Решение № 3418 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2016 г.

Решение № 3418 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД със седалище в град Б. чрез юрисконсулт Д. Б. З. против решение № 2261 от 6.04.2016 г. по адм. дело № 5654/2015 г. на Административен съд - С. град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № Ж-43 от 7.05.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране и са присъдени разноски. Наведените доводи са за наличие на трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост. Комисия за енергийно и водно регулиране изразява чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Н. Х. А. не взема отношение по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че комисията е съобразила правилата на закона и Наредба № 4/2004 г. за присъединяване на изграден строителен обект към водоканализационните системи. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "ВиК" ЕАД против решение № Ж-43 от 7.05.2015 г. на КЕВР. С него комисията по жалба на Н. Х. А. е дала задължително указание на дружеството да сключи предварителен договор за присъединяване към ВиК системата на обект "Еднофамилна жилищна сграда в УПИ I-596, кв. 12 по плана на град Б., кв. "В." въз основа на съгласувания и одобрен инвестиционен проект по част ВиК. С точка втора от решението, лицензиантът е задължен да представи в комисията в 14-дневен срок от получаване на акта информация за предприетите действия, заедно с изготвените документи. Направени са три групи възражения: Първата е, че заявителят в производството пред комисията не е ползвател или потребител на ВиК услуги, поради което е неприложим редът по чл. 22, ал. 1 ЗЕ за разглеждане на негова жалба. Втората група възражения е, че имотът се намира на най-високата кота, поради което не може да се осигури нормативно регламентирания минимален напор. Недостатъчните дебит и налягане са пречка за водоснабдяване на собствениците на имоти в района. Третата група е свързана с оплаквания относно нежеланието на община Б. да съдейства за решаване на проблема с водоснабдяването в квартала, като осигури общински имот и средства от проекти, финансирани по съответната оперативна програма за изграждане на нов напорен резервоар на по-висока кота и с по-голям обем. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, като е приел приложената административна преписка, изслушал е страните и е взел предвид представените от тях становища. Установил е причината за спора - необходимост от изграждане на нов напорен резервоар в с. В., който да осигури регламентирания минимален напор и който към настоящия момент не може да бъде реализиран, поради липса на терен и финансови средства от общината. За правилното му разрешаване е допуснал съдебно-техническа експертиза, дала допълнителни обяснения в съдебното заседание по поставените й задачи: 1. Минималното водно количество, което достига до имота с висока теренна кота при нормална експлоатация на водоснабдителната система при съществуващия обем на напорния резервоар? 2. Техническата възможност лицензиантът да осигури непрекъснато водоподаване при спазване на съответните нормативни изисквания и 3. Минималният свободен напор при нормална работа на водоснабдителната мрежа при имот с кота 62.00 метра? Съдът е изискал и приложил общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора. Приел е и допълнително представените от заинтересованата страна писмени доказателства за изпълнение от страна на дружеството на задължителното предписание, дадено с оспорения административен акт - сключен между него и потребителя предварителен договор за присъединяване към ВиК системи № 352 от 3.08.2015 г. Въз основа на събрания доказателствен материал е приел, че възникналите правоотношения между заявителя и лицензианта се регулират от разпоредбите на Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочил е, че физическото лице има качество на ползвател на мрежата по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" ДР на Наредба № 4, тъй като е възложител на строеж, който се предвижда да бъде присъединен към ВиК системите. Това обуславя активната му легитимация да подаде жалба пред регулаторния орган за допуснати от лицензианта нарушения при прилагане на разпоредбите на ЗРВКУ. Обжалваното решение на комисията е постановено от компетентен орган в обхвата на материалната му и времева компетентност с необходимото мнозинство и при спазване на административнопроизводствените правила. По оплакванията за нарушения на материалния закон е анализирал приложимите разпоредби на чл. 12, чл. 13 и чл. 19 от Наредбата и въз основа на събраните доказателства е счел, че лицензиантът не е изпълнил задълженията си по чл. 13, ал. 4 от нея. Отчел е, като неоснователни направените възражения за липсата на достатъчно налягане, като се е позовал на заключението на вещото лице и обяснителната записка за техническата възможност да се преодолее проблемът с изграждане на хидрофор и резервоар в имота. Обосновано е посочил, че нерешените спорове между В и К дружеството и общината по изграждането на нов напорен резервоар за с. В. не могат да бъдат в тежест на потребителите, още повече, че в конкретния случай то е съгласувало скицата от 24.02.2014 г. и въз основа на това е допуснато изготвяне на инвестиционен проект за жилищна сграда. При тези данни по делото съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на отказа на жалбоподателя да сключи предварителен договор с потребителя. Приел е подадената жалба срещу акта на регулаторния орган за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба отново се твърди липса на приложимост на чл. 22, ал. 1 ЗЕ, тъй като заявителят в производството пред комисията няма качеството на ползвател. Възражението е неоснователно. Посочената разпоредба урежда компетентността на КЕВР да разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ. Допълнителната разпоредба на този закон легално дефинира понятието "нов потребител", като възложител на строеж, който се предвижда да бъде присъединен към водоснабдителната система. Собственикът на процесното УПИ е доказал с приложените към жалбата до регулаторния орган документи това си качество и въз основа на нея комисията правилно е образувала производство по реда на Наредба № 3/2013 г. Основната част от мотивите на касационната жалба отново съдържат обяснения за неуредените спорове между общината и В и К дружеството по осигуряване на терен и финансиране на нов напорен резервоар в кв. В.. Те са неотносими към настоящия спор, който касае правоотношения между ползвател и доставчик на В и К услуги, какъвто е касационният жалбоподател. Данните по делото потвърждават съществуващия проблем при качественото водоснабдяване на имотите в кв. В., които са на терен с по-висока кота. Това обаче не е довело до отказ за присъединяване на нито един имот с изключение на имота, закупен през 2014 г. от заинтересованото лице. Както сочи вещото лице, необходимостта от покачване на напора се преодолява от собствениците при застрояване на граничните крайни парцели с хидрофорни уредби за всеки парцел. Това е залегнало и в изпълнения Интегриран проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на описаните селища, финансиран със средства от съответната оперативна програма. На следващо място в касационната жалба се оспорва изводът на съда, че техническият проект за изграждане на сградата от заявителя е съгласуван. Възражението се опровергава, както от писмените доказателства по делото, така и от констативната част от заключението на съдебно-техническата експертиза. В т. 3 от нея от нея е посочено, че техническият инвестиционен проект за жилищната сграда е изготвен на базата на издадена скица № 94-01-6928 от 24.02.2014 г., съгласуван от "В и К" дружеството на 14.04.2014 г. Начинът на изготвяне на проекта е указан в обяснителна записка. В нея са предвидени две съвместни мерки за преодоляване липсата на налягане: едната е поставяне на полиетиленов резервоар с вместимост от 2000 л., а другата е поставяне на помпено хидрофорна уредба. Техническата възможност за реализацията им се потвърждава от обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 26.11.2015 г., че всички съседни сгради на процесната поддържат необходимото налягане с изградени хидрофорни уредби и със сондажи. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за допуснато от регулаторния орган нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в административното производство не е поискано експертно становище за техническите възможности за присъединяване на имота на потребителя към водопроводната мрежа. КЕВР е постановила решението си въз основа на доказателствата - първоначално и допълнително представени от жалбоподателя; становището и доказателствата, представени от лицензианта и становището и доказателствата, предоставени от община Б.. Е. заключение не е потърсено, но правилността на изводите на комисията се потвърждава от заключението на съдебно-техническата експертиза - допусната, изслушана и приета без оспорване в съдебното производство. Събраните в административното и съдебното производство доказателства установяват по категоричен начин, че в конкретния случай лицензиантът е допуснал нарушение на задълженията си по чл. 13 от Наредба № 4/2004 г., както и на приетите и оповестени общи условия. Правилото на чл. 8, ал. 1 от последните го задължава да предоставя услугата доставяне на питейна вода чрез водоснабдителната система до вътрешната водоснабдителна мрежа на обособен имот. А анализът на чл. 10, ал. 1 от общите условия потвърждава извода на регулаторния орган за възможността да се изграждат и поддържат хидрофорни инсталации при недостатъчно налягане на водата за сметка на потребителите. Такова е предложеното решение за конкретния случай, съпроводено с необходимостта от изграждане и на резервоар с обем от 2000 л. в имота на потребителя. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на регулаторния орган, жалбоподателят следва да му заплати сумата 300 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение