Решение № 2633 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13880/2012 г.

Решение № 2633 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13880/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 162 от 20.09.2012 г. по административно дело № 213/2012 г., Административен съд - Стара Загора е оставил без уважение като неоснователна жалбата на Полина Йонкова Горунска против заповед № К-3246/6.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Полина Йонкова Горунска от гр. Казанлък, действаща чрез процесуалния представител адв. Красимира Горунска. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторката моли решението на съда да бъде отменено и ВАС да постанови решение по съществото на спора, като уважи първоначалната й жалба и признае правото й да получи семейни помощи за деца за месеците март и април 2012 г. Претендира и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Ивелина Станева в писмен отговор моли касационната жалба се остави без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, за да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора в обжалваното решение. Полина Горунска (майка на две родени на 5.03.2012 г. близначки) е подала молба-декларация с вх. № К-3246 на 30.05.2012 г. за получаване на месечни помощи за дъщерите си. Със заповед № К-3246 от 6.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) е отпусната месечна помощ за двете деца (Кристина Иванова Иванова и Никол Иванова Иванова) на молителката Полина Горунска за периода от 1.05.2012 г. до 30.04.2013 г. Заповедта е оспорена пред Административен съд - Стара Загора в частта й, с която по същество е отказано отпускането на месечна помощ за двете близначки в периода 5.03.2012 г. - 30.04.2012 г. (т. е. от раждането им до датата, от която помощта е отпусната, квалифицирано от жалбоподателката като мълчалив отказ), като в жалбата изрично е подчертано, че частта, в която със заповедта е отпусната месечна помощ за две деца за периода от 1.05.2012 г. до 30.04.2013 г. не се оспорва. В мотивите на проверяваното съдебно решение на базата на правилно установената фактическа обстановка обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е прието, че в случая не е налице твърдяният от жалбоподателката мълчалив отказ. Мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК възниква тогава, когато компетентният да се произнесе с административен акт орган не стори това в предвидения срок. В случая обаче не се касае за непроизнасяне в законоустановения срок от страна на компетентния административен орган по подадено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 2, ал. 1 от ППЗСПД социалните помощи се отпускат или отказват със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес или от упълномощено от него лице. В молбата-декларация от Полина Горунска е вписан постоянен адрес в гр. Казанлък. Според Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък е със седалище гр. Казанлък и с териториален обхват общините Казанлък и Павел баня. Оспорената частично пред първоинстанционния съд заповед е издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Горното означава, че е спазено изискването за материална и териториална компетентност и заповедта е издадена от надлежно овластен компетентен орган, в съответната форма, установена от закона. По заявеното от Полина Горунска искане в 14-дневния срок по чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД, считано от подаване на молба-декларацията, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък се е произнесъл с изричен писмен акт (процесната заповед), с която съобразно правомощията си при наличие на материалноправните предпоставки за това е отпуснал исканата помощ за деца, и е определил началния момент, от който тя е дължима, в съответствие с правилото на чл. 19, ал. 1 от ППЗСПД. Неоснователно е инвокираното и пред първата инстанция касаторово възражение за наличие на противоречие между разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ППЗСПД и чл. 12, т. 2 от ЗСПД. С това твърдение е допуснато правно-техническо смешение, защото тримесечният давностен срок по чл. 12, т. 2 от ЗСПД има различна правна природа и характер от срока по чл. 19, ал. 1 от ППЗСПД. Съгласно чл. 1 от ЗСПД с този закон се уреждат условията за придобиване правото на семейни помощи, формите и реда за тяхното предоставяне, а съгласно чл. 1 от ППЗСПД, с този правилник се уреждат условията и реда за отпускане и изплащане на семейни помощи. ЗСПД не определя началния момент, от който възниква задължението за плащането на помощите по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗСПД. Този момент е определен от Министерския съвет с правилото на чл. 19, ал. 1 от ППЗСПД - от началото на месеца, през който е подадена молбата-декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 7 от ЗСПД. Законосъобразността на правилото по чл. 19, ал. 1 от ППЗСПД не може инцидентно да бъде проверена в настоящото касационно производство по чл. 208 и следв. от АПК. Такъв инцидентен контрол е бил невъзможен на още по-голямо основание с оглед чл. 132, ал. 2, т. 1 от АПК и за първоинстанционния съд поради неподсъдност. ППЗСПД е приет от Министерския съвет на основание § 8 от ПЗР на ЗСПД (т. нар. "законова делегация"). Издаден е от орган, изрично овластен от закон - компетентен съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК, и е нормативен акт, издаден за прилагане на ЗСПД в неговата цялост съгласно чл. 75, ал. 2 от АПК, чл. 7, ал. 1 от ЗНА. Поради тази му същност ППЗСПД и в частност правилото на неговия чл. 19, ал. 1 са задължителни до евентуалната им отмяна по реда на чл. 79 или чл. 193, ал. 1 от АПК, освен в хипотезите на чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА, които в случая не са налице, защото чл. 19, ал. 1 от ППЗСПД не противоречи на регламент на Европейския съюз или на (национален) нормативен акт от по-висока степен. Предвид гореизложеното не могат да бъдат споделени касаторовите доводи за наличие на предпоставките по чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 отЗакона за нормативните актове (ЗНА) за игнориране приложението на чл. 19, ал. 1 от ППЗСПД. В случая по делото е безспорно, че месечната помощ е отпусната от началото на месеца, през който е подадена молбата-декларация - т. е. спазен е срока по чл. 19, ал. 1 от ППЗСПД, и претенцията за по-ранен период е неоснователна, както е приел и съдът в мотивите си. Въпреки това обаче неправилно в диспозитива на решението си съдът по същество е потвърдил заповедта изцяло, като се е произнесъл по нейната законосъобразност и в необжалваната й част, ползваща жалбоподателката, касателно периода 1.05.2012 г. - 30.04.2013 г. Това налага отмяна на решението в тази му част, както и оставянето му в сила в частта, с която не е уважена възведената претенция за отмяна на заповедта касателно постановения отказ за периода 5.03.2012 г. - 30.04.2012 г. С оглед установената неоснователност на главното искане в жалбата, дори и при този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната му касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,