Решение № 13704 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6692/2019 г.

Решение № 13704 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6692/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Димитров в качеството му на началник отдел "Оперативни дейности" – София в при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 1858/19.03.2019 г., постановено по адм. дело № 11929/2018 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на "Бест БГ" ООД е отменена заповед № 0389605/06.11.2018 г. за наложена на дружеството принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – магазин за разнородни стоки, находящ се в гр. София, бул. Панчо Владигеров" № 46, стопанисван от същото дружество на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че разликата в датите на издаване на протокола за проверка – 27.10.2018 г. и на заповедта за налагане на ПАМ – 6.11.2018 г. обуславя материалната незаконосъобразност на административния акт. Касационният жалбоподател не е съгласен и с изразеното в съдебния акт, че липсват конкретни мотиви за срока на заповедта – 14 дни. В тази връзка касаторът счита, че са незаконосъобразни изводите на съда за неправилно приложена оперативна самостоятелност от органите по приходите на срока на ПАМ. Излага доводи, че неиздаването на фискален касов бон е административно нарушение, за което законът предвижда налагане на ПАМ за неспазване на данъчното законодателство и което означава, че целта е да не се отчитат приходи, а това представлява отклонение от данъчно облагане. Касаторът не е съгласен и с изводите на съда, че мярката е наложена в несъразмерен срок. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Бест БГ" ООД – гр. София, редовно призован, не е изпратил свой представители не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно, да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени оспорената от "Бест БГ" ООД заповед № 0389605/06.11.2018 г. за наложена на дружеството принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – магазин за разнородни стоки, находящ се в гр. София, бул. Панчо Владигеров" № 46, стопанисван от същото дружество на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че практически смисълът от постановяването на ПАМ "запечатване на обект" би бил налице, ако такава мярка се постанови в деня, когато е констатирано нарушението, или на следващия ден. Освен това съдът е счел, че оспорената заповед не съдържа мотиви и съображения защо административният орган е преценил да преустанови дейността на магазина и защо за 14 дни, след като липсват според съда констатации и доказателства например за системно неиздаване от този търговец на касови бонове, регистриране на по-малко продажби, укриване на приходи/доходи и др. Съдът е приел в решението си, че мотивите в заповедта за ПАМ са бланкетни, неконкретизиращи, универсално използвани и в други случаи при постановяване на ПАМ по чл. 186 ЗДДС. Освен това съдът е изложил мотиви, че в процесната заповед ответникът си е позволил да мотивира решението си за запечатване на магазина с недоказано и оборимо предположениe за начина и вида на организиране на отчетността, но обективното еднократно неиздаване на фискален бон не сочи непременно на такива нарушения в отчетността. Според съда не са представени с административната преписка каквито и да е писмени доказателства, подкрепящи това становище, както и заключението, че "... една от целите пред търговеца ЕООД е именно отклонение от данъчно облагане". Тези процесуални пропуски съдът е изложил мотиви, че е констатирал в продължение на няколко години, както и че според него т. нар. методисти на НАП не намират за нужно да способстват за промяна на създадената порочна практика. В тази връзка в решението се сочи, че контролът върху действия на търговец, с които се ощетява фиска може да бъде осъществяван и с други средства, различни от запечатване на обекта, с което на практика се препятства дейността и така се създават предпоставки за причиняване на имуществени вреди, подлежащи впоследствие на репариране по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел, че процесната заповед противоречи на целта на закона и това противоречие според него представлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 във връзка с чл. 4, ал. 1 и 2 АПК. Обжалваното решение е неправилно постановено. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. По принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В обжалваното решение съдът е показал неразбиране на характера на принудителната административна мярка за целите на ЗДДС, която е насочена към преустановяване на нарушения, свързани с фискалната дисциплина и съответно с дисциплиниране на търговците при осъществяване на своята стопанска дейност да отчитат реални обороти, респ. да начисляват и внасят данъци в републиканския бюджет. При постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил законовата регламентация на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и във връзка с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Издаването на фискален касов бон е нормативно установено задължение, поради което търговец, който не го спази, допуска нарушение на данъчното законодателство и подлежи на санкция с налагане на ПАМ. Административният орган, издател на заповед за ПАМ действа при условията на обвързана компетентност и при извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е длъжен да наложи посочената мярка. Неоснователни и ненамиращи подкрепа в нормативната уредба са мотивите на съда, че е следвало заповедта за ПАМ да бъде издадена в деня на констатиране на нарушението или на следващия ден, тъй като те не намират опора в закона. Съдът необосновано е приел, че не е следвало срокът на запечатването да е 14 дни, като разсъжденията му отново са в отклонение на законовите норми. Определянето на срока е в дискреционната власт на административния орган, а и в процесния случай изрично в оспорената заповед са изложени конкретни мотиви за този срок. Наред с това не са обосновани със закона и изводите на съда, че мотивите за срока в заповедта са бланкетни, което не отговаря на истината. Изрично административният орган в заповедта за ПАМ е посочил какво налага продължителността на срока на запечатването да е 14 дни, което е около средния размер на срока, като законодателят е определил максималния му срок да е от 30 дни. Незаконосъобразни са изводите на съда, че липсват доказателства от приходните органи за системно неиздаване на фискални бонове от търговеца, стопанисващ запечатания обект, тъй като те са в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДДС. Законодателят не е закрепил с правна норма императивно задължение при налагането на ПАМ да се изследва въпросът за наличие или не на системно неиздаване на нормативно установен документ за отчитане на продажбите в търговските обекти и то да е относимо при преценката нито за законосъобразността на наложената мярка, респ. за продължителността за срока й. Разсъжденията на съда за работата на методистите на НАП, са неотносими за конкретния правен спор и излишно съдебният акт се ангажира и с лично отношение на съдията към органите по приходите. Неспазването на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, е основание за издаване на заповед за ПАМ, а изложеното от първостепенния съд при постановяване на съдебния си акт не е съобразено и с разпоредбата на чл. 187 ЗДДС, според която при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта, поради което изразеното от съда, че контролът върху действия на търговец, с които се ощетява фиска може да бъде осъществяван и с друг средства, различни от запечатване на обекта, с което на практика се препятства дейността и така се създават предпоставки за причиняване на имуществени вреди, подлежащи впоследствие на репариране по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не намира опора в закона. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено при наличие на сочените в касационната жалба основания и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Бест БГ" ООД срещу заповедта за ПАМ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи и решението в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на приходната агенция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции. Разноски за държавна не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение