Решение № 3656 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13705/2008 г.

Решение № 3656 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13705/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Георги Димитров Чобанов от гр. София, срещу решение № 759/7.08.2008 г., по адм. д. № 631/2008 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № ДК-02-СО-76/12.10.2007 г. на н-ка на Столична РДНСК. Производството по делото е образувано и по частна жалба на началника на Столична РДНСК срещу определение от 8.09.2008 г. по същото дело, с което дирекцията е осъдена да заплати на Иван Василев Ангелов, Веселин Иванов Ангелов и Кирилка Иванова Маркова, всички от гр. София, направените разноски по делото в размер на 280 лв. Развиват се оплаквания за незаконосъобразност и се иска определението да се отмени и се отхвърли искането за присъждане на разноски. Ответниците физически лица, изразяват становище за неоснователност и на двете жалби, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба и частната жалба са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. По касационната жалба: Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ отменил по жалба на Иван Василев Ангелов, Веселин Иванов Ангелов и Кирилка Иванова Маркова, Заповед № ДК-02-СО-76/12.10.2007 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "гараж", изграден в УПИ III-574, кв. 12 по плана на гр. София. За да постанови решението си съдът приел, че за изграждането на гаража са били налице проект и позволителен билет (разрешение за строеж), както и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Приел, че отклоненията от строителните книжа са несъществени, поради което не се касае за незаконен строеж и отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е правилно. По делото са представени строителни книжа - одобрен проект, позволителен билет за строеж и протокол за строителна линия и ниво, поради което за изграждането на процесния гараж са били налице всички изискващи се строителни книжа. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че при извършването на строежа е налице отклонение от строителните книжа, като същият е отклонен от местоположението му на по-голямо разстояние от жилищната сграда и с увеличени размери, като вместо по одобрения проект да е с хоризонтални размери 6.20/3.50, е изграден с размери 6.00/3.70м. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния, с оглед събрания доказателствен материал, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че се касае за несъществени отклонения от строителните книжа при изграждането на гаража, поради което не е налице незаконен строеж, подлежащ на премахване. Правилно е прието, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушения на материалноправни норми и отменил същата. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. По частната жалба: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато се отмени обжалван административен акт, органът, който го е издал дължи направените разноски на жалбоподателите. Освен това молбата за присъждане на разноски е подадена с оглед разпоредбата на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248, ал. 1 ГПК, в срокът за обжалване на постановеното решение, поради което оплакването, че разноските са присъдени преждевременно, преди да е налице влязло в сила решение е неоснователно. Разноските са поискани своевременно, със жалбата и по размер са доказани до 280 лв. С оглед изложеното определението е законосъобразно и следва да се остави в сила. Искането за разноски от ответниците по касационната жалба Иван Василев Ангелов, Веселин Иванов Ангелов и Кирилка Иванова Маркова е недоказано по размер, тъй като видно от представения договор за правна помощ, в него е посочено само договорено възнаграждение за тази инстанция, но липсват данни сумата да е платена, поради което се счита, че не е разходвана от тях и не им се дължи. С оглед на това следва да се отхвърли това искане. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК