Решение № 9844 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5115/2012 г.

Решение № 9844 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5115/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Капка Иванова - 94" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Светлана Александровна Марешка, чрез пълномощника адв. Николай Наков, против решение № 368/16.02.2012 г., постановено по адм. дело № 4025/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-09-772/18.08.2011 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна оспорва жалбата. В писмено възражение чрез пълномощника юрисконсулт Йордан Йорданов излага подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Капка Иванова - 94" ЕООД - гр. Варна против заповед № РД-09-772/18.08.2011 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОС/ гр. Варна, с която на дружеството е наложена санкция в размер на 450 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма, при спазване на процесуалните и материалноправните норми, поради което е законосъобразен. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за налагане на санкцията по невалиден договор, като в тази връзка е посочил, че договорът не е невалиден, а е с изтекъл срок на действие, освен това е изложил съображения, че съгласно чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от сключения между жалбоподателя и НЗОК договор № 031217/20.06.2011 г., процедурите за контрол по този договор се прилагат и при констатирани нарушения по изпълнението на предходния договор между страните за изминал период до 1 г. от сключването на новия договор, като размерът на санкциите в този случай се определя от договора, действал към момента на извършване на нарушението. Наред с това съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява извършването на нарушенията, за които са наложени санкциите - общо 5 нарушения, за всяко от които е наложена санкция по 90 лв., или общо 450 лв., за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от договор № 03-0967/30.05.2009 г., като нарушенията се изразяват в това, че през периода на действие на този договор са изпълнени 5 рецепти по незаверена в РЗОК - гр. Варна рецептурна книжка. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено въз основа на подробно, последователно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото и на доводите на страните, като направените от съда фактически и правни изводи са правилни и се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно, че "Капка Иванова - 94" ЕООД, касатор в настоящото производство, е сключило с НЗОК, чрез директора на РЗОК - гр. Варна, договор № 03-0967/30.05.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани от напълно или частично от НЗОК/РЗОК, като съгласно анекс от 01.12.2010 г. срокът на действие на този договор е до сключване на нов договор. Такъв е сключен на 20.06.2011 г. с № 031217, в сила от 01.07.2011 г. В чл. 37, ал. 2 от договора от 2011 г. е предвидено, че процедурите за контрол по този договор се прилагат и при констатирани нарушения по изпълнението на предходния договор между страните за изминал период до една година от сключването на този договор, а според ал. 3 от същия чл. размерът на санкциите в този случай се определя от договора, действал към момента на извършване на нарушението. Със заповед № РД-09-688/27.07.2011 г. на директора на РЗОК гр. Варна на основание чл. 72, ал. 4 ЗЗО и раздел VI и VII от действащия между страните договор е наредено извършването на финансова проверка на аптека "Марешки", находяща се в гр. Варна, кв. "Чайка", собственост на касатора, относно изпълнението на индивидуален договор № 03-0967/30.05.2009 г. Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол № 17-ФТ/29.07.2011 г., като е посочено, че са констатирани 5 броя нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от договора от 2009 г., изразяващи се в това, че в аптеката са изпълнени 5 рецепти - с № № 491, 845, 1230, 1627 и 2032, по незаверена в РЗОК гр. Варна рецептурна книжка на хронично болния с № 3859646, като рецептите са изпълнени, съответно на 09.07.2010 г., 06.08.2010 г., 07.09.2010 г., 07.10.2010 г. и 05.11.2010 г. Въз основа на констативния протокол е издадена оспорената пред Административния съд заповед № РД-09-772/18.08.2011 г. от директора на РЗОК - гр. Варна, с която на основание чл. 31, ал. 2, вр. чл. 31, ал. 1, т. 3 и чл. 37, ал. 2 от договор № 031217/20.06.2011 г. на "Капка Иванова - 94" ЕООД е наложена финансова неустойка в общ размер на 450 лв. Извършването на фактическите действия, които са квалифицирани като нарушения по индивидуалния договор и за които е наложена санкцията, не се оспорват от "Капка Иванова - 94" ЕООД. Наред с това извършването им се установява от представените по делото доказателства, в частност - от копието от рецептурната книжка, която е заверена на 11.07.2011 г. и не е имала заверка през периода, през който са изпълнени рецептите, както и копията от рецептурните бланки, от които се установява, че са изпълнени в аптека "Марешки" с рег. № 030254, на съответните дати. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е налице нарушение на процедурата по издаване на заповедта за налагане на финансови неустойки, тъй като разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от договора от 2011 г., сключен между страните установява приложимост на процедурите за контрол по този договор за нарушения по изпълнението на предходния договор, т. е. на договор № 03-0967/30.05.2009 г., за изминал период до 1 г. от сключването на новия договор. Констатираните нарушения са извършени през периода от 09.07.2010 г. до 05.11.2010 г., поради което разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от договора от 2011 г. е приложима. Поддържаното в касационната жалба становище, че е недопустимо да се извършва проверка за изпълнението на договора от 2009 г., който вече не е действал към момента на извършване на проверката, е неоснователно. Проверката по изпълнението на индивидуалния договор винаги има за предмет дейности, които са извършени в минал период от време, като в този смисъл е напълно възможно към момента на проверката да е изтекъл срокът на действие на договора, който е действал по време на извършване на нарушенията. Това не означава, че е изключена възможността за проверка на дейността по договора, чийто срок на действие вече е изтекъл. Преценката дали е извършено нарушение се осъществява с оглед клаузите на договора, който е действал към момента на извършване на съответните действия, както предвижда и клаузата на чл. 37, ал. 3 от договора от 2011 г. В конкретния случай е процедирано именно по реда, предвиден в чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от договор № 031217/20.06.2011 г., като са приложени процедурите по този договор, а преценката за съответствието на поведението на търговеца с клаузите на договора, е извършено съобразно договор № 03-0967/30.05.2009 г., който е действал към момента на извършването на тези действия. Правилни са също изводите на съда, че с изпълнението на рецепти по незаверена рецептурна книжка на хронично болен "Капка Иванова - 94 " ЕООД е допуснало нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 5 от договора от 2009 г., който предвижда, че рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на преносителя й, в случаите, когато не се представя, заверена в РЗОК "Рецептурна книжка за лечение на хронично болния" или документ по чл. 4 от договора. Извършеното представлява нарушение и на т. 9 от Указание за работа с рецептурна книжка на хронично болния към приложение № 3 към Националния рамков договор - 2010 г. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от ИД от 2009 г. за установени нарушения по чл. 5, ал. 1 от договора се предвижда финансова неустойка в размер на 90 лв., умножена по броя на констатираните нарушения. Поради това за установените в случая 5 нарушения правилно е определен размер на финансовата неустойка по обжалвания акт в размер общо на 450 лв. Оплакването в касационната жалба, което е поддържано и пред първата инстанция, че с извършването на превантивна дейност, проверяващите служители на РЗОК - гр. Варна е следвало да открият нарушенията преди извършване на плащанията, е неоснователно. По това възражение първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че дори и нарушенията да са били констатирани при осъществяване на превантивния контрол, то това не би изключило отговорността на търговеца за извършените нарушения. Позоваването в касационната жалба на клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора от 2011 г. е неоснователно. Тази клауза предвижда, че при констатирани грешки и пропуски в документите по чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и несъответствие между тях, РЗОК ги връща на изпълнителя за издаване на нови; новоиздадените документи се представят в РЗОК в сроковете по чл. 17, ал. 2. На първо място, тази клауза от договора от 2011 г. не намира приложение при отношенията, възникнали при действието на договора от 2009 г., тъй като клаузата на чл. 37, ал. 2 от договора от 2011 г. се отнася само за процедурите за контрол при констатирани нарушения по изпълнението на предходния договор. Плащанията по финансовия отчет и спецификациите за съответните периоди, през които са извършени нарушенията е осъществено преди сключване на новия договор. На следващо място, клаузата на чл. 20, ал. 1 от ИД от 2011 г. е неприложима и поради това, че касае различна хипотеза от тази, при която са допуснати нарушенията. По изложените съображения, правилно съдът е отхвърлил жалбата против заповедта за налагане на финансови неустойки. Не са налице твърдяните касационни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и ТР № 3/2010 г. на ОСК на ВАС. Размерът на дължимото възнаграждение е 100 лв., определен съобразно обжалвания материален интерес, който е 450 лв. и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде присъдено в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,