Решение № 9003 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2020 г.

Решение № 9003 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ - Бургас АД, гр. Бургас против решение № 2005/21.11.2019 г. по адм. дело № 1849/2019 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Бургас, чрез юрисконсулт М. Георгиев изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е обсъдил всички фактически обстоятелства, обосноваващи направените изводи по спора като преценката им е в рамките на чл. 168, ал. 1 от АПК и е извършена съобразно критериите за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Не са налице пороци по смисъла на чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2005/21.11.2019 г. по адм. дело № 1849/2019 г. Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас" АД с ЕИК: 102274111, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. "Стефан Стамболов" № 73, срещу писмена покана № 29-02-701/11.07.2019 г. на директора на РЗОК гр. Бургас. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, точно прилагане на материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № РД-25-1002/11.07.2018 г. директорът на РЗОК гр. Бургас е разпоредил да бъде извършена проверка на "УМБАЛ – Бургас" АД, гр. Бургас по изпълнение на индивидуален договор (ИД) № 020607/17.05.2018 г. за оказване на болнична помощ (БП) по клинични пътеки по договор № 021703/17.05.2018 г. по А Пр и договор № 021905/17.05.2018 г. по КПр. за оказване на БМП. Констатациите от проверката са били материализирани в протокол № 848/20.07.2018 г. Протокол за неоснователно получени суми № 904/01.08.2018 г. е бил съставен от лицата извършили проверката на основание чл. 76а, ал. 2 ЗЗО и заповед РД-25-1002/11.07.2018 г. С писмена покана № 29-02-701/11.07.2019 г. директорът на РЗОК гр. Бургас е разпоредил лечебното заведение да възстанови сумата от 2250, 00 лева, неоснователно получена сума от хоспитализацията на четири здравно осигурени лица (ЗОЛ). Съгласно т. 1 от Протокол № 848/20.07.2018 г. при проверка на хоспитализациите на ЗОЛ е било установено, че то е било хоспитализирано в "УМБАЛ-Бургас" АД от 14-19.06.2018 г. в НО с ИЗ № 14692 по КП № 84 "Диагностика и лечение на остър и хроничен обострен пиелонефрит" с окончателна диагноза Хроничен обострен пиелонефрит и от 19-21.06.2018 г. в УО с ИЗ № 15119 по КП № 152 "Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища" с окончателна диагноза "други цистити". Констатирано е, че съгласно медицинската документация на ИЗ № 12492, пациентката е постъпила за лечение по повод болки в кръста, дизурия, втрисане, кървениста урина. Изписана е с подобрение и е насочена за планова цистоскопия, за провеждането на която постъпва същия ден. В т. 2 от Протокол № 848/20.07.2018 г. при проверка на хоспитализациите на ЗОЛ е било установено, че то е било хоспитализирано в "УМБАЛ-Бургас" АД от 04 - 07.06.2018 г. в НО с ИЗ № 13753 по КП № 84 "Диагностика и лечение на остър и хроничен обострен пиелонефрит" с окончателна диагноза "Остър тубулоинтерстициален нефрит с придружаващи заболявания Калкулус уретерис син., Хидронефрозис" и за периода 08-13.06.2018 г. в УО с ИЗ № 15119 по КП № 145 "Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища" с окончателна диагноза Хидронефроза с обструкция на бъбрек и уретер. Констатирано е, че съгласно медицинската документация на двете истории на заболяванията хидронефрозата и обструкцията на уретера в ляво са налице още при хоспитализацията с ИЗ № 13753 по КП № 84. В т. 3 от Протокол № 848/20.07.2018 г. при проверка на хоспитализациите на ЗОЛ е било установено, че то е било хоспитализирано в "УМБАЛ-Бургас" АД от 06 - 09.06.2018 г. в НО с ИЗ № 13939 по КП № 84 "Диагностика и лечение на остър и хроничен обострен пиелонефрит" с окончателна диагноза Хроничен обострен пиелонефрит и с придружаващи заболявания Калкулус уретерис син., БКБ и за периода 11-13.06.2018 г. в УО с ИЗ № 15119 по КП № 145 "Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища" с окончателна диагноза "камък в уретера". Констатирано е, че съгласно медицинската документация на ИЗ № 13939. пациентът е диагностициран с десностранна уретеро - и нефролитиаза с хидронефроза. Проведена е консултация с уролог с препоръка за хоспитализация и ендоскопско лечение. В т. 4 от Протокол № 848/20.07.2018 г. при проверка на хоспитализациите на ЗОЛ е било установено, че то е било хоспитализирано в "УМБАЛ-Бургас" АД от 01-04.06.2018 г. в КСХ с ИЗ № 13524 по КП № 17 "Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания" с окончателна диагноза Тромбозис а. поплитея декстра. ХАНК IV гр. педис декстра и за периода от 08-13.06.2018 г. в УО с ИЗ № 13947 по КП № 123 "Оперативно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им" с окончателна диагноза Тромбозис а. поплитея декстра. ХАНК III гр. педис декстра. Констатирано е, че съгласно медицинската документация на ИЗ № 13524 пациентът е бил преценен за оперативно лечение в планов порядък. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неточно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 349 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., сключен между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2018 г. при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на болнична помощ се заплаща само хирургичната КП. В случая са налице материалноправните предпоставки, визирани в цитираната норма - предвид доказаната диагноза в хода на лечението на пациенти с ИЗ 14692, ИЗ 13753, ИЗ 13939 по КП 84 и на пациент с ИЗ 13524 по КП 17, по отношение на които са били налице индикации за извършване на оперативно лечение. Тези пациенти не е следвало да бъдат изписани и повторно приети за лечение по хирургични клинични пътеки, а да се пристъпи незабавно към оперативното им лечение, съответно на изпълнителя на болнична помощ е следвало да бъде заплатена само стойността на хирургичните КП. Административният съд обосновано е отхвърлил възражението за характера на КП 17 като диагностична, а не терапевтична. От данните за предприетите дейности по КП и във вр. с чл. 286 от НРД 2018 е установено, че спрямо пациента е била извършена терапевтична процедура съгласно приложение № 17 към НРД. Последната е свързана с диагнозата и е индикация за хирургична дейност. Във връзка с установеното се налага и извода, че съдът обосновано е направил заключение за правилност на издадения административен акт, като сумите по КП са неоснователно получени. С оглед на изложеното, след като от събраните по делото доказателства, се установява, че още при първата хоспитализация на пациентите с ИЗ 14692, ИЗ 13753, ИЗ 13939 по КП 84 и във връзка с болничното лечение на пациент с ИЗ 13524 по КП 17, са били налице абсолютни индикации за оперативното им лечение и при липса на данни за подобряване на тяхното състоянието е следвало те да не бъдат изписвани и повторно приети, а да се пристъпи незабавно към оперативното им лечение. По тези съображения сумите за проведеното терапевтично лечение по четирите клинични пътеки, при първата хоспитализация, в общ размер на 2 250, 00 лева, са неоснователно получени. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, каквото се претендира с касационната жалба. Липсва ограничение на процесуалните права на основата на неустановеност на фактическото основание за акта. В случая не се касае за нарушение на Закона за здравното осигуряване или НРД и непосочването на такова като елемент на фактическия състав не може да се третира като ограничение на правото на защита. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК Върховният административен съд определя в размер на от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение