Решение № 7410 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2018 г.

Решение № 7410 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ДЯЯН " ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "П. К." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя С. И. Й., депозирана чрез адв. Георгиева, срещу решение № 2139/29.11.2017 г. на Административен съд В. по адм. д. № 2863/2016 г., с което отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03000315008743-091-001/07.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 330/30.09.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., с който са установени дължими от дружеството задължения за ДДС по ЗДДС за месец април 2014 г. в размер на 48770 лева главница и 10246.76 лихва. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според него, съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото и относими към предмета на спора доказателства, както и не е установил правилно обективираните в тях факти и обстоятелства и в резултат на това спорът е останал неизяснен от фактическа страна и са формирани необосновани и материално незаконосъобразни изводи. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по подобни казуси. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски по делото. Ответникът по касация - директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., чрез депозирана писмена защита от процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана, иска присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспореният пред Административен съд В. ревизионен акт за данъчен период м. 04.2014 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на "Дяян" ЕООД /предишно наименование "Дяян С" ЕООД/ не е признато като надлежно упражнено правото на приспадане в общ размер на 48770 лв. по фактури: № 1000000209/09.04.2014 г. с предмет "хидравлична преса", № 1000000210/09.04.2014 г. с предмет "матрици за цилиндри", № 1000000211/10.04.2014 г. с предмет "машина за електрическо боядисване и електрическа пещ 72 kW, № 1000000212/10.04.2014 г. с предмет "ноу-хау за производство на пенообразувател и за производство на прах", с издател "Дяян-М" ООД /сегашно наименование "Е. Т. проект" ООД/, в резултат на което са определени допълнително задължения за данък върху добавената стойност в размер на 48770.00 лв. и лихви за забава в размер на 10246.76 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, съдът е приел, че от съвкупната преценка на събраните в хода на производство доказателства, не може да се направи извод за реално осъществени доставки по процесните фактури. Не са ангажирани убедителни доказателства, че получателят е придобил правото на разпореждане със стоките от прекия доставчик. Фактурираните активи представляват машини, съоръжения и оборудване, а ноу- хау- нематериален дълготраен актив съгласно закона за счетоводството. Според обжалваното решение, от балансът на "Дяян-М" ЕООД не е видно, че дружеството притежава този вид активи. С. налични у ревизираното лице - хидравлична преса, матрици за цилиндри, машина за боядисване, ел. пещ и ноу-хау за производство на пенообразувател и за производство на прах не са доставени от " Дяян -М" ООД Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС В. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на РА. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Правилно съдът е приел, че не са налице реално осъществени доставки по процесните фактури. Не са ангажирани доказателства от касатора, оборващи извода, че фактурираната от прекия доставчик на ревизираното лице ел. пещ, превозена с товарителница серия "И" № 1102349/27.04.2014 г., не е получена от представител на "ДЯЯН-С" ЕООД/сегашно наименование "ДЯЯН" ЕООД - ревизирано лице/, нито от представител на "Е. Ен груп" ООД /сегашно наименование "Геонев" ЕООД - последващ получател/, тъй като подписът на получателя на превозената стока е поставена от управителя на друга фирма - М. П., управител на "ДЯЯН - М" ЕООД /сегашно наименование "Е. Т. П." ООД. Върху товарителници с номера серия "И" № 1102340/01.04.2014 г. и серия "И" 1102351/27.04.2014 г. също е установено, че положеният подпис за получател е М. П., управител на "ДЯЯН - М" ЕООД /сегашно наименование "Е. Т. П." ООД. На лице са несъответствия, за които няма логично обяснение, а именно, процесната хидравличната преса е превозена с товарителница със серия "И" № 1102340 на 01.04.2014 г., а за същата е издадена фактура за продажбата на дата 09.04.2014 г. Следва, също да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че доставчикът "ДЯЯН М" ЕООД не е притежавало фактурираните активи - машини, съоръжения и оборудване, тъй като същите не са били отразени в баланса на дружеството към 31.12.2013 г. В дневниците за покупка на "ДЯЯН - М" ЕООД за периода от 01.01.2014 г. - 30.04.2014 г. са отразени покупки на стоки от "ДЯЯН" ЕООД. От доказателствата по делото е видно, че "ДЯЯН" ЕООД с актуално наименование "Делта файер" ЕООД, не притежава стоките, за което е издал фактури на "ДЯЯН-М" ЕООД със сегашно наименование "Е. Т. П." ООД /пряк доставчик/. Установено е също, че не е налице плащане по фактурите, издадени между от "ДЯЯН" ЕООД, "ДЯЯН - М" ЕООД и ревизираното лице. Предвид горепосоченото, правилни са изводите на съда, че процесните стоки - хидравлична преса, матрици за цилиндри, машина за боядисване и ел. пещ и ноу хау - за производство на пенообразувател и за производство на прах, не са доставени от "ДЯЯН-М" ООД със сегашно наименование "Е. Т. П." ООД. Правилно е посочено от съда, че за ревизирания период касатора не разполага със собствена или наета складова база, в която да е възможно съхраняването на хидравличната преса и машината за електростатично боядисване. Установено е, че машината за електростатично боядисване, ел. пещ и хидравлична преса са се съхранява на територията на "Е. М." АД в гр. П., като и трите машини не се били ползвани за извършване на облагаеми доставки. Също така, следва да се подчертае факта, че представителят на ревизираното дружество има достъп до всички машини, включително и до продадените по документи. Следователно, обосновано съдът е приел, че се касае до фиктивност на доставките и същите не са осъществени реално. Придобиването на стоките от доставчика и тяхното превозване са обстоятелства, които съдът е необходимо да изследва, за да извърши точна преценка за това, дали доставчикът е имал възможност да изпълни задължението си да продаде договорените стоки. По изложените съображения намирам за основателни доводите на приходната администраци и на съда, че събраните по делото доказателства опровергават твърденията за извършване на доставката по процесните фактури. Правилно съдът е приел, че наличието на издадена данъчна фактура не означава непременно и наличие доставка, тъй като законът винаги изисква преди всичко доказателства за реалност, а след това за счетоводното оформяне на доставката. При наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано по този закон лице, която стока се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане по процесиите фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане, той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и за реално осъществяване на доставката по процесиите фактури по смисъла на чл. б ЗДДС. В хода на съдебното производство не се ангажираха доказателства относно тези факти. Предвид гореизложеното обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалноправните разпоредби, на събраните доказателства по делото. Изводите си съдът е направил на базата на правилно установена фактическа обстановка, поради което решението е и обосновано. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 300,50 лв., определено съобразно чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,