Решение № 13080 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6237/2014 г.

Решение № 13080 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6237/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аннадурди Карлиевич Хаджиев срещу решение № 708/10.02.2014 г., постановено по адм. д. 6645/2013 г. на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и защото не съответства на гарантираните от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) стандарти - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Допълнително е посочено, че съдебното решение не съответства на целта на закона, което не представлява самостоятелно основание за отмяна на съдебен акт, а основание за оспорване на административен акт. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмена защита и в пледоария в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 708/10.02.2014 г., постановено по адм. д. 6645/2013 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на Аннадурди Карлиевич Хаджиев против мълчалив отказ на Председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" да предостави достъп до лични данни по заявление с вх. н. Т-2397/23.04.2013 г. За да отхвърли жалбата АССГ е приел, че жалбоподателят не е лице, чиито служебни задължения налагат достъп до квалифицирана информация, а и не е налице "конкретно възложена задача", поради което предоставянето на поисканите лични данни би представлявало нарушение на принципа, въведен в чл. 3 от Закона за защита на класифицирана информация (ЗЗКИ), а именно "необходимост да се знае". Така постановеното съдебно решение е неправилно. По делото не е налице спор относно фактите, независимо от което първоинстанционният съд не ги е възприел коректно и в последователността на тяхното настъпване. При достатъчно събрани доказателства съдът не е установил прецизно и непротиворечи фактическата обстановка по спора. Допуснал е смесване на различни фактически състави, в резултат на което е допуснал нарушение на материалния закон. Няма спор между страните по делото, че със заявление вх. № Т-2397/23.04.2013 г. Аннадурди Карлиевич Хаджиев е поискал от ДАНС да му бъде предоставен достъп до лична информация, изразяваща се в потвърждение за това дали данни, отнасящи се до него се обработват от ДАНС, целите на това обработване, информация за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват, както и да бъде снабден със съобщение в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник. Искането за достъп до лични данни е мотивирано със становището на ДАНС по повод процедура по предоставяне на българско гражданство, също инициирана от Аннадурди Карлиевич Хаджиев, по която е депозирано становище на ДАНС, изразено в писмо № Т-3360/2012 г. По това заявление за достъп до лични данни, върху което е поставен входящ номер и датата при ДАНС и не се оспорва, че е получено от ДАНС, липсва изрично произнасяне. Липсва и твърдение от страна на процесуалния представител на ДАНС, че по повод искания на Аннадурди Карлиевич Хаджиев е изготвяна друга изходяща кореспонденция освен писмо рег. № Т-3360/30.05.2012 г. с адресат председателя на Съвета по гражданство с копие до Дирекция "Миграция". С цитираното писмо ДАНС възразява молбите за придобиване на българско гражданство на няколко лица да бъдат удовлетворени поради причини, засягащи националната сигурност. По делото са събрани и други писмени доказателства, които правилно въобще не са обсъждани от първоинстанционния съд, защото са неотносими към настоящия спор. Неправилно обаче АССГ е приел, че писмо рег. № Т-3360/30.05.2012 г. е относимо към спора. Действително това писмо е известно на жалбоподателя, който го е цитирал и в заявлението си за достъп до лични данни. Съдържанието на това писмо е съобщено на Аннадурди Карлиевич Хаджиев официално от държавен експерт от Дирекция "Българско гражданство" на Министерство на правосъдието. Това писмо е поводът (мотивите), поради които жалбоподателят е решил да поиска информация от ДАНС, но това писмо не е част от административното производство, инициирано със заявление вх. № Т-2397/23.04.2013 г., по което няма никакво произнасяне от административен орган. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни. При упражняване на това свое право физическото лице на основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД има право по всяко време да поиска от администратора на лични данни: 1. потвърждение за това, дали отнасящи се до него данни се обработват, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват; 2. съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник; 3. информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни, отнасящи се до него, поне в случаите на автоматизирани решения по чл. 34б. От съвместното тълкуване на тези две разпоредби се налага извод, че не е необходимо физическото лице при упражняване на правото си на достъп до лични данни, които се отнасят към самия него, да обосновава искането си за достъп или да излага конкретни съображения в подкрепа на своето искане. В случая съображенията на Аннадурди Карлиевич Хаджиев да отправи искането за достъп до личните си данни са ирелевантни, но изложените в тях фактически твърдения, подкрепени с писмено доказателства - писмо рег. № Т-3360/30.05.2012 г., само потвърждават, че е налице достатъчно обосновано предположение, че ДАНС обработва някакви данни, отнасящи се до Аннадурди Карлиевич Хаджиев. Следователно отказът да бъдат предоставени исканите лични данни не може да бъде по причина липса на информация. Съгласно чл. 34, ал. 9 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е председателят на агенцията, който възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. От тази разпоредба и предметният обхват на ЗЗЛД така, както е дефиниран в чл. 1 от ЗЗЛД и по конкретно в чл. 1, ал. 5 от ЗЗЛД, според който доколкото в специален закон не е предвидено друго, този закон се прилага и за обработването на лични данни за целите на: 1. отбраната на страната; 2. националната сигурност; 3. опазването на обществения ред и противодействието на престъпността; 4. наказателното производство; 5. изпълнението на наказанията, следва че ответникът по делото е компетентен орган по ЗЗЛД и за него е възникнало задължение да се произнесе по заявление вх. № Т-2397/23.04.2013 г., подадено по реда на чл. 29 от ЗЗЛД. По делото няма спор, че председателят на ДАНС не се е произнесъл в предвидените в чл. 32 от ЗЗЛД срокове и на основание чл. 58 от АПК е формиран мълчалив отказ. В противоречие с материалния закон АССГ е приел, че този мълчалив отказ е законосъобразен като е изложил мотиви, че предоставянето на исканите данни би довело до нарушение на принципа необходимост да се знае. Обжалваният пред АССГ отказ за предоставяне на лични данни поради своето естество му на акт по чл. 58 от АПК не съдържа абсолютно никакви мотиви. При проверката на неговата законосъобразност решаващият съд е длъжен да извърши проверка не само на основанията, посочени в оспорването, но и при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК служебно на всички основания по чл. 146, т. 1 от АПК. В конкретния случай не е спазена установената в чл. 59 от АПК и чл. 32, ал. 3 от ЗЗЛД форма, но поради характера на акта - мълчалив отказ, това нарушение не е достатъчно основание за отмяна. Обратната теза би означавала всички мълчаливи откази само поради липса на форма да подлежат на отмяна. Независимо това, за да е възможна проверката относно законосъобразността на формирания мълчалив отказ за предоставяне на достъп до лични данни е необходимо по делото да се съдържат достатъчно доказателства, от които да се обоснове извод, че администраторът на лични данни е трябвало при правилно приложение на материалния закон да откаже предоставянето на исканата информация. В ЗЗЛД и в специалния закон ЗДАНС са предвидени множество различни хипотези, при които председателят на ДАНС не следва да предоставя искана информация. В настоящият случай по делото липсват каквито и да е било доказателства за наличието на някоя от предвидените в закона хипотези за законосъобразен отказ. Липсват доказателства, че предоставянето на достъп до лични данни, така както е поискан от жалбоподателя, би представлявало нарушение на принципа "необходимост да се знае". По изложените съображения изводите на АССГ в този смисъл са незаконосъобразни. В писмения отговор от 01.07.2013 г. на ответната страна по спора изрично и подробно са изброени няколко нормативно предвидените хипотези, за да бъде постановен отказ, но по делото липсват данни еднозначно в конкретния случай коя от хипотезите е приел административният орган за осъществена. АССГ е изложил собствени мотиви, които не кореспондират с доказателствата по делото и въобще не е ясно как са изведени поради липса на изричен отказ дали това са били мотивите на административния орган, за да формира мълчаливия отказ. Следва изрично да бъде посочено, че националното ни законодателство съдържа достатъчно норми, които гарантират правото на физическите лица на достъп до информация, с които се покриват стандартите по ЕКПЧ, но в конкретния случай липсват данни, коя от възможните и допустими хипотези за ограничаване на това право са приложени от административният орган. При събраните по делото доказателства незаконосъобразно АССГ е приел, че мълчаливият отказ е законосъобразен. Липсата на каквато и да е била конкретност относно обстоятелствата, които са възможни като фактически обстоятелства и правно основание за обжалвания отказ, ограничават възможността на решаващият съд еднозначно да приеме, че отказът е законосъобразен и да отхвърли жалбата, така както е направил АССГ. В случая не възможно да бъде потвърден мълчаливият отказ, защото дори и в последващо изложение на административният орган липсват мотиви за неговото издаване, а документите от преписката, изпратена от ответната страна представляват само две заявление от жалбоподателя, но не и доказателства, от които да е възможно да се обоснове наличие на някое от множеството законови основания за отказ да бъде предоставен достъп до лични данни. Останалите писмени доказателства по делото представляват част от друга административна преписка и от друго административно производство. Част от оплакванията в касационната жалба и основните доводи на представителя на Върховната административна прокуратура са относими към правата, предмет на другата административна процедура и не са от значение за настоящото производство, поради което не следва и да бъдат обсъждани от настоящата инстанция. По аналогични съображения не подлежат на обсъждане и доводите за противоречие с целта на закона, които представляват основание за оспорване на индивидуалния административен акт, а не на съдебното решение при касационния му контрол. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че председателят на ДАНС е бил длъжен да се произнесе с мотивирано решение по чл. 32, ал. 3 от ЗЗЛД по заявление с вх. н. Т-2397/23.04.2013 г., включително и ако е преценил, че следва да откаже да предостави достъп до исканите лични данни е трябвало да посочи на какво фактическо и правно основание приема това решение, за да е възможно да бъде осъществен съдебен контрол относно законосъобразността на акта по същество. Като е достигнал до противоположния правен извод АССГ е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен мълчаливия отказ на председателя на ДАНС, а делото да бъде изпратено като преписка за ново произнасяне при съобразяване с указанията по прилагане на закона, изложени в настоящото решение. По водене на делото касационният жалбоподател е направил разноски в размер на 515 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и липсата на възражение за прекомерност, ответната страна му дължи. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,