Решение № 4238 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 70/2017 г.

Решение № 4238 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 70/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СКАТ ТВ" ООД, К. В. Л. и В. К. К., подадена чрез пълномощник адв. Д. И., против решение № 1738 от 31.10.2016 г. по адм. дело № 361/2016 г. на Административен съд (АС) - Б.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени решение № 22 от 25.01.2016 г., постановено по преписка № 79/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Ответникът по касационната жалба Религиозна институция (РИ) с наименование "Свидетелите на Йехова в България" ("Свидетелите на Йехова") чрез председателя Е. Д. Н. и адв. В. С. изразява становище, че същата е неоснователна, обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. О. К. за защита от дискриминация, чрез юрк. Милушева изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване, защото с първоинстанционното съдебно решение е потвърдено недопустимо решение на КЗД. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното: Производството пред КЗД е образувано по жалба с вх. № 16-10-30 от 15.02.2012 г. на Х. П. Н. - в качеството му на председател на РИ "Свидетелите на Йехова в България", подадена срещу "Скат" ООД, съдържаща оплаквания за нарушение на чл. 4 и 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) чрез излъчване на програми от Кабелен телевизионен канал СКАТ, които насаждат избирателно омраза към "Свидетелите на Йехова". Оплакванията са за извършена дискриминация по признак "религия" от страна на В. К. К., водещ на предаването "Паралакс" по ТВ Скат, на двама гости в неговата програма, на две репортерки на Скат, една от които е К. В. Л. и от страна на "С." ООД под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. срещу "Свидетелите на Йехова", насаждане на омраза на религиозна основа в сравнение с другите религиозни организации, чрез повтарящи се лъжи, че са секта, която ограбва имуществото на хората и ги кара да се самоубиват. Поддържа се пряка насоченост на тези предавания и изказвания не просто към дискриминиране на отделни лица, а срещу упражняването на правото на вероизповедание от страна на членовете на цялата организация. Посочено е, че с това е накърнено достойнството и репутацията на "Свидетелите на Йехова", колективно и индивидуално, като се създавала враждебна, обиждаща и заплашителна обстановка спрямо тях. Конкретно са посочени 6 броя излъчени телевизионни предавания, както следва: от 24 март 2010 г. "Секта тормози бургаски квартал", от 18 април 2011 г. " Кръв се проля на протест срещу Свидетели на Йехова", от 21 април 2011 г. "Свидетели на Йехова проговориха", от 7 май 2011 г. - Паралакс " Свидетели на Йехова - сатанисти, грабители на живот", от 8 май 2011 г. " Свидетели на Йехова - сатанисти, грабители на живот" и от 11 юли 2011 г. "Свидетелите на Йехова нарушават спокойствието на столичани". Към жалбата са приложени доказателства - диск с видеозаписи на пет телевизионни програми, за които се твърди, че са излъчени от телевизия "Скат". С оспореното пред АС - Б. решение № 22 от 25.01.2016 г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав при КЗД е установено по отношение на В. К. К., на К. В. Л. и на "Скат" ООД, че са извършили нарушение по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "религия" спрямо религиозна институция "Свидетелите на Йехова в България" и им е наложена на първите двама като физически лица глоба в размер на по 1200 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр, а на дружеството - имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 80, ал. 2 от същия закон. Административният орган е приел, че в становището на Лазарова в предавания по телевизия "Скат", както в новините, така и в публицистичното предаване "Паралакс", излъчени след нападението срещу "Свидетелите на Йехова", се съдържат изрази, представляващи коментари и определения относно РИ, които водят до формиране на обществено мнение за обща негативна характеристика на вероизповеданието, до поляризиране на обществото и до негативното му отношение спрямо последователите на "Свидетелите на Йехова". Обосновал е извод, че в резултат на поведението на Касабов и Лазарова всички негови последователи в България са били подложени, поради религиозната им принадлежност към това вероизповедание, на нежелано и незаконно третиране, което напълно покрива дефиницията за тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР ЗЗДискр. С оспореното пред АС решение на КЗД е прието също, че "С." ООД, в качеството си на доставчик на медийна услуга, носи отговорност за съдържанието на излъчваните предавания по телевизия "Скат". Обоснован е извод, че с бездействието си да осигури контрол върху излъчваните след нападението репортажи на К. Л. и предаването "Паралакс", и върху съдържащите се в тях изказвания, дружеството е извършило нарушение по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "религия" по отношение на религиозна институция "Свидетелите на Йехова в България", в това число по отношение на всички нейни последователи и членове. За да отхвърли изцяло оспорването решаващият състав на АС - Б. е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен административен орган по аргумент от чл. 48 във връзка с чл. 54 от ЗЗДискр. и в установената форма съобразно чл. 66 от ЗЗДискр. Съдът е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателите за недопустимост на жалбата, като е изложил аргументи от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЗДискр., приемайки, че в жалбата не са наведени твърдения за дискриминирането на отделни лица, членове на вероизповеданието, а срещу упражняването на правото на вероизповедание от страна на всички членове на цялата организация. Счел е също така, че в производството пред КЗД не са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 50 - 64 от ЗЗДискр., проведени са открити заседания, на които са изяснени становищата на страните и са събрани доказателства, а решението е взето с мнозинство от членовете на заседателния състав, който е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правилно разпределение на доказателствената тежест. За да приеме, че оспореното решение на КЗД е постановено при съобразяване на материалноправните разпоредби, съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които преценени като последователни, непротиворечиви и съответстващи на другите доказателства по делото, обосновавали извод, че спрямо членовете на "Свидетелите на Йехова" е осъществен тормоз по признак "религия" в нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съдът е приел още, че изразите "секта" и "сектанти", използвани от Касабов и Лазарова, са обидни квалификации за вероизповеданието, накърняващи доброто име и достойнството на всички членове и последователи на РИ, тъй като са използвани, било в съчетание с епитети като "сатанински" и "самоубийствен", било съпроводени с коментари, че вероизповеданието е опасно и забранено в редица държави, тъй като забранява на своите членове да им се прелива кръв и да почитат държавните символи. Посочил е, че чрез словото се насажда нетолерантност и омраза не само към вероизповеданието, но и към всички членове на организацията, създава се застрашителна, дори враждебна среда срещу тях, като се пропагандира, че те следва да бъдат забранени заради различните религиозни убеждения, които проповядват. Поведението на журналистите Касабов и Лазарова е квалифицирано като базирано върху предположения и злоупотреба със свободата на словото. В тази връзка са изложени допълнителни мотиви, че правото на свободно изразяване на мнение, заложено в чл. 39, ал. 1 от КРБ, няма абсолютен характер, тъй като Конституцията защитава и други ценности, респективно права и интереси, чието реализиране може да ги постави в конкуренция с разглежданото право. Основание за ограничение на прокламираната от Конституцията свобода на словото е намерил в друга конституционна разпоредба - чл. 57, ал. 2 от КРБ, която не допуска злоупотреба с права или упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на другите. Приел е, че възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е допустима в най-голяма степен, тъй като по този начин се охраняват честта, достойнството и доброто име на личността, съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 от Конституцията. Именно тези права били обект на посегателство при извършване на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. В заключение, съдът е намерил за законосъобразен извода на административния орган, че със своето поведение, независимо дали то е действие или бездействие, всеки от жалбоподателите - К. Л., В. К. и "С." ООД е причинил резултат, представляващ дискриминационно отношение под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "религия" спрямо членовете на религиозна организация "Свидетелите на Йехова в България". Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания на търговското дружество съдържат основно доводи относно материалната законосъобразност на оспореното решение на КЗД, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Според чл. 1 от ЗЗДискр. същият урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Р. Б., а сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица - чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр. Неоснователни са оплакванията на касаторите за недопустимост на сезиращата КЗД жалба, подадена от регистрирана религиозна институция по Закона за вероизповеданията (ЗВер.). Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗВер. правото на вероизповедание включва и правото да се създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им. Според легалните определения по § 1 от ДР на ЗВер. "Вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция. "Религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии, а "Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със ЗВер. религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав. В съответствие с тях, регистрираната РИ "Свидетелите на Йехова в България" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия и като такова безспорно е носител на защитимо по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗДискр. право, когато членският му състав е дискриминиран на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон. Жалбата до КЗД е подадена от РИ, чрез нейния председател, като изрично е посочено, че търсената защита е в "полза на членовете на цялата организация без изключение" (стр. 1 от жалбата на л. 42 от делото). Несъответни на текста на жалбата са доводите на касаторите и на представителя на ВАП за неяснота на търсената защита срещу нарушения по чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от ЗЗДискр. Визираните в жалбата факти от отделни предавания на телевизия СКАТ са квалифицирани като "злостни клевети срещу една цяла общност" (стр. 4 от жалбата), тормоз на основата на религията по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. и програми, които накърняват достойнството на "Свидетелите на Йехова", колективно и индивидуално (стр. 5 от жалбата). Формулирано е искане да се потърси отговорност за злепоставяне на регистрирана религиозна институция, както и на нейните членове и поддръжници (стр. 6 от жалбата). Така формулирана, жалбата на "Свидетелите на Йехова" до КЗД не оставя съмнение, че търсената защита срещу насажданата на религиозна основа омраза и дискриминация е допустима и защитима по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗДискр. Този извод се потвърждава от оспореното пред АС - Б. решение на КЗД. В производството пред КЗД е конституирана като страна РИ "Свидетелите на Йехова", а в решението е направен извод, че всички членове на вероизповеданието са били подложени на нежелано и незаконно отношение, което се покрива от дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Върховният административен съд е имал възможност да посочи в практиката си, че в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЗДискр. ясно са обозначени субектите, попадащи в тази хипотеза и регламентира, че юридическите лица могат да бъдат дискриминирани, но само по определени признаци по отношение на техните членове или заетите лица в него. Тези признаци са установени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и неправомерният диференциран подход към съответното юридическо лице или лица трябва, чрез персоналния му състав, да е обвързан от някои от тях. В тази насока са решение № 11851 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6881/2009 г., VII о., решение № 10293 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 592/2014 г., VII о. По изложените съображения касационните доводи за произнасяне от страна на КЗД по недопустима жалба са неоснователни. Формулираното от религиозната институция "Свидетелите на Йехова" искане за защита срещу нарушения по смисъла на чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от ЗЗДискр. в полза на всички членове на вероизповеданието попада в приложното поле на чл. 3, ал. 2 от ЗЗДискр. Пред административния орган и в съдебното производство са участвали надлежно конституирани страни. Мотивите на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство се споделят от касационния състав и не следва да бъдат преповтаряни. Липсват касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 218, ал. 1 от АПК за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основните доводи на касаторите касаят приложението на материалноправните норми. Няма спор, че РИ "Свидетелите на Йехова" са регистрирани съобразно чл. 18 от ЗВер., който урежда правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата. В съответствие с чл. 37 от КРБ ЗВер. регламентира правото на вероизповедание като основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо право. Съгласно чл. 37, ал. 2 от КРБ и чл. 7, ал. 1 от ЗВер. свободата на вероизповедание може да бъде ограничена от други защитими ценности като националната сигурност, обществения ред, народното здраве, морала или правата и свободите на други лица. На защитимото основно право на вероизповедание се противопоставя също основното право на свободно изразяване на мнение и разпространяването му чрез слово по смисъла на чл. 39, ал. 1 от КРБ. Това основно право също търпи своите ограничения в нормата на чл. 39, ал. 2 от КРБ, съгласно която то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Ограничение на свободното изразяване на мнение се съдържа и в чл. 8, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), съгласно който медийните услуги не трябва да подбуждат към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност, както и в чл. 10, ал. 1, т. 5 и 6 във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗРТ - недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите, както и които оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен признак. Правилно в тази връзка първостепенният съд е приел, че следва да се прецени баланса между двете основни конституционно закрепени права, законоуредените им ограничения, както и баланса между обществените интереси на информираност от една страна и от друга - на ненакърняване на правата и доброто име на други членове на обществото, неразпалване на вражда и ненасилие над личността, в контекста на твърдяното нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от ЗЗДискр. по признак "религия". В случая защитимата група лица, предмет на по-неблагоприятно третиране или поставена в особено неблагоприятно отношение, е обединена от признака религия, релевантен съобразно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Спорът е, при съблюдаване на легалните определения по § 1 от ДР на ЗЗДискр. за "тормоз", "преследване", "подбуждане към дискриминация" и "неблагоприятно третиране" на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., дали чрез визираните в жалбата на РИ "Свидетелите на Йехова" излъчени шест броя телевизионни предавания по ТВ СКАТ е осъществена дискриминация или се касае за практика, която е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Обосновано административният съд е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), посредством която се установява пълната идентичност между представения от РИ "Свидетелите на Йехова" на технически носител (диск) на предаването "Паралакс" и предаването, свободен достъп до което се осъществява от линк www. skat. bg/profucts. php?type=108& genre=4116. Другите линкове не са били активни/не са намерени от вещото лице, но тук е мястото да се посочи, че К. Л. и В. К. не отричат участието си в предаванията и репортажите по ТВ СКАТ, свързани с темата "Свидетели на Йехова". Напротив, в предаването "Паралакс" В. К. многократно повтаря, че се касае за негови многогодишни търсения и изследвания по темата. Наличието на репортажи по ТВ СКАТ още от 90-те години на ХХ век се потвърждава и от показанията на св. Пулева, приобщени по реда на чл. 171, ал. 1 АПК. В предаването "Паралакс" от 7.05.2011 г. с водещ В. К. (с продължителност повече от час и половина) многократно се повтарят кадрите от репортажа от 18.04.2011 г. "Кръв се проля....", едни и същи кадри на две ученички Станислава и Диляна, и на жена от с. Г. Е. от репортажа "Секта тормози бургаски квартал", поради което правилно е приета за категорично доказана връзката между визираните в жалбата на РИ "Свидетелите на Йехова" шест предавания с телевизия "Скат" с водещия В. К. и с репортера К. Л.. Общата тема на предаванията, която не се отрича и от ответниците по оспорването, попада сред един от защитимите признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а именно религия. Съдържанието на всеки един от визираните в жалбата на "Свидетелите на Йехова" репортажи и предавания е в пряко нарушение на забраните по чл. 10, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗРТ, тъй като не представя точно и нетенденциозно получената информация съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗРТ, поради което не може да се поддържа, че се касае за свободно изразяване на мнение по смисъла на чл. 39, ал. 1 от КРБ и чл. 11, ал. 1 от ЗРТ като пропорционална и оправдана цел, нито средствата за постигането на тази цел (осведоменост, свобода на изразяване, липса на цензура) са подходящи и необходими съобразно чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. В репортажа от 24.03.2010 г. "Секта тормози бургаски квартал" се използват обидни внушения, че "Свидетелите на Йехова" не признават светия кръст и държавата, забраняват почитането на държавните символи, празнуването на празници и рождени дни, известни са случаи, когато родители се отказват от децата си, продават имуществото си, като спечелените пари даряват на вероизповеданието. В страни като Гърция, Кипър, Русия и Испания вероизповеданието било забранено. Пред АС - Б. е представен неоспорен превод от документ на английски език с данни относно легалната регистрация като ЮЛ на "Свидетелите на Йехова" в страни на Европейския съюз, считано от м. октомври 2007 г., вкл. Кипър, Гърция и Испания (л. 316 - 317 от делото). Справката показва, че вероизповеданието е регистрирано във всички (към онзи момент) 27 държави - членки на ЕС. В репортажа от 18.04.2011 г. "Кръв се проля на протест срещу Свидетели на Йехова" се показват изключително брутални кадри на млади мъже с качулки, които удрят и ритат с крака друга група мъже, облечени официално поради празнуван от тях празник, в резултат на което част от последната група е с окървавени лица. Излъчените кадри на насилие, придружени с посочени по-долу в изложението коментари, са в пряко противоречие със забраната по чл. 39, ал. 2 от КРБ за разпалване на вражда или насилие над личността. Женският глас на репортер, обозначена на кадрите като К. Л., посочва, че е "всеизвестно, че сектата промива мозъците на непълнолетни и психически слабите", използват са стереотипни изрази "сектанти", "изкривени канони", "сектантски проповеди", "сатанински храм", "бич за обществото", "Йеховистите обработват жертвите си", "мразят националните символи и издигат самоубийството в култ". Говори се за "последвали самоубийства и човешки трагедии", като навсякъде в репортажите са излъчват лицата на едни и същи две момичета Диляна и Станислава, и на жена от с. Д. Е., нито едно от които обаче не убеждава с разказа си, че се касае именно за "Свидетели на Йехова". Репортажът продължава, че чашата на търпението преляла, след като в последните дни активисти на РИ раздавали листовки и приканвали хората да се присъединят към движението им. Посоченото поведение обаче не е забранено или морално укоримо. Нещо повече, то е признато в редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), например в решението по делото Кокинакис срещу Гърция е посочено, че "Гарантираната от чл. 9 свобода на мисълта, съвестта и религията е една от основите на "демократичното общество" по смисъла на Конвенцията. В религиозния си аспект, тя е един от най-съществените елементи, които изграждат идентичността на вярващите и на концепцията им за живота, но тя е и безценна придобивка за атеисти, агностици, скептици и незаинтересувани. От тях зависи плурализмът, който е неотделим от демократичното общество и който е извоюван на висока цена през вековете. Според чл. 9 свободата на всеки да изповядва своята религия не само може да се упражнява колективно, "публично" и в кръга на споделящите същата вяра, но може и да се отстоява "индивидуално" и "частно". Нещо повече, тя включва по принцип правото на всеки да се опитва да убеди съседа си, например чрез "обучение", без което "свободата [на всеки] да променя своята религия или убеждения", охранена от чл. 9, най-вероятно би останала мъртва буква". Напротив, Гърция многократно е осъждана за нарушение на чл. 9, § 1 от ЕСПЧ поради т. нар. си политика на забрана на прозелитизма (стремеж на печелене на привърженици), вкл. по отношение на последователи на "Свидетели на Йехова" по делата Коkkinakis, Manoussakis, Thlimmenos срещу Гърция, които факти не са отразени в репортажите. Очевидно, репортажът и авторката му К. Л., с претенцията за защитимо основно право на мнение и информация и липса на цензура, не държат сметка за наличието на друго защитимо право - абсолютното и ненакърнимо право на вероизповедание като същностна част на плурализма, който както вече се посочи е неотделим от демократичното общество и който е извоюван на висока цена през вековете. В предаването декларативно се изнася информация (всеизвестно, че т. нар. Царство промива мозъците) без да е подкрепена с данни, които да й предадат достоверност. По недопустим начин в репортажа се прави опит да се оневини показваното насилие и същото да се оправдае с години трупано напрежение, но на кадрите се виждат основно активисти на ВМРО, а "жителите на квартала" боравят с общи понятия като "протестираме срещу тези хора и техните лидери, които окрадоха душите и живота на много невинни българи". Репортажът от 18.04.2011 г. завършва с извод, който многократно се повтаря и предаването от 7.05.2011 г. "Паралакс" - "докато ги има (Йеховистите) тази гледка едва ли ще е за последно". По този начин репортажът от 18.04.2011 г. е в пряко противоречие със забраната по чл. 10, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗРТ да не се допускат предавания, които оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на религиозен признак. В идентичен смисъл е съдържанието на репортажа от 11.07.2011 г. "Свидетели на Йехова нарушават спокойствието на столичани", поради което изложените по-горе съображения не следва да се преповтарят. Дори и с претенцията за "осведоменост" на зрителите като защитима цел по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е редно да се посочи, че информацията следва да се поднася максимално обективно, да се посочват всеизвестни източници (напр. енциклопедии и други подобни публични данни), да се привеждат доказателства. Вместо това репортажът е в познатия тон чрез използване на изрази - агресивни сектанти, които се стремят да изолират човека от неговата среда и да го подчинят на незаконното си учение с крайна цел да ограбят имуществото му, изкривени убеждения, случаи на самоубили се деца. Предаването от 21.04.2011 г. "Свидетелите на Йехова проговориха" съдържа обидни квалификации към религиозната институция като "лъжеучение", "търговци с човешкото нещастие", "финансова пирамида", която трябва да се забрани. Историята на религиозната общност била наситена с многобройни смъртни случаи поради отказ на пострадал йеховист да му бъде оказана своевременна и адекватна медицинска помощ. Изразява се мнение, че йеховистите хулят чрез преки обидни квалификации православието и празничния православен календар, поругават християнството, с което е налице пряко сравнение с друго вероизповедание, като "Свидетелите на Йехова" пряко се поставят в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица по признак "религия". Подобни обидни квалификации постоянно се използват от водещия на предаването "Паралакс" от 7.05.2011 г. В. К. със заглавие "Свидетели на Йехова - сатанисти и грабители на живот" - сатанинска секта, която трови обществото, секта, която ограбва живота ни по подъл начин чрез прокламиране на самоубийство, лъжи и манипулации, грозни паяци, които са се навъдили навсякъде и други подобни. Бруталните сцени на насилие от предаването от 18.04.2011 г. многократно се повтарят в предаването "Паралакс" от 7.05.2011 г. с обяснението, че се касаело "за спонтанна реакция на млади хора срещу издевателствата на сектата". Както се посочи, пребиването на едни хора от други "млади мъже" с качулки, които не показват лицата си и с необясним бяс ритат други хора и скачат върху вратата, зад която са се скрили, е недопустимо поведение във всяко демократично общество. То по никакъв начин не кореспондира с обективно оправдана законова цел (свобода на словото), нито средствата за постигане на тази целта са подходящи и необходими по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Предаването от 7.05.2011 г. е в пряко противоречие със забраната по чл. 10, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗРТ да не се допускат предавания, които оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на религиозен признак. Репортажът от 8.05.2011 г. "Свидетелите на Йехова - сатанисти, грабители на живот" е относно излъченото предишния ден предаване "Паралакс" и съдържа кадри от него. Характерни са използваните епитети "сатанинската секта и ограбените от нея човешки животи" отричат съществуването на държавата и светския живот, членовете й прехвърлят имоти и правят дарения, достигнали милиони, сектата издига в култ самоубийството, а сектантите избират за свои жертви представители на уязвими групи в обществото, като предпочитани жертви са децата, което обяснявало и мястото на избор на офиса им в гр. Б.. Наказаното юридическо лице като доставчик на медийна услуга по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗРТ носи отговорност за съдържанието на услугата. Съдържанието на всяко едно от посочените шест предавания използва "езика на омразата" по смисъла на Препоръка № 20 от 1997 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа, дефиниран като "всички форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза, основаваща се на нетолерантност, агресивен национализъм, егоцентризъм, дискриминация и враждебност към малцинствата, преселниците и имигрантите". С. П. № 21/1997 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа насърчаването на толерантността има за цел да ангажира медиите в борбата срещу нетолерантността, особено в насърчаване културата на разбирателство на различните етнически, културни и религиозни групи в обществото. Следва да се отбележи, че в нито едно от тези предавания не се съдържа някакво убедително доказателство за изнесените обидни твърдения по отношение на РИ "Свидетелите на Йехова". Например водещият Касабов посочва, че разполага с обилна литература, издадена от религиозната институция, като изчита избирателно откъси от брошури, без да взема под внимание, че всеки средноинтелигентен зрител може да си състави собствено мнение за религиозната общност като се запознае сам с нейната история или проповядвани възгледи. Опит в тази насока прави участващият в предаването "Паралакс" журналист Д. Т., който навежда интересни исторически данни относно учредяването на "Свидетелите на Йехова" в САЩ, нейните първи ръководители Ч. Р. и Д. Р., проповядваните възгледи, които могат да провокират зрителите сами да си съставят мнение за организацията. Другите многократно повтаряни в предаванията "доказателства" по никакъв начин не могат да се определят като убедителни, още по-малко свързват изнесените от тях факти с РИ "Свидетелите на Йехова". Например показването на обезумяла от мъка жена от с. Д. Е., която е загубила сина си с твърдение, че той се е удавил, тъй като е членувал в организацията, не е подкрепено с други данни, доколкото безспорно разказът на майката е силно емоционално повлиян и тя не е в състояние да приведе конкретни убедителни факти в подкрепа на тезата си за склоняване към самоубийство, извън човешката си мъка. Последната безспорно заслужава уважение, но за целите на предаванията на ТВ СКАТ тя граничи с манипулация. Двете интервюирани деца Станислава и Диляна, които свидетелстват, че "тези от сектите" ги принуждавали да не ходят на училище или ги заплашили, че ще ги отвлекат след училище и обесят, не назовават конкретно наименование на организация. Неопределено посочват "тези от сектите, които са виждали и друг път с книжки". Един уважаващ себе си журналист би следвало да продължи разследването като стигне до "тези от сектите", след като децата ги разпознават и знаят "къде се крият", вместо да разчита на разбираемата реакция на обществото на уплаха и негативно отношение в случаите, когато са засегнати деца. Спецификата е, че нито едно от децата не назовава "Свидетелите на Йехова", което недопустимо навежда на манипулиране на изнесените в предаванията данни в нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗРТ. Изключително неубедителен, силно субективен и неподкрепен с никакви конкретни данни е разказът на журналиста Г. К. в предаването "Паралакс". Същият разказва за негов близък приятел, изключително успешен национален спортист, който през 90-те години на ХХ-ти век прекъсва спортната си кариера, за да се отдаде на частен бизнес. Н. за Костадинов, след 2000 г. приятелят му се затворил, започнал да практикува ритуали и след неуспешна връзка и преживяна психическа травма след раздяла с момиче и бегло споменат изтеглен кредит, се самоубива. Изводът на Костадинов, че това е под влиянието на "Свидетелите на Йехова" е базиран изцяло на емоционално-субективни предположения без никакви конкретни доказателства. Същият журналист непрофесионално навежда неподкрепени с конкретни имена на фирми или с конкретни доказателства твърдения, че "Свидетелите на Йехова" имат активи от 150 милиарда долара, поради което представляват финансова структура, която търгува с пари на световните борси с водещи компании. По този начин многократно обявеното в предаването "Паралакс" наличие на "убедителни доказателства" всъщност се свежда до субективни твърдения на лица без необходимата конкретика, нито е продължено журналистическото разследване до степен да се намерят такива доказателства - писмени източници (доколкото свидетелските показания винаги са повлияни от субективното възприемане на факти от обективната действителност), експертни знания (напр. данни от аутопсия относно причините за смъртта) и други подобни. Същото е в нарушение на изискването по чл. 13, ал. 2 от ЗРТ доставчиците на медийни услуги да използват точно и нетенденциозно получената информация. Въздействието на предаванията върху членовете на РИ "Свидетелите на Йехова" се установява от показанията на разпитаните пред КЗД свидетели, чиито показания правилно са кредитирани съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК. С. С. П. установява, че е покръстен свидетел на Йехова повече от 25 години, като лично е пострадал при побоя на 17.04.2011 г. Същият като очевидец декларира обидата и унижението, което е почувствал на този ден, когато заедно със съмишленици се е събрал да празнува Великден с ясното съзнание, че това не е забранено от законите на България, а е бил нападнат от хулигани и безделници, които го замеряли с камъни колкото юмрук (тези кадри ясно личат в репортажа от 18.04.2011 г. "Кръв се проля...." и многократно са повторени в предаването "Паралакс" и другите репортажи). Пулев установява получената след побоя на 17.04.2011 г. медицинска помощ (4 шева), строшен нос, напукана глава, белези и емоцията на съпругата му, която го видяла в това състояние, безсилието на сина, който не е могъл да му помогне. След този случай свидетелят чувал изрази като "малко ви биха". Установява, че телевизия СКАТ е много разпространена в Б. и след репортажите много от неговите колеги идвали да го питат защо е станало така, някои изразявали съжаление, други се изказвали негативно. Често хората казвали "Пак даваха за вас по СКАТ". Пулев установява личната си обида от думата "секта", която многократно се повтаря в спорните предавания на ТВ СКАТ. Изнесените факти се потвърждават и от показанията на св. Пулева - също покръстена като свидетел на Йехова. Същата установява, че веднага след предавания по ТВ СКАТ отделни хора се обръщали към нея с думите "вие сте убийци", "кога ще ви забранят", "защо вършите такива престъпления". Месеци след предаванията по сградата на "Свидетелите на Йехова" хвърляли камъни и имало счупени прозорци. С. Г. Г. е служител на РИ от 2011 г. като секретар на вероизповеданието. Същият установява, както личната си обида и засягане от предаванията на ТВ СКАТ, така и травмиращо влияние на случая от 17.04.2011 г. за цялата общност. Тримата свидетели са категорични, че чувството им на обида и безпомощност се е засилило след внушенията на всяко едно от предаванията, че "това няма да е последното такова нападение". За разлика от свидетелите на жалбоподателя, свидетелят на ТВ СКАТ Г. К. многократно отговаря на зададените му въпроси с "не мога точно да кажа", "не си спомням" какви епитети е използвал водещият Касабов в предаването "Паралакс". Правилно съдът не е кредитирал показанията на св. Костадинов като изолирани от останалия доказателствен материал по делото, например свидетелят установява, че в предаването "Паралакс" не е използвана думата "секта", което категорично не е вярно. По изложените съображения съдържанието на шестте предавания по ТВ СКАТ навежда на извод, че предаванията и изнесената в тях информация не отговарят на законовите изисквания за обективно използване на информацията, поради което не обосновават защитимо право по смисъла на чл. 39, ал. 1 от КРБ. В нарушение на изискването по чл. 39, ал. 2 от КРБ предаванията недопустимо са използвани за накърняване на правата и доброто име на другиго и за разпалване на вражда или насилие над личността. Ето защо правилно и законосъобразно първостепенният съд е разрешил колизията между двете основни права - свободата на вероизповедание и свободата на изразяване на мнение в полза на първото. Използваните изразни средства и начина на поднасяне на информацията във визираните предавания отговарят на определенията за "тормоз" и "неблагоприятно третиране" по § 1, т. 1 и 7 от ДР на ЗЗДискр.: всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, както и всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че както юридическото лице като доставчик на медийна услуга по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗРТ, така и физическите лица - водещ на предаване и репортер, са осъществили забранено поведение по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 9, § 1 от ЕСПЧ прокламира свобода на мисълта, съвестта и религията, като § 2 урежда ограниченията на основното право при спазване на критерия "предвидени в закона" и "необходими в едно демократично общество" и те са: обществената сигурност, обществения ред, здравето, морала, правата и свободите на другите. Ц. или сдружение с религиозни или философски цели може да упражнява права по чл. 9, § 1 от ЕСПЧ (X and the Church of Scientology v Sweden № 7805/77), като интересите й и тези на членовете й могат да бъдат защитени по Конвенцията (ChaТ are S. V. T. v France). Автономното съществуване на религиозните общности е задължително за плурализма в едно демократично общество и следователно е въпрос, който стои в основата на закрилата, която чл. 9 предоставя: Хасан и Чауш срещу България. Многократно визираната в репортажите "забрана" на "Свидетелите в Йехова" в различни европейски държави, освен че не отговаря на истината, е обявено за нарушение на чл. 9, § 1 от ЕСПЧ, напр. по дело J. W. of Moskaw v Russia. В решението по последното дело ЕСПЧ е приел, че няма никакви доказателства за използване на неправомерни методи за привличане на нови членове, като доктриналните стандарти на поведението на "Свидетелите на Йехова" са сходни с тези на други религии (пар. 118), а правото да се правят опити за убеждаване на съседа е съществен елемент от религиозната свобода (пар. 139). От друга страна, разпоредбата на чл. 10, § 1 от ЕСПЧ гарантира свободата на изразяване на мнение също като едно от основните права по Конвенцията. Аналогично на другите й норми, § 2 урежда допустимите ограничения на правото, изброяването на които, наред с общите изисквания да са "предвидени в закона" и "необходими в едно демократично общество", включва "защита на репутацията и правата на другите". Свободата на изразяване на мнение се прилага не само за информация и идеи, които намират благоприятен прием в обществото, но и такива, които засягат, шокират или смущават държавата или част от обществото. В този смисъл са мотивите на Решение № 7 от 4.06.1996 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 1/1996 г., в което е посочено, че "въпросът за външния баланс, т. е. за съотношението между упражняването на свободата на изразяване и други фундаментални права, се разрешава чрез установяването на ограничения". Правото свободно да се изразява мнение не е абсолютно. Тъй като Конституцията защитава и други ценности, респективно права и интереси, чието реализиране може да ги постави в конкуренция с разглежданото право, оправдано е да се допусне ограничаването му. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че се позволява изключение. Накърняването на правата и доброто име на другиго по смисъла на чл. 39, ал. 2 от КРБ е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение, както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 от КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. Изключени от обхвата на защита на свободата на изразяване са и изказвания, които съставляват призиви към извършване на престъпления или към насилие над личността. Самата същност на правото свободно да се изразява и разпространява мнение има за своя предпоставка ценността на конкуренцията на идеи и противопоставянето на различни гледни точки. Текстът, независимо че при приемането му са отпаднали редица квалификации, определено визира изказвания, които засягат интересите на социални групи. Тези групи могат да бъдат формирани по различен признак - расов, етнически, религиозен, политически, национален, социален, сексуален и т. н. Изключването на такива изказвания от обсега на защита е в съгласие с прокламираната в преамбюла на Конституцията като общочовешка ценност търпимост, с изискването за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различни вероизповедания (чл. 37, ал. 1, изр. 2). Дадените от Конституционния съд насоки на тълкуване на ограниченията на свободата на изразяване на мнение по чл. 39, ал. 1 от КРБ в случая навежда на извод за липса на защитимо комуникационно право, а напротив, следва да се даде приоритет на ограничението "да не се вреди другиму". Вече се посочи, че съдържанието на визираните предавания по ТВ СКАТ не отговаря на изискванията на редица норми в националния ЗРТ, като телевизията, водещият и репортерите явно използват език на омразата, който оневинява допуснатото на 17.04.2011 г. изключително тежко насилие и подбужда към ненавист въз основа на религиозен признак. Ето защо, в конкретния случай прокламираната свобода на словото и начина на изразяване на мнение не представляват предвидена в закона легитимна цел, а репортажите и предаванията в никакъв случай не могат да се определят за необходими в едно демократично общество", пропорционални на преследваната цел - информираност на обществото. Правилно АС - Б. е разрешил колизията между двете основни права в полза на правото на религиозна свобода, което в случая недопустимо е накърнено чрез поставянето на всички членове на РИ "Свидетелите на Йехова в България" в особено неблагоприятно положение по признак "религия" чрез посочените предавания и репортажи по ТВ СКАТ. Като е намерил, че е осъществена непряка дискриминация по признак "религия", даваща основание на контролния административен орган да установи нарушение на чл. 5 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., респективно да наложи имуществена санкция и глоби, административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Предвид изложеното, не са налице касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Б., поради което то следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касационните жалбоподатели при условията на разделност следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника РИ "Свидетелите на Йехова в България" сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на КЗД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,