Решение № 7409 от 14.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. С. Н. в качеството и на настойник на Г. В. Д. против Решение 1183/24.11.2023 год. постановено по адм. дело 1427/2023 год. по описа на Административен съд Бургас. Релевират се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане съдът да отмени обжалвано решение. Ответникът Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ чрез юрисконсулт Александров изразява становище за неоснователност на касационната жалба Ответниците Агенцията за хората с увреждания, Регионална дирекция "Социално подпомагане" Бургас, УМБАЛ Бургас и Директора на ТП на НОИ Бургас не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че оспореното решение на Административен съд Бургас е валидно постановено, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото на връщане за ново разглеждане. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение 91470 от зас.85/19.06.2023 год. на Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ при НЕЛК, с което е потвърдено Експертно решение 90649 от зас. 56/22.03.2023 год. на ТЕЛК при УМБАЛ Бургас, с което на Г. В. Д. е определена 89, 20% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години с водеща диагноза [заличен текст] . С обжалваното решение състав на първоинстанционният съд е отхвърли жалбата на Н. като неоснователна. Производството пред административния съд се е развило и приключило по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. В текста на нормата на чл. 112а от Закона за здравето законодателят е въвел императивно изискване решението на НЕЛК да бъде съобщено на заинтересованите организации, както и на освидетелстваното лице и на осигурителя. Нормата очертава кръга на лицата и организациите, които имат качеството на заинтересовани страни и на това основание, в конкретната хипотеза, те следва да бъдат конституирани в съдебния административен процес по обжалване решението на НЕЛК. В съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно. В случая съдът не е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото. С определение 2403 от 25.09.2023 год. съдията-докладчик е конституирал страните по делото, а именно оспорващ - Х. С. Н. в качеството на настойник на Г. В. Д., ответник - Национална експертна лекарска комисия, заинтересовани страни - Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас, ТП на НОИ Бургас и УМБАЛ Бургас. Съдът не е конституирал като заинтересована страна ТЕЛК при УМБАЛ Бургас, както изисква нормата на чл.112 от ЗЗ. ТЕЛК при УМБАЛ Бургас не е била страна и не е участвала в производството по обжалване на оспорения административен акт. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес като отчете засегнатите материални права предмет на делото съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно без участието на надлежна страна по спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Предвид изложеното конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна заинтересована страна, в случая, е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Въпреки че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението или искане за обезсилването му поради наличието на такъв порок, то на основание чл.218, ал.2 от АПК съдът следва да извърши служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало с участието на заинтересованите страни ТЕЛК при УМБАЛ Бургас, Агенция за хората с увреждания, РД "Социално подпомагане" Бургас и ТП на НОИ Бургас. С оглед гарантиране правото на участие и защита на заинтересованите страни в процеса съдът следва да извърши всички процесуални действия в производството с тяхно участие, след надлежното им конституиране като страни по делото, връчване на препис от жалбата, призоваване за съдебните заседания и т. н. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд по сходни казуси, както следва - Решение 7309 от 16.06.2021 год. на ВАС по адм. д. 4246/2021 год., VІ отд.; Решение 4382 от 14.04.2020 год. на ВАС по адм. д. 387/2020 год., VI отд., Решение 15767 от 18.12.2020 год. на ВАС по адм. д. 7553/2020 год., VI отд. и др. С оглед изхода на спора разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се определят. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение