Решение № 456 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13951/2013 г.

Решение № 456 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13951/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пуя Бериани - гражданин на Иран, против решение № 5518 от 15.08.2013 г. по адм. дело № 6442 от 2013 г. на Административния съд - София-град. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва твърденията на първоинстанционния съд като неправилни и неоснователни относно заключението за неналичие на заплаха във връзка с намерената библия и обвинението във вероотстъпничество. Заявява, че мотивите на съда са противоречиви и моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Съдът е съобразил материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност, нито конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. По делото липсват данни чужденецът да не може да се завърне в страната си по произход по причини, посочени в чл. 8 и 9 от ЗУБ. Правилно съдът е установил, че Иран понастоящем е сигурна страна. Действията на касационния жалбоподател не сочат страх от реална опасност за живота му предвид бежанската му история и приложените по делото справки относно обстановката в страната по произход. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Пуя Бериани - гражданин на Иран, против решение № 782 от 04.06.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Иран поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Приложените по делото справки за положението в страната установяват, че такъв конфликт в Иран няма. Съдът е установил, че не са налице пречки по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ за връщане на чужденеца в държавата му по произход. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. В проведено интервю с рег. № УП 607 от 05.02.2013 г. чужденецът заявява, че след ареста му във връзка с открита в колата му Библия, която не е била негова, а на негов приятел, е напуснал нелегално Иран и се е отправил към Истанбул. Там е останал по-малко от три месеца и отново нелегално, с автобус, се е отправил към България, където на границата е бил задържан. Твърди, че родителите му са в Техеран, но откакто е напуснал Иран, не ги е чувал и вече не знае къде са. В интервюто заявява още, че е прекарал в ареста около месец. В следващо интервю с рег. № 607 от 15.04.2013 г. уточнява, че задържането е станало 10.06.2012 г., продължило е 20 дни и на 26.06.2012 г. са го освободили. Всичко това потвърждава заключението на първоинстанционния съд за противоречия в бежанската история на чужденеца относно момента на задържане. При установената фактическа обстановка АССГ е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В подкрепа на това е и заявеното от Пуя Бериани в интервю от 21.12.2013 г., че в държавата си по произход не е членувал в партия, не е бил чл. на въоръжена групировка и не се е чувствал преследван заради раса, религия или принадлежност към определена група. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Изводът на съда за законосъобразно прилагане на нормата на чл. 9 от ЗУБ е обоснован. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Иран и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. Съдът правилно е установил, че при издаването на административното решение не е допуснато нарушение на приложимия материален закон - чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, тъй като всички относими факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход или с трети страни, са прецени. Потвърдил е и извода на административния орган за липсата на пречки относно забраната за връщане, залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците. Всичко това обосновава извода, че при направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,