Решение № 6156 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16400/2011 г.

Решение № 6156 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16400/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К-КРЕС" ЕООД гр. Варна, ЕИК 103907566, собственик на аптека "К-Крес", рег. № 030133 на РЗОК - Варна, находяща се в гр. Варна, против решение № 2488 от 26.10.2011 г., постановено по административно дело № 2613/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-09-375/3.05.2010 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Варна, в частта по т. 1, с която за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ИД (индивидуалния договор) с НЗОК е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 4590 лв. (51х90), на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от ИД с НЗОК, и в полза на РЗОК - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Развитите съображения от касатора са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението като неправилно и уважаване на първоначалната жалба срещу заповедта в атакуваната й част. Ответникът по касация - директора на Районната здравноосигурителна каса - Варна, чрез упълномощения гл. юрисконсулт Йорданов в писмено възражение и допълнителна молба с характер на писмена защита моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а съдебното решение да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С атакуваната част на оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-09-375/3.05.2011 г. на основание чл. 31, ал. 2 във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 3 от договор № 03-0959/30.05.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, във връзка с извършена проверка по заповед № РД 09-307/14.04.2011 г. и съставен констативен протокол № 84-ФТ/14.04.2011 г., директорът на РЗОК - Варна е наложил санкция на "К-Крес" ЕООД, представлявано от Красимира Николова Куртева в качеството й на собственик и ръководител на аптека "К-Крес" с регистрационен номер на РЗОК - Варна № 030133, с адрес гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 90, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от индивидуалния договор - финансова неустойка в размер на 4590 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от договора (51 бр. х 90 лв.). Издаването на заповедта се предшества от извършена по силата на заповед на директора на РЗОК - Варна финансова проверка на аптека "К-Крес", резултатите от която са обективирани от проверяващите финансови инспектори в съставения констативен протокол от 14.04.2011 г. При проверката в относимата й за предмета на спора част е установено, че аптеката е изпълнила 51 рецепти по незаверена от РЗОК рецептурна книжка на здравноосигурено лице, като посочените в тях лекарствени средства са му отпуснати. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от индивидуалния договор, сключен между касата и аптеката. Цитираните норми вменяват в задължение на изпълнителя да не изпълнява рецептите по незаверена рецептурна книжка, а да ги върне на приносителя им. НЗОК чрез РЗОК - Варна е платила на аптеката по повод изпълнението на тези рецепти сума в размер на 289,02 лв. и бонус сума 34 лв. Възражението на изпълнителя против констатациите в протокола аргументирано не е уважено от директора на РЗОК, като формалната доказателствена сила на протокола не е опровергана и в хода на съдебното производство. Последвало е издаването на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, с която наложена предвидената за констатираните нарушения в чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от индивидуалния договор санкция финансова неустойка. При разглеждане на делото Административен съд - Варна е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, Варненският административен съд е достигнал до извода, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган в установената форма при спазване на процесуалните и материални норми. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Варна (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в констативен протокол № 84-ФТ/14.04.2011 г., обективирал резултатите от извършената проверка от длъжностни лица (финансови инспектори) на РЗОК - Варна в процесната аптека. На тази база решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в цитирания констативен протокол, които се квалифицират като нарушения на задълженията на изпълнителя по чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от договора и обуславят налагането на санкциите по чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от същия, определени по вид и размер съобразно предвиденото в него, в каквото насока е и вярната преценка на съда в мотивите на проверяваното решение. При наличието на безспорно установено нарушение, изразяващо се в изпълнение на рецепти за предписани и частично заплащани от НЗОК лекарства, без да е представена заверена от РЗОК "Рецептурна книжка на хронично болния" санкцията е законосъобразно определена, като липсват изрично предвидени в закона и сключения договор основания за нейното намаляване. Възраженията на касатора, че следва да се намали наложената с т. 1 от заповедта санкция по размер като прекомерна, и тя трябва да се равнява на сумите, платени на аптеката от НЗОК по повод на заплатените лекарства, основани на неприложимата в случая разпоредба на чл. 92, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), не могат да бъдат споделени. Наложената санкция - финансова неустойка, не представлява неустойка по смисъла на ЗЗД, респ. на гражданското право. При сключване на договори с аптеките за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, касата действа в качеството си на административен орган, а не като субект на гражданското право. Финансовата санкция на собственик на аптека за нарушение на условията на договора му с НЗОК се налага независимо дали има или няма нанесени вреди на НЗОК със заповед на директора на съответната РЗОК (действащ в условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност) след спазване на определена процедура в контролно производство, която заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая е неуместна аналогията с института на неустойката по гражданското право и в частност по един облигационен договор, която е договорна последица при отношения между равнопоставени субекти и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението. В същия смисъл е и константната практика по идентични казуси на Върховния административен съд, сред която е и решение № 5526/17.04.2012 г. по административно дело № 16434/2011 г., отменило решение № 2512/28.10.2011 г. по административно дело № 2655/2011 г. на Административен съд - Варна, на което има изрично позоваване в касационната жалба. От горното явства, че тезата, която се силеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Варненския административен съд за законосъобразност на процесната заповед, която не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - Варна за осъществената защита пред Върховния административен съд (реализирана чрез подадените от надлежно упълномощения гл. юрисконсулт Йорданов възражение срещу касационната жалба и молба с характер на писмено становище по съществото на спора), и такова трябва да бъде присъдено в размер на 150 лв., определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,