Решение № 8920 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2009 г.

Решение № 8920 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Авто Илчев" ООД - гр. Симеоновград чрез процесуалния си представител адв. Георги Пейчинов от гр. Пловдив срещу Решение № 1151/10.08.2009 г., постановено по адм. дело № 1531/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 260800108/23.04.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с Решение № 505/07.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 60 362,24 лв. за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2007 г., ведно с прилежащите лихви за забава по 30 бр. фактури, както и в частта за начислените лихви за забава в размер на 2 654,90 лв. върху непризнато право на данъчен кредит по 40 бр. фактури за периода от 15-то число на месеца, следващ месеца на придобиване на стоките до 14-то число, включително на месеца, следващ периода на продажбата на стоките. Макар да не са посочени конкретни отменителни основания в тази част на обжалваното решение, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за допуснато нарушение при прилагането на материалния закон - ЗДДС и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че дружеството е избрало да бъде дилър на автомобили, втора употреба и че няма право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора ако се приеме тезата на съда, за всяко съмнение за последващо нарушение, ще води до определяне на по-малък размер задължения по ЗДДС от нормативно определения и ще се въздигне като правопораждащ факт за отказ от право на данъчен кредит, а всъщност за допуснатите нарушения ще следва да се прилжеат само административно-наказателните разпоредби. Иска отмяна на решението в обжалваната му част, както и присъждане на направените по делото разноски. С касационната жалба се представят нови доказателства, изброени като приложения към жалбата в пенктове от 2 до 13. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е съобразил при постановяване на решението си чл. 151, ал. 4 ЗДДС, тъй като за процесните МПС, за които не са ангажирани доказателства да са предмет на последващи доставки, правото на данъчен кредит не е възникнало, а и то не може да възникне, тъй като не е направен избор за реда на облагане (общ или специален), който е възможен до момента на последващата доставка. Относно новопредставените доказателства в касационното производство, прокурорът счита, че те са недопустими поради това, че не са свързани с касационните основания. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административен съд - гр. Пловдив е бил сезиран с жалба от "Авто Илчев" ООД - гр. Симеоновград срещу РА № 260800108/23.04.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 122 774,41 лв. и лихви в общ размер от 19 192,41 лв. Съдът е отменил ревизионния акт за сумата от 62 412,17 лв. по 40 бр. фактури за процесния период, посочен по-горе и за лихви за забава в размер на 6 642,52 лв.. В тази част решението не се обжалва от дирекция УОУИ" - гр. Пловдив, но в тази му част решението ще се обсъжда от настоящата касационна инстанция, досежно мотивите, предвид на това, че те подробно са изложени от съда в посочената необжалвана пред настоящия съд част, а за отхвърлената част, предмет на касационното производство, съдът е приел, че за 30 бр. фактури за същия период стоките - автомобили втора употреба не са били предмет на последващи доставки. В отменената част на ревизионния акт съдът е приел, че за 40 бр. фактури автомобилите са били реализирани в данъчни периоди, последващи периодите на придобиването им, лицето е упражнило правото си на избор по смисъла на чл. 151, ал. 2 ЗДДС, като е избрало общия ред на облагане на последващите доставки и в издадените фактури е начислило ДДС на отделен ред върху данъчна основа по чл. 26 ЗДДС, като в същото време не е посочило, че се прилага специалния ред на облагане по глава 17 от закона. В този смисъл съдът е приел, че независимо от предсрочното упражняване на правото на данъчен кредит в периоди преди възникването му, правото на данъчен кредит е налице по тези фактури. Както беше посочено по-горе в тази част решението на съда не се обжалва по касационен ред, като в отхвърлената част (за 30 бр. фактури за периоди за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2007 г.) съдът е приел, че жалбата срещу ревизионния акт е неоснователна, тъй като за придобитите автомобили по тези фактури, за които е констатирано, че на са били предмет на последващи доставки, правилно органа по приходите не е признал правото на данъчен кредит. Решението в обжалваната му част следва да бъде отменено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК , във връзка с чл. 144 АПК. Няма спор между страните по делото, че "Авто Илчев" ООД за ревизираните периоди е осъществило вътрешности придобивания (ВОП) от държави-членки на Европейския съюз (ЕС) на употребявани автомобили, за които е издало протоколи по чл. 117 ЗДДС, отразил ги е едновременно в дневниците за покупки и в дневниците за продажби в периода на придобиване на тези автомобили, а стойността им в справки-декларации за същите периоди. За процесните автомобили (по 30 бр. фактури), включително и за фактура, издадена от "Кристал аутомобили" и фактура от "Естиес консултинг" съдът е възприел констатациите на органа по приходите, че те не са били предмет на последващи доставки, поради което към 30.06.2007 г. са били налични. С касационната жалба се представят нови доказателства, че за 8 от автомобилите, които са закупени през периодите от месец януари до юни 2007 г., впоследствие са били предмет на последващи доставки през различни периоди на 2008 г. и 2009 г., т. е. след издаването на ревизионния акт и постановяване на първоинстанционното решение. Като се има предвид, че касационната инстанция не е съд по фактите и с оглед преценката, която за първи път ще следва да се извърши относно новопредставените доказателства, налага се делото в обжалваната му част да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК , във връзка с чл. 142, ал. 2 АПК съдът да съобрази представените с касационната жалба писмени доказателства за осъществени последващи доставки за част от процесните 30 автомобили, като отграничи за кои се отнасят тези доставки и да извърши въз основа на тях преценка за законосъобразността или не на отказаното право на приспадане на данъчен кредит за тези автомобили. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната част подлежи на отмяна, а делото в същата част да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да извърши преценка на новопредставените писмени доказателства, като с оглед на тази преценка и да установи законосъобразността на отказаното право на данъчен кредит. Предвид изхода на делото разноски не се присъждат - чл. 294, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,