделят се изцяло правните аргументи на касатора и тези, изложени от участващия по делото прокурор, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Предмет на обжалване пред АССГ е заповед на директора на СДВР за извършване на полиграфско изследване на жалбоподателя с оглед наличието на данни за корупционно поведение. Психологичните методи за превенция и противодействие на корупцията при служители от МВР се уреждат в Инструкция № I-937/2006 г. (отм.), но действаща по време на издаване на процесната заповед. Съгласно т. 2 от Допълнителните разпоредби на инструкцията, достатъчно данни са налице когато може да бъде направено основателно предположение за извършено корупционно деяние, като заявката трябва да съдържа подробни и конкретни данни за такова поведение (чл. 9). От приложената по делото административна преписка такова основателно предположение не може да се направи. Установено е, че на 11.05.2013 г. касационният жалбоподател и колегата му Калин Костов са спрели за проверка лек автомобил, управляван от лицето Антония Митова. Извършена е проверка за алкохол с техническо средство, като резултатът е бил отрицателен, което е надлежно документирано. Въпреки това Митова твърди, че им е дала 20 лева. Същата обаче отказва да се яви в СДВР, за да потвърди подадения от нея сигнал на тел. 112. В телефонен разговор със ст. инспектор Корчев е заявила, че изпитва силни притеснения да даде писмени обяснения по случая, с които да потвърди казаното по телефона. Тази фактическа обстановка, при наличие на отказ за съдействие от лицето, заявило извършеното корупционно деяние, категорично не налага извода за корупционно поведение от страна на касационния жалбоподател, а това е основанието за изпращането на полиграфско изследване. Не е достатъчно, както погрешно е приел АССГ, да е извършено регистриране на данните за корупция и свободната преценка единствено на ръководителя за необходимостта от извършване на експертно психологично оценяване (чл. 6). Систематичното тълкуване на разпоредбите на инструкцията обосновават обратното заключение. Затова е предвидена и нарочна процедура в чл. 7, която в случая не е спазена. Съгласно тази разпоредба директорът на СДВР е следвало да назначи комисия, която да събере и оцени данните за корупция и да предложи мерки за противодействие. На основание препоръката на комисията се произнася ръководителят на съответното звено, а такава комисия не е назначавана. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на направените разноски, поради което СДВР следва да се осъди да му заплати сумата 15 лева, дължими и заплатени като държавна такса пред двете съдебни инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът