Решение № 2862 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8316/2012 г.

Решение № 2862 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8316/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Свиленград, представен от юрисконсулт Галина Попова, против решение № 98/19.05.2012 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. д. № 852 по описа за 2011 г., с което е отменено решение № 8000-0857/16.12.2011 г. на началника на Митница Свиленград, с което е извършена корекция на декларираната тарифна позиция по ЕАД № 11BG003100H0002893/23/02/2011 г., преизчислени са държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания: мито в размер на 3 407.67 лв. и ДДС 5 310.85 лв. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Ответникът - "Канди Трейд" ООД, чрез повереника си адв. Таня Коларова, отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено деклариране с ЕАД от жалбоподателя на стока № 1 "кадаиф" 10865 кг. бруто тегло и 9127 кг. нето тегло, с изпращач Hastel Gida Sanayi Ve Ticaret LTD и с произход Р. Турция за поставянето й под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление. Декларирането на стоката е с тарифен код 1902 30 10 99. С оспореното пред АС Хасково решение началникът на Митница Свиленград, след последваща проверка по реда на чл. 78 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. относно създаване на МК на Общността на подадената от "Канди Трейд" ООД митническа декларация, е приел, че кадаифът следва да бъде класиран в позиция 1905, подпозиция 1905 90 90. Позовавайки се на чл. 201, § 1, б. "а" и чл. 214, § 1 от Регламент № 2913/92 г. е разпоредил корекция на декларираната тарифна позиция, като са определени задължения за мито в размер на 3 407.67 лв. и ДДС в размер на 5 310.85 лв. Фактическо основание на разпоредената правна промяна е допускането на 16.09.2011 г. по ЕАД № 11BG003100Н0015894/16.09.2011 г. за свободно обръщение на идентична стока кадаиф с получател "Канди Трейд" ЕООД в опаковки от 0,350 кг., изпратена от същия изпращач Hastel Gida Sanayi Ve Ticaret LTD, Р. Турция, от която е взета проба за определяне на тарифно класиране и код по Мьорзинг. Зачетено е и даденото с писмо № 4414/524/26.10.2011 г. на ЦМУ становище за тарифно класиране, според което класирането на стоката е в код по КН 1905 90 90 и в код по TARIC 1905 90 90 00, код по Мьорзинг - 7758. Съобразено със становището промяната в тарифното класиране по последващия ЕАД от 16.09.2011 г., извършено с Решение № 8000-0823/10.11.2011 г. на началника на Митница Пловдив. Това решение определя и нов размер на публичните държавни вземания и е влязло в сила на 08.12.2011 г. Прието е, че стоките с код по КН 1905 90 90 не са в обхвата на безмитните тарифни квоти, приложими при внос в ЕС на преработени селскостопански продукти от Турция по приложението към Регламент /ЕО/ № 816/2007 г. на Комисията за откриване на годишни тарифни квоти за вноса от Турция на определени стоки, получени от преработка на селскостопански продукти. Отречено е основанието за ползване на квота и е определено като неправилно изтеглянето от квотата на 9127 кг. кадаиф по ЕАД № 11BG003100H0002893/23/02/2011 г. За да отмени оспорения административен акт АС Хасково е приел, че липсват мотиви в него, заради липсата на твърдение за недобросъвестно поведение на титуляра на режима при декларирането, което в контекста на чл. 220, § 2, б. "б" от МКО изключва възможността за взимане под отчет на сборовете, произтичащи от митническото задължение до пълния им размер в съответствие с чл. 220, § 1 от МКО. Обратно, обоснована е добросъвестност на жалбоподателя предвид наличието на сертификат за движение на стоката, чието притежаване е предпоставка за ползване на тарифни квоти на Общността за вноса от Турция. Съдът е отрекъл относимостта към процесната стока на извършеното от митническата администрация лабораторно изследване на сочената като идентична, но по-късно внесена стока. Ценил е приетото по делото заключение на експерт по митническа и външнотърговска дейност в изводите за липсата на информация относно съдържанието на процесния продукт като пречка за определяне на коректния тарифен код. Формулирал е извод, че еднаквото наименование на стоките по ЕАД от 23.02.2011 г. и от 16.09.2011 г. не предполага по необходимост квалифицирането им като идентични и то в контекста на установяване за произвеждани от изпращача три вида кадаиф. С позоваване на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ППЗМ е обосновано прилагането на понятието "идентични стоки" за целите на определянето на митническата стойност. Решение е правилно. Още в Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стр. I-8937, точка 63, СЕС е интерпретирал разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО в смисъл, че неверните и непълни данни, установими при последващата проверка на декларацията, са както фактическите грешки, така и грешките по правото. Към това решение препраща и решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08. При отчитането на новите данни /верни и пълни/, възниква правомощието на митническите органи да "уредят ситуацията" /по терминологията на чл. 78, § 3 от МКО/ при спазване на съответните разпоредби, включително и като поправят декларацията по своя инициатива в съответствие с чл. 78, § 1 от МКО. Ответникът по касация е извършил митническо деклариране по смисъла на чл. 4, § 17 от МКО в писмена форма, съобразена с изискването на чл. 62, § 1 от МКО и във вида на формуляра по чл. 205, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В съответствие с НАРЕДБА № Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ посочването на тарифния код е част от необходимото съдържание на ЕАД /вж. чл. 8, т. 26/. Това включва тарифния код в обхвата на проверката по чл. 78, § 3 от МКО и на правомощието по § 1 от разпоредбата за поправка на митническата декларация. Наднационалният правопорядък не съдържа процесуални правила за последващия контрол на декларирането. Националната правна уредба на процеса на последващ контрол е в раздел IV от гл. ХIV от Закона за митниците. При издаването на оспореното пред административния съд решение не е осъществен никой от елементите на динамичния фактически състав. Липсва заповед за възлагане на проверка по чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, връчването й на проверяваното лице по реда на чл. 84в, ал. 4 от ЗМ; събиране на доказателства в съответствие с чл. 84д от ЗМ; не е проведено заключително обсъждане /чл. 84к от ЗМ/ и не е изготвен констативен доклад по чл. 84л, ал. 1 от ЗМ, към който да се приложат събраните доказателства /чл. 84л, ал. 2 от ЗМ/. Процесуалните пропускания на администрацията влияят върху съдържанието на заключителния утежняващ административен акт, а това ги определя като съществени и ги отнася към кръга на отменителните основания по чл. 146, т. 3 от АПК. Възприемането им от касационната инстанция е в обхвата на проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК. Вън от предпоставките на последващата проверка е спорът относно позицията от комбинираната номенклатура, в която следва да се класира внесената от касатора стока и следващият от това размер на митните сборове. Правната уредба на института на комбинираната номенклатура се съдържа в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура е създадена на базата на Хармонизираната система (вж. преамбюла на регламента), която е въведена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за Р България от 01.01.1992 г.). Чл. 3, т. 1, б. "а" от Конвенцията създава задължения за договарящите държави да приведат своите тарифна и статистически номенклатури в съответствие с Хармонизираната система от датата, на която тази конвенция влиза в сила за нея; по отношение на своите тарифна и статистически номенклатури: i) да използва всички позиции и подпозиции на Хармонизираната система без допълнения или изменения заедно със съответните им цифрови кодове; ii) да прилага Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, и да не изменя обхвата на разделите, главите, позициите или подпозициите на Хармонизираната система; и iii) да следва последователността на номериране в Хармонизираната система. Номенклатурата на Хармонизираната система е приложение към Конвенцията по Хармонизираната система... и според чл. 1, т. 2, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета представлява част от комбинираната номенклатура, която пък е въведена като приложение към регламента. Подпозициите от КН са с осемцифров кодов номер, чиито първи шест цифри са кодовите номера от позициите и подпозициите от номенклатурата на хармонизираната система; седмата и осмата обозначават подпозициите по КН - когато позициите и подпозициите от ХС не съдържат повече подраздели за нуждите на Общността седмата и осмата цифри са "00". Възможно е включване на девета цифра за националните статистически подраздели и десета и единадесета за Taric (Taric е интегрираната тарифа на ЕО - чл. 2 от Регламента) подпозициите. Според чл. 12, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 правомощие на комисията е да приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на Комбинираната номенклатура, заедно с митническите ставки в съгласие с чл. 1, така както се получават вследствие мерките, приети от Съвета или Комисията. Регламентът се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари следващата година. С оглед момента на поставяне на процесните стоки под митнически режим приложим е Регламент (ЕС) № 861/2010 на Комисията от 05 октомври 2010 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Относимите към спора правила са тези от гл. 19 от част II на Регламент (ЕС) № 861/2010 на Комисията. В нейния обхват са както декларираната от титуляра на митническия режим тарифна позиция 1902 30 10, така и коригираната от администрацията 1905 90 90. В отлика от първата тарифна позиция, втората не е в обхвата на приложението към Регламент /ЕО/ № 816/2007 г. на Комисията за откриване на годишни тарифни квоти за вноса от Турция на определени стоки, получени от преработка на селскостопански продукти /вж. пореден № 09.0232 от приложението/. Към позиция 1902 от КН са отнесени "Макаронени изделия, дори варени или пълнени /с месо или други продукти/ или обработени по друг начин, такива като спагети, макарони, юфка, лазаня, равиоли, канелони, кус-кус, дори приготвен"; подпозиция 30 е за "Други макаронени изделия", а подпозиция 10 на подпозиция 30 е за "сухи". Позиция 1905 от КН е за "Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти, дори с прибавка на какао; нафора, празни капсули от тесто за медикаменти, тесто за запечатване, сухи тестени листа от брашно, скорбяла или нишесте и подобни продукти"; подпозиция 90 е за "други", а нейната подпозиция 60 "С прибавка на подсладители". Обвързващата националните съдилища практика на СЕС в преюдициалните му заключения сочи критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т. т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 г. по дело C-400/05 (B. A. S. Trucks BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС Ч от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правнозадължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по Дело С-486/06 BVBA Van Landeghem срещу Belgische Staat. Както сочи административният съд, позовавайки се на заключението на вещото лице, липсата на данни относно съдържанието на конкретните стоки по ЕАД от 23.02.2011 г. препятства изследването на обективните им характеристики и обосноваването на извод за тарифно класиране различно от декларираното. Верен е изводът на първата съдебна инстанция за значението на издадения Сертификат за движение на стоката - A. TR № J 0641978/21.02.2011 г., подпечатан от Търговско-промишлена палата Бурдур, Република Турция за преценката на добросъвестността на длъжника. Правно основание за издаване на сертификата е разпоредбата на чл. 1 от Регламент /ЕО/ № 816/2007 г. на Комисията и Решение № 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО-Турция. Наличието му в контекста на правилото на чл. 220, § 2, б. "б" от МКО сочи на добросъвестност на длъжника и е отрицателна материална предпоставка за правомощието на митническите органи за последващо вземане под отчет на пълния размер на сборовете или на остатъка до пълния размер. Изследването, обаче, на материалноправните пречки за взимане под отчет на митните сборове е недължимо при липсата на положителните предпоставки за взимане под отчет. Без да е установена принадлежността на процесните стоки към позиция от КН вън от обхвата на приложението към Регламент /ЕО/ № 816/2007 г. на Комисията не е възникнало правомощието на митническите органи да вземат задължението под отчет. Съгласието на касационния съдебен състав с отменителното първоинстанционно решение е основание за оставянето му в сила. При този изход на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски за тази инстанция в размер 400 лева.