Решение № 6840 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9371/2014 г.

Решение № 6840 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9371/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ди енд Ди Инвест" ООД, гр. Стара Загора, против решение № 2614 от 17.04.2014 г., постановено по адм. дело № 8288 по описа за 2013 г. на Административен съд София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да отмени решението и да се произнесе по същество, като прогласи нищожността на административния акт или го отмени. Ответната страна - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение Административен съд София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Ди енд Ди Инвест" ООД, гр. Стара Загора срещу уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2012 г., на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". По делото е установено, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във връзка с чл. 19 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Земеделският стопанин е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2012 г. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/, Плащания за природни ограничения на земеделските стопани в райони, различни от планинските райони /НР2/ и мярка 214 "Агроекологични плащания". За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от съда, като неоспорено от страните. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че процесното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. По въпроса за компетентността на издателя на административния акт, съдът е посочил, че съгласно чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" влизат представляване на фонда и ръководене на дейността му при осъществяване на всички негови функции. С т. 4 на Заповед № 03-РД/606 от 21.02.2013 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е предоставил на заместник-изпълнителния директор Свилен Костов правомощията да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания". Предвид цитираните разпоредби първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган. Този извод на съда е неправилен и не е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. Компетентността на административния орган като кръг от въпроси, предоставени за решаване, както и начина за това, в случая е уредена само със законови разпоредби. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Такъв орган в областта подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". Предоставянето, временно и частично на част от правомощията на друго длъжностно лице или орган, следва да е допуснато от същия закон. По нисък по степен и юридическа сила нормативен акт, съобразно общия принцип на законността и нормите на § 1 от АПК не дава възможност за делегиране на правомощия, защото по силата на делегирането оправомощеният орган придобива административноматериална и административнопроцесуална правосубектност, каквато не притежава. В случая Устройственият правилник на ДФ"Земеделие", акт на Министерски съвет, извежда възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на фонда на други длъжностни лица, но използването на тази възможност не води до валидното им прехвърляне, тъй като този правилник следва да и регламентира структурата и организацията на работа във фонда и неговата администрация, като приложението му не води до валидно прехвърляне на правомощия. Административен е органът, който е носител на административни правомощия по силата на закон и след като законът не позволява предоставяне на притежаваните правомощия, обжалваното уведомително писмо с изх. № 01-2600/4160 от 14.05.2013 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", се явява издадено от некомпетентен орган. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, поради липса на основанията по чл. 146 от АПК, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като вместо него да се постанови друго, с което обжалваният акт да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на компетентния административен орган - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд