Решение № 11067 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3541/2020 г.

Решение № 11067 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3541/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита на личните данни - гр. София против решение № 8422 от 31.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1717/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЗД, не се представлява и не депозира писмен отговор по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба, "О. – 1" ЕООД - гр. София, се представлява от адв. Стаменов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в писмено становище по същество. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв. по представен списък по чл. 80 ГПК и приложен към него договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е уважил частично предявения от "О. – 1" ЕООД - гр. София срещу Комисията за защита на личните данни – гр. София /КЗЛД/ иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил КЗЛД да заплати на дружеството - "О. – 1" ЕООД гр. София сумата от 1130 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2015 г. г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 219. 50 лв. Искът в останалата част до предявения размер от 2000 лв. е отхвърлен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен до уважения размер. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. По делото е установено, че с наказателно постановление № 14/30.07.2014 г. на Комисията за защита на личните данни на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 1-7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ на осн. чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД. С решение № 34 от 09.03.2015 г. по АНД № 17330/2014 г. по описа на СРС наложеното административно наказание е отменено като незаконосъобразно. С решение № 4954 от 13.07.2015 г. по КАНД № 4580/2015 г. по описа за 2015 г. на Административен съд - София град решение № 34 от 09.03.2015 г. по АНД № 17330/2014 г. е оставено в сила. За съдебното производство по КАНД № 4580/2015 г. дружество "О. – 1" ЕООД е било представлявано от адв. Петров, за което свидетелства представено по същото дело пълномощно и договор за юридическо обслужване, от който е видно, че при подписването му доверителят е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. и същият служи за разписка за получаването им. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Обосновано съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на О. на ВАС, според което "при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон". С оглед установената тълкувателна практика на ВАС, имаща задължителен характер, неоснователно е оплакването в касационната жалба за това, че по делото не е установен пряката връзка между понесените вреди и отмененото наказателно постановление. На този въпрос е отговорено с цитираното по-горе ТР № 1/2017 г. по т. д. 02/2016 г. на ОСС на ВАС. Правилно и обосновано административният съд, разгледал по същество иска по чл. 1 ЗОДОВ, е стигнал до извод, че договорът за правна помощ е частен свидетелстващ документ, който при липсата на основания, поставящи под съмнение доказателствената му стойност, следва да бъде ценен, като достоверен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и същия договор. Налице са всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за удовлетворяване на исковата претенция, основана на твърдение за имуществени вреди, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление. С оглед на изложеното решение № 8422 от 31.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1717/2019 г. по описа на Административен съд – София град като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300 лв, за които се представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че договорената сума е изплатена изцяло и в брой. С оглед гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение