Решение № 9839 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3338/2011 г.

Решение № 9839 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3338/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Югозападен район, срещу решение № 710/17.12.2010 г., постановено по адм. д. № 880/2010 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на "ЧЕЗ разпределение България" АД срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-26/17.09.2010 г. на н-ка на РДНСК, Югозападен район. Ответникът "ЧЕЗ разпределение България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния си представител в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна частично и предлага да се уважи частично. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "ЧЕЗ разпределение България" АД, Заповед № ДК-02-ЮЗР-26/17.09.2010 г. на н-ка на РДНСК, Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Ел. мрежа НН в м. "Падарката", землище с. Марчево", находящ се в същата местност, община Гърмен. За да постанови решението си съдът приел, че част от тази мрежа е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и след като строежът е цялостно съоръжение, заповедта е незаконосъобразна за целия строеж. Решението е правилно. Законосъобразността на заповедта се преценява с оглед правните основания и фактите, приети и изложени в нея, като в конкретния случай административният орган е приел в оспорения акт, че се касае за цялостно съоръжение, което като незаконен строеж следва да се премахне. Недопустимо е в съдебно заседание да се събират доказателства, установяващи обратното от самия орган издал акт, а именно построената част от съоръжението през 2006 г. какво представлява - пристрояване, нов строеж или изпълнение на стоежа поетапно, с което да се допълват мотивите и фактическите основания към издадената заповед. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че след като част от строежа е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ и е приет от административния орган като цялостно съоръжение, не подлежи на премахване частично и че изцяло заповедта е незаконосъобразна. Освен това административният орган е имал задължение също да преценява приложимостта на § 16 ПР на ЗУТ и да изложи съображения за това, тъй като при наличието на някоя от хипотезите е неприложима разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, на чието основание е издадена заповедта. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК ,