Решение № 14038 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9891/2012 г.

Решение № 14038 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9891/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците, представлявана от юрисконсулт Кулинова, против решение № 4127/17.07.2012 г. по адм. д. № 5176/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 5-ти състав, в частта, с която е отменено решение № 312/08.05.2012 г. на председателя на ДАБ с постановен отказ на Фадия Суло Буро за предоставяне на хуманитарен статут и административната преписка е върната за ново произнасяне. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и даденото й тълкуване с решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз. Съдът не е извършил преценка съобразно т. 40 от решението на географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение в случай на връщане на молителя в съответната страна, като е игнорирал направеното от административния орган изследване на района, в който чужденката е живяла. Съдът не е преценил наличието на личен елемент на търсената закрила, като само е посочил, че в страната няма политическа стабилност и цари хаос и беззаконие. В нарушение на материалния закон съдът не е изследвал ситуацията в района на областта Хасака, а е посочил общи за страната факти. В административната преписка е събрана информация за страната за голям период от време, но липсват данни за насилие в областта Ал-Хасака. В приложените по делото справки е посочено, че не е открита информация за конкретни военни операции на сирийските сили за сигурност в провинция Ал - Хасака. Поради това не следва да се прави извод от общия конфликт в Сирия. Ако съдът беше анализирал посочените доказателства, би достигнал до различни изводи за законосъобразността на административния акт. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част и бъде отхвърлена жалбата на Фадия Суло Буро. Ответникът по жалбата, Фадия Суло Буро, се явява лично и с адв. Тошев. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Заинтересованата страна - Дирекция "Социално подпомагане", район Красно село, се представлява от социалния работник Татяна Петкова. Поддържа изразеното пред първа инстанция становище, че обстановката в Сирия е неблагоприятна за връщането на детето. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и даденото й тълкуване от СЕС с решение от 17.02.2009 г. Съдът не е извършил преценка на географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и местоживеенето на лицето в случай на връщане в съответната страна. Не е взел предвид направеното от административния орган проучване на района, в който е живял чуждият гражданин. По делото липсват данни за извършено насилие върху цивилно население в провинция Хасака, където чужденецът е живял и където са близките й. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отменено по жалба на Фадия Суло Буро решение № 312/08.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС в частта, с която е отхвърлена молбата й за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част. 3а да постанови обжалвания резултат съдът се е позовал на актуални данни за обстановката в Сирия и извършваното насилие върху цивилното население в страната. Приел е, че представените по делото справки от ДАБ са от началото на протестите в страната и до юли 2011 г. и не отразяват актуалното положение в Сирия. Позовал се е на доклад на Комисията на ООН от м. ноември 2011 г. в който е посочено, че сирийската армия извършва престъпления против човечеството, убийства, мъчения, изнасилвания. Цитираните факти за политическото и военно положение в страната съдът е тълкувал в съответствие с постановеното от СЕС решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета. В съответствие с даденото от СЕС тълкуване решаващият съд е приел, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение за се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самият факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Приложено по делото е и становището на ВКБООН, че с оглед тежките нарушения на правата на човека и продължаващият въоръжен конфликт, държавите следва да се въздържат и да наложат мораториум върху всички мерки за връщане в Сирия, докато обстановката в страната не се нормализира. По тези съображения съдът е приел, че са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на бежанец на Фадия Суло Буро. Решението е правилно, постановено в съответствие с нормите на вътрешното и международното право и при съобразяване на доказателствата по делото . Фадия Суло Буро е родена на 01.05.1996 г. в с. Асадие, окръг Хасаке, без гражданство, кюрдка по народност, неомъжена. Съгласно § 1, т. 7 от закона, за нейна държава по произход се счита Сирия, поради постоянното местожителство на лицето в тази държава. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд и даденото от него тълкуване на актуалната обстановка в Сирия съобразно решението на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. Действително съществуването на тежки и лични заплахи срещу личността на молителя на закрила може по изключение да се счита за установено, ако с оглед степента на безогледно насилие, съществуват сериозни и потвърдени основания, че ако лицето бъде върнато в съответния регион, поради факта на присъствието си на нейната територия, се излага на реална опасност да претърпи заплахи за живота и личността му. Представените по делото доказателства относно осъществявано насилие и престъпления против човешките права в Сирия се отнасят до районите на градовете Дамаск, Хомс, Тартус, Хама, Дараа, Идлиб, но това не означава, че в останалите райони на страната обстановката е мирна и спокойна. Окръг Ал-Хасака, където е родена и живяла молителката и където понастоящем се намират всички нейни близки, е встрани от центъра на военните действия. Поради това насилието не е толкова интензивно по степен. Но след като фактите относно положението в Сирия безспорно говорят за наличието на въоръжен конфликт в страната, не може да се приеме за основателно твърдението на касационния жалбоподател, че в района, в който живее молителката, няма военно напрежение и за нея не съществува опасност при връщането й там. В подкрепа на този извод е становището на ВКБООН, в което се настоява държавите да се въздържат от налагането на мерки за връщане в Сирия на лица с оглед тежките нарушения на правата на човека и продължаващия въоръжен конфликт, докато обстановката в страната не се нормализира. Съдът правилно се е позовал на решение по дело С-465/2007 г. на СЕС, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му. Високата степен на безогледно насилие в държавата следва да се приеме за достатъчна за наличието на опасност върху отделната личност. Подробно в решението на административния съд са изследвани актуалните данни за военния конфликт в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извода за наличието на опасност за живота и сигурността на молителката. С оглед на това правилно е становището на съда за наличието на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо Фадия Суло Буро. Молителката е била принудена да напусне Сирия от заплаха за живота, сигурността и свободата и поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт и е застрашена от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване доводите на страните намира, че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Като е приел, че обжалваната заповед е частично незаконосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,