Решение № 4612 от 2.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Т. Цикова, срещу решение 50 от 16.01.2023 г., постановено по адм. дело 1025/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменено негово решение 01-0800/615/12.08.2022 г. за налагане на финансова корекция в размер на 4146 лева с ДДС, представляваща 5% от финансовата помощ по договор 23/07/2/0/00503 от 16.11.2017 г. и ДФЗ е осъден за заплати на Община Самоков направените по делото разноски. Твърди се неправилност на решението на първата инстанция поради наличие на основанията по чл. 209 т.3 от АПК, пр. първо и трето нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска да бъде отменено, да се остави в сила решението за налагане на финансова корекция и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Община Самоков, представлявано от кмета и чрез процесуалния представител адвокат П. Семерджиев оспорва така подадената касационна жалба. Счита се, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Депозирана е и частна жалба срещу определение 2234 от 23.12.2022 г., с което съдът е спрял по искане на кмета на Община Самоков допуснатото по силата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ предварително изпълнение на решение 01-0800/615/12.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. Твърди се, че определението е неправилно поради това, че не се установяват и доказват обстоятелства, обосноваващи категоричен извод за значимостта на икономическите интереси на адресата на акта. Липсвали нови обстоятелства, настъпили след издаването на акта. Ответникът по частната жалба - Община Самоков чрез кмета на общината в депозиран писмен отговор, взема становище за неоснователността ѝ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователността както на касационната, така и на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение 01-0800/615/12.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, за налагане на финансова корекция на Община Самоков в размер на 4146 лева с ДДС, представляваща 5% от финансовата помощ по договор 23/07/2/0/00503 от 16.11.2017 г. Финансовата корекция е наложена поради установяване на нарушения във връзка с проведена обществена поръчка с предмет Изготвяне на инвестиционни проекти във фаза Технически проект и последващо осъществяване на авторски надзор за реконструкция и рехабилитация на общински пътища в Община Самоков, във връзка с подготовката на Община Самоков за кандидатстване по Програма за развитие на селските райони 2014 2020 г. Обжалваният административен акт е бил издаден във връзка с предоставен на 15.02.2021г. годишен доклад за сертифицирано на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG 01 за финансова 2020 г. по отношение установени нарушения, допуснати от Община Самоков при възлагане на обществената поръчка с посочения предмет. Съдът е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон. Според съда административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, тъй като не е обсъдил доводите във възражението на Община Самоков и в издаденият акт липсвали относими мотиви. Освен това, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, видовете нередности съгласно Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата/ и чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския съюз и на Съвета. В тази връзка е приел, че фактическите и правни основания за издаване на акта, относно конкретното извършено нарушение незаконосъобразна методика за оценка, не дават възможност за осъществяването на контрол върху решението, доколкото в него не са посочени конкретните текстове от методиката, които според административния орган нарушават свободната конкуренция. Освен това, според съда в процесното решение, административният орган бил преписал дословно текста на разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, без да посочи коя от всички възможни хипотези на ал. 7 е имал предвид. В заключение съдът е счел, че процесната методика за оценка отговаря на изискванията на чл.2, ал. 2 и чл.70, ал. 7 от ЗОП и не създава предпоставки за субективизъм, като не дава прекомерна свобода на комисията, поради което не може да има разубеждаващ ефект върху потенциалните участници в обществената поръчка. Поради това липсвала извършена нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По тези съображения съдът е отменил решението за наложената корекция. Решението е правилно. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът е постановил подробно обоснован акт и е извел правилен правен извод. Оплакванията в касационната жалба, общо по своята същност недоволство от постановеното решение, са неоснователни. Не е налице спор по фактите, които подробно са описани от първата инстанция била е обявена обществена поръчка с посочения предмет и са определени изпълнители по всяка от трите обособени позиции. Няма спор нито за предмета на обществената поръчка, нито за това, че впоследствие между страните е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 основни услуги и обновяване на селата в селските райони от ПРСР 2014-2020 г. съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, 23/07/2/0/00503 от 16.11.2017 г. Безспорно по делото се явява и че началото на производството по налагане на финансовата корекция е поставено с писмо с изх. 01-0800/615 от 18.03.2022 г., на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. В оспорения административен акт, органът, вместо да изложи конкретни съображения защо отхвърля доводите на бенефициента, се е задоволил просто да цитира съдържанието на възражението му в цялост и да преповтори мотивната част на акта, касаеща приетата незаконосъобразност на методиката за оценка. Следователно правилен е изводът на административния съд, че в процесното решение за налагане на финансова корекция липсват мотиви относно представените от ответника възражения, доколкото действително органът не е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви, формиращи волята му защо приема за основателни или, както е в случая, за неоснователни съображенията на общината, изложени в представеното възражение. Правилно е прието от съда и че липсва конкретизация при описание на допуснатото нарушение по чл. 70, ал. 7 от ЗОП. Административният орган има задължението да отнесе твърдяното нарушение към съответната правна норма в приложимата ѝ хипотеза. Неизпълнението на това изискване е достатъчно основание да се приеме, че не е налице осъществено нарушение, което да бъде квалифицирано като нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и за което да бъде определена санкция съгласно Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Освен това не се установява методиката за оценка да не дава яснота за потенциалните участници в процедурата и да не гарантира реална конкуренция, каквото е изискването на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Всички надграждащи елементи/обстоятелства са описани по начин, по който обективно да бъдат присъдени точки по всеки от тях. Липсата на нарушение както на общата забрана по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, така и на специалната по чл. 70, ал. 7 от ЗОП правилно е преценено от административния съд като липса на извършена нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, която да бъде основание за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ. В тази насока следва да се споделят изцяло мотивите на първата инстанция, които подробно, последователно и с конкретно описание съдържат фактическите и правни основания за незаконосъобразност на решението за финансова корекция приложение на разпоредбата на чл. 221 ал. 2 пр. 2 от АПК. Решението на първата инстанция е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението, формулирано в депозираната частна жалба срещу определение 2234 от 23.12.2022 г. по адм. дело 1025/2022 г., че не са налице предпоставките по чл.166 ал.4 вр. с ал.2 от АПК. Съдът е приел молбата на Община Самоков за спиране на допуснатото по силата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ предварително изпълнение на решението за налагане на финансова корекция. за основателна. Изложил е достатъчно мотиви в подкрепа на преценката си, че се обосновава възможно настъпване на значителни вреди за община Самоков във връзка с изпълнение на публичните ѝ функции, включително в областта на социалната сфера, както и тези по управление и стопанисване на общинската собственост, които дефинират и застрашен обществен интерес. Обосновал е, че същите са противопоставими по своите характер и тежест със защитените по презумпция чрез предвиденото в закона предварително изпълнение на акта обществени интереси. Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон. В случая са налице всички визирани в чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на решението на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. Твърденията на молителя Община Самоков за настъпване на значителна вреда от предварителното изпълнение на акта, изложени в подадената пред първоинстанционния съд молба за спиране на предварителното изпълнение, са обосновани и доказани с представените към молбата писмени доказателства, които са били разгледани от първостепенния съд в тяхната съвкупност и взаимовръзка при постановяване на атакуваното определение. Финансовата обезпеченост на общината би пострадала от предварителното изпълнение на финансовата корекция, включително защото би довела до дисбаланс в утвърдения годишен бюджет за календарната 2022 г. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател за липсата на нови обстоятелства, които да са настъпили след издаването на акта. От представените по делото доказателства се установява, че по част от сключените договорите плащанията са предстоящи. При това основателно в обжалваното определение се посочва, че предварителното изпълнение би застрашило и обществения интерес. За пълнота следва да бъде посочено, че спирането на предварителното изпълнение е само временна мярка, която отпада с приключването на съдебното производство по оспорването на акта. Определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива, като своевременно поискани и доказани по основание и размер, следва да се присъдят на ответника в пълния претендиран размер от 800 лева, които не се преценяват като прекомерни. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение