Решение № 9058 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1949/2019 г.

Решение № 9058 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1949/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Света Анна- Варна" АД, ЕИК 000090019, представлявана от изп. директор д-р К. Петров, чрез адв. О. Куцарова, против Решение № 2367/5.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2921 по описа за 2018 г. на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Писмена покана, изх. № 29-02-1514/7.09.2018 г., издадена от зам. - директора на РЗОК- Варна, с която, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, се иска то да възстанови доброволно на СЗОК сумата в размер на 750 лева. В касационната жалба се посочва, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което подлежи на отмяна. Твърди, че директорът на РЗОК- Варна не разполага с правомощието да определя коя по ред хоспитализация следва да се заплаща от касата при липса на констатирани нарушения при лечението, независимо от това дали и двете хоспитализации са в едно и също лечебно заведение или в две такива. Подчертава, че съдът, като цяло е тълкувал превратно фактите по делото и приетото в мотивите противоречи на диспозитива. Претендират се разноски. Ответникът по делото– директорът на РЗОК- Варна, чрез юриск. Йорданов, не се представлява, но в писмено възражение оспорва касационната жалба изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е Писмена покана, изх. № 29-02-1514/7.09.2018 г., издадена от зам. - директора на РЗОК- Варна, с която, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, МБАЛ "Света Анна- Варна" АД- изпълнител на болнична медицинска помощ (БМП) по договор с НЗОК № 030816/29.05.2018 г., е задължен да възстанови получената сума за лечение по първата от две истории на заболяване (ИЗ) № 6990/05/2018/28.04.2018 г. и № 8167/05/2018/19.05.2018 г. по клинична пътека (КП) № 197 "Консервативно лечение при остри коремни заболявания" от Приложение № 17 А към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г., възлизаща на 750 лева. С постановеното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорената писмена покана без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Хоспитализацията, отчетена с ИЗ № 8167/05/2018 се явява повторна в срок от 30 дни от дехоспитализацията на пациента при първия престой. При една от двете хоспитализации на един и същ пациент болничното лечебно заведение е извършило нарушения на правилата за клинично поведение по съответната клинична пътека. т. е. или не са били изпълнени критериите за дехоспитализация, или не са били налице индикациите за повторната хоспитализация. За прилагането на нормативното правило, когато и двете лечения са проведени в една и съща болница в рамките на 30 дни, е ирелевантно в кой от двата случая са нарушени правилата за клинично поведение. Повторно заплатената сума за втора хоспитализация в рамките на 30 дни за едно здравноосигурено лице по една и съща клинична пътека в същото болнично заведение е неоснователно получена и подлежи на възстановяване по реда на чл. 76а от ЗЗО, приложим по силата на чл. 396, ал. 1 и ал. 7 от НРД МД за 2018 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената писмена покана съответства на изискванията за форма и съдържание, като фактическите и правните основания за издаването й са подробно изложени в придружаващите я документи. Съгласно утвърдена съдебна практика с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ от преписката. В хода на административното производство е съставен Протокол № 3-36/21.08.2018 г. за неоснователно получени суми и други документи, които осигуряват възможност за пълен съдебен контрол върху законосъобразността на писмената покана. В самата писмена покана всички факти във връзка с извършената хоспитализация са подробно изложени, като са посочени и правните основания за извършване на контрола и установяване на задълженията. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалния закон. На основание чл. 350, ал. 1 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г. /в сила от 1.04.2018 г./, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Цитираната подзаконова норма въвежда правило за заплащане само на едно от двете проведени болнични лечения на едно и също здравноосигурено лице (ЗОЛ) и по една и съща клинична пътека в рамките на 30 дни. За прилагането на нормативното правило, когато и двете хоспитализации са в една и съща болница в рамките на 30 дни, е без правно значение в кой от двата случая са допуснати нарушения на правилата за клинично поведение. По нормативно предположение при една от двете хоспитализации болничното лечебно заведение е извършило нарушения на правилата за клинично поведение по съответната клинична пътека, поради което има право да получи заплащане само на една хоспитализация. По настоящето дело е установена извършена от същото болнично лечебно заведение повторна хоспитализация по същата клинична пътека на едно и също задължително здравноосигурено лице, което е било дехоспитализирано преди по-малко от 30 дни. Съгласно ясно изразената нормотворческа воля, на заплащане подлежи само един от случаите, когато в срок от 30 дни след дехоспитализирането пациентът е бил хоспитализиран отново по същата клинична пътека. Сумата, която е изплатена на лечебното заведение за повторна хоспитализация в рамките на 30 дни на едно здравноосигурено лице по една и съща клинична пътека, е получена без правно основание, което е предпоставка за издаване на акт за възстановяването й по реда на чл. 76а от ЗЗО. Като е приел, че оспорената писмена покана е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд- Варна е постановил правилно решение. Не се установяват пороци, обосноваващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100 /сто/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,