Решение № 144 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 847/2008 г.

Решение № 144 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 847/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. Д. и Р. С. Д. от АК Пловдив срещу въззивното решение от 12.05.2006 г. по гр. д. № 4607 /2003 г. на Софийски градски съд, с което е било оставено в сила решение от 10.07.2003 г. по гр. д. № 5295/2001 г. на Софийски районен съд, по същество е бил отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК за установяване право на собственост по давност в полза на ищците по отношение на една незастроена площ, част от сега образуван парцел **** 41, м. Илиенци по плана на гр. С., заедно с искането за отмяна на нотариалния акт, легитимиращ ответниците като собственици на спорната част от имота по кадастралната му основа, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради неговата необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, във връзка с преценката на гласните доказателства, с оглед установяването на заявеното от ищците придобивно основание. Касаторите молят решението да бъде отменено със законните последици. Като правоприемници на Г. А. и ответници в настоящето производство са конституирани Н. С. А. В. Г. А. и А. Г. А.. Ответниците по касационната жалба оспорват наличието на отменителни основания в становище чрез пълномощника си адв. М от САК. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни и е процесуално допустима. Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предявеният от ищците иск за собственост по отношение на имот, чиято основа е нанесена в кадастралния план през 1992 г. с пл. № 655, сега част от основата на УПИ * 41, целия от 1500 кв. м. в м. Илиенци по плана на гр. С., е основан на твърдението за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Същите са били определени за купувачи по реда на ЗСГ и съгласно нот. акт № 35 по н.д. № 3542/1981 г. са закупили от праводателя на ответниците дворно място от 700 кв. м., в границите на парцел **** с пл. № 12 от кв. 21 по плана от 1955 г. Предвид неоспорените писмени доказателства и приетите заключения на вещо лице инж. К е установено, че спорният сега имот попада извън закупения от ищците през 1981 г. по реда на ЗСГ бивш парцел **** по плана от 1955 г. с площ от 700 кв. който в нотариалния акт е описан като част от имота, собственост на наследодателя на ответниците А. Като е изслушал и обсъдил показанията на двете групи свидетели, въззивният съд е приел, че ищците не са установили фактическите признаци на едно несмущавано и явно владение за десетгодишен период върху спорната площ, изтъкнато е и действието на 29, ал. 1 т. 1 от ЗСГ (отм. ДВ, бр. 21/1990 г.) който закон не е допускал придобиване на собственост в чертите на гр. С. по този способ. Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Като единствено придобивно основание за правото на собственост ищците са въвели завладяването на имот, който в спорната площ, при действието на регулационния план от 1981 г., е бил с отменена дворищна регулация, мероприятието е останало нереализирано. Категорично е установено, че спорната площ с лице към бул. "Рожен" не е придавана по регулация към закупените от тях 700 кв.м застроено дворно място, подобно придобивно основание не се и поддържа. Гласните доказателства съдът е преценил съгласно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК и обосновано е стигнал до извода, че действията на страните във връзка ползването на мястото не сочат до 2001 г. Д. да са манифестирали владение спрямо първоначалния продавач и неговите наследници (след 1995 г.), когато по инициатива на последните спорният имот е бил нанесен в кадастралната основа и е утвърдено изменение на дворищната регулация за двете места. До смъртта си А. А. е посещавал и обработвал незастроеното място, засадено с овощни дръвчета, негова е била и бараката, която вече не съществува. Тъй като ищците не са установили заявеното придобивно основание, предявеният установителен иск правилно е отхвърлен по същество. Последица от този изход на спора е и отхвърляне на искането за частично изменение и отмяна на оспорения нотариален акт на ответниците. Процесуално нарушение във връзка с обсъждането на гласните доказателства не е допуснато и оплакванията в тази насока са неоснователни Въззивният съд е дал възможност на страните да изчерпят доказателствените си искания и всички свидетелски показания са обсъдени. Преценявайки по свое вътрешно убеждение тези показания- една преценка, която не подлежи на касационна проверка по същество, въззивният съд е формирал обосновани изводи и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за отмяна на решението. Въззивният съд е изтъкнал, че отхвърля иска във връзка с наведеното от ищците придобивно основание, с което е съобразил обективните и субективни предели на спора, въведен с исковата молба. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като следва да се присъдят и разноски за това производство на ответници, които са ги установили и заявили. Водим от горното, на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г.о.