Решение № 11529 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5669/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране срещу Решение 7453 от 21.12.2020 г., постановено по адм. дело 7568/2019 г. по описа на Административен съд София-град в осъдителния му диспозитив.

Касаторът, Комисия за енергийно и водно регулиране, твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната му част като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени съдебното решение в осъдителния му диспозитив и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани.

Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителния му диспозитив, е предявена друга касационна жалба от Електроразпределение СеверАД- гр.Варна с доводи за неправилност на съдебното решение на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК. Вторият касатор моли съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив да бъде отменено, а ВАС, трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от Електроразпределение север АД иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно с пълния размер на претендираните пред АССГ разноски. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Касаторът, КЕВР, е предявил в срок и втора касационна жалба срещу постановеното по адм. дело 7568/2019 г. по описа на АССГ допълнително решение 641 от 05.02.2021 г., в която релевира доводи за неправилност на съдебния акт и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, КЕВР, се представлява от юрк. Дуевски, който поддържа и двете, предявени от доверителя му касационни жалби, оспорва касационната жалба на Електроразпределение СеверАД- гр. Варна, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив и правилност на същото в отхвърлителния му диспозитив, както и неправилност на допълнителното съдебно решение по съображения, подробно развити в касационните жалби на КЕВР и в отговор на касационната жалба, предявена от втория касационен жалбоподател. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от представителя на Електроразпределение Север АД- гр. Варна разноски пред настоящата инстанция.

Вторият касатор, Електроразпределение Север АД гр. Варна (предишно наименование Енерго-Про Мрежи АД), редовно призован, се представлява от пълномощника си адв. Георгиева, която оспорва касационните жалби на КЕВР, поддържа предявената от доверителя си касационна жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, неправилност на същото в отхвърлителния му диспозитив, както и правилност на допълнителното съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационните жалби на КЕВР, в касационната жалба на Електроразпределение Север АД-гр. Варна и устно в хода по същество. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на КЕВР.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби за допустими като предявени срещу обжалваеми съдебни актове от надлежни страни, за които решенията в атакуваните от всеки един от касаторите части са неблагоприятни и в срока по чл. 211 от АПК.

1. По отношение основното съдебно решение 7453 от 21.12.2020г., постановено по адм.д. 7568 /2019 г. по описа на АССГ:

Разгледани по същество, касационната жалба на Електроразпределение Север АД е частично основателна, а тази на КЕВР е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Север АД - гр. Варна сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство по обжалване по съдебен ред на Решение 27 от 24.02.2016 г. на Районен съд Свищов, отменящо Наказателно постановление 443/17.12.2014 г., издадено от председател на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (по настоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), настъпили вследствие отмяна на Наказателно постановление 443/17.12.2014 г., издадено от председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (по настоящем Комисия за енергийно и водно регулиране) с Решение 205 от 27.06.2016 г., постановено по КНАХД 10173/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново, ведно с лихвата за забава върху посочената сума от датата на влизане в сила на решението за отмяна на Наказателното постановление - 27.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като e отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство по обжалване по съдебен ред на Решение 27 от 24.02.2016 г. на Районен съд Свищов, отменящо Наказателно постановление 443/17.12.2014 г на председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (по настоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), настъпили вследствие отмяна на Наказателно постановление 443/17.12.2014 г. на председател на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране с Решение 205 от 27.06.2016 г., постановено по КНАХД 10173/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново и направени в производството по КНАХД 10173/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново за разликата над 360 лева до пълния предявен размер от 1356 лева, ведно с лихвата за забава върху сумата от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление - 27.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен. С оглед уважената част на иска АССГ е присъдил в полза на ищеца и съдебни разноски пред първата съдебна инстанция в общ размер от 136.77 лева.

С допълнително решение 641 от 05.02.2021 г. постановено по адм. дело

7568/2019 г. по описа на АССГ, съдът е допълнил своето решение 7453 от 21.12.2020 г., постановено по същото дело, като е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение СеверАД- гр.Варна обезщетение в размер на 1 356.00 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на Наказателно постановление 443/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД 440/2015 г. на Районен съд - Свищов, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2016 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и разноски в размер на 421 лева. Осъдил е още Електроразпределение СеверАД- гр. Варна да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за адвокатурата.

С допълнително решение 2576 от 19.04.2021 г., постановено по адм. дело

7568/2019 г. по описа на АССГ, съдът е отменил Допълнително решение 641 от 05.02.2021 г. постановено по същото дело в частта за разноските, с която е осъдил Електроразпределение СеверАД- гр.Варна да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за адвокатурата.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление НП-443/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на Енерго-Про мрежи АД- гр. Варна (сега Електроразпределение Север АД), е наложена имуществена санкция в размер на

20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение 27 от 24.02.2016 г., постановено по НАХД 440/2015 г. по описа на Районен съд-Свищов, НП е отменено изцяло. Решението на РС е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение 205 от 27.06.2016 г., постановено по КНАХД 10173/2016 г. по описа на Административен съд- Велико Търново първоинстанционното решение е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представено пълномощно (л. 217) в производството по НАХД 440/2015 г. по описа на РС Свищов. АССГ е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие, по силата на които Енерго-Про мрежи АД (сега Електроразпределение Север АД- гр. Варна) е възложило на Адвокатско дружество Вeличков, Желязков и партньори да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП 443/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка съдебна инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет правна защита и съдействие по посочените по-горе договори на стойност 1356 лв. с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната съдебна инстанция по ЗАНН.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на

ТР 1/15.03.2017 г. по т. д. 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

По отношение на претендирания размер на обезщетението, съдът е уважил възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред касационната съдебна инстанция, в което се проверява правилността на първоинстанционното решение, с което е отменено процесното НП. С оглед на това, АССГ е приел за справедливо овъзмездяване сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в хода на касационно производство по обжалване по съдебен ред на Решение 27 от 24.02.2016 г. на Районен съд Свищов, отменящо Наказателно постановление 443/17.12.2014 г., издадено от председател на ДКЕВР, поради което исковата претенция до пълния размер от 1356 лева т.е. за разликата от 996 лева е отхвърлена.

1. По отношение допълнителното съдебно решение 641 от 05.02.2021 г., постановено по адм. д. 7568 /2019 г. по описа на АССГ:

Касационната жалба на КЕВР срещу допълнителното решение, разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

С допълнително решение 641 от 05.02.2021 г. постановено по адм. дело

7568/2019 г. по описа на АССГ, съдът е допълнил своето решение 7453 от 21.12.2020 г., постановено по същото дело, като е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение СеверАД- гр.Варна обезщетение в размер на 1 356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на Наказателно постановление 443/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД

440/2015 г. на Районен съд - Свищов, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2016 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и разноски в размер на 421 лева. Осъдил е още Електроразпределение СеверАД- гр. Варна да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за адвокатурата.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оглед на представените по делото доказателства, претендираните имуществени вреди представляващи направени разноски в размер на 1356 лева във връзка с обжалване на Наказателно постановление 443/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР по НАХД 440/2015 г. на Районен съд - Свищов, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2016 г., до окончателното изплащане на обезщетението, са доказани по основание и размер.

По горните съображения АССГ е уважил частично предявения от Електроразпределение Север АД- гр. Варна иск и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 1 716 лева, представляващо направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции, като е отхвърлил исковите претенции за сумата над присъдените общо 1 716 лева до общия претендиран размер от 2712 лева. Съдът е уважил направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираните разноски в исковото производството и с оглед уважената част от иска, е присъдил разноски в общ размер на 557.77 лева, като е отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 896 лева като неоснователна.

Решение 7453 от 21.12.2020 г. и допълнително решение 641 от 05.02.2021 г. постановени по адм. дело 7568/2019 г. по описа на Административен съд София-град са валидни, допустими, но частично неправилни.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие при и по повод упражняване на административна дейност и реално причинена вреда, произтичаща пряко и непосредствен от него/тях. Правилен е изводът на съда за наличието на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена вреда от отмяната на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Според правната доктрина водещи при определяне съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за прилагане разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от този закон.

На следващо място, независимо от обстоятелстовото, че в съдебните административно-наказателни производства, както пред РС-Свищов, така и пред Административен съд Велико Търново, не са представени договорите за правна защита и съдействие, въз основа на които се претендират вредите (същите са представени за първи път в исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ), доколкото плащането на уговореното в тях адвокатско възнаграждение е извършено по банков път (удостоверено с валидни банкови документи) към дата, предхождаща приключване на всяка от двете съдебни фази на административнонаказателното производство, своевременното им извършване е доказано по основание.