Решение № 113 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 174/2011 г.

Решение № 113 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 174/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Роза М. В., действаща като [фирма], за отмяна на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК на влязло в сила решение, постановено на 04.02.2009 г. по гр. д. № 76/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението по гр. д. № 7539/2004 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Роза М. В., действаща като [фирма], срещу [фирма] искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. С молбата е представено писмено доказателство, което молителят счита, че е ново доказателство от съществено значение за решаване на делото. В молбата за отмяна се сочи и отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради това, че счита, че свидетелите на ответника не са казали истината пред съда по делото. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] оспорва молбата за отмяна като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 303 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. С влязло в сила решение, постановено на 04.02.2009 г. по гр. д. № 76/2008 г. на Софийски градски съд, е оставено в сила решението по гр. д. № 7539/2004 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Роза М. В., действаща като [фирма], срещу [фирма] искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата 4600 лв., представляваща неоснователно обогатяване за извършени подобрения в имот на ответника и за заплащане на сумата 220 лв на основание чл. 86 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала обедняването си, произтичащо от извършени от нея подобрения в имота на ответника като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Молителят се позовава на ново писмено доказателство - протокол изх. № 421/21.08.1995 г. за приемане и предаване на два броя бунгала. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства, които са от значение за решаването на спора. В случая отмяна не може да се допусне поради това, че представеното писмено доказателство, намиращо се на л. 48 в първоинстанционното производство по делото, е представено в заверен препис от страната и е прието в съдебно заседание на 26.04.2005 г., видно от данните по делото. Представеното писмено доказателство е приобщено към доказателствения материал по делото, поради което не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не е налице и основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Отмяна на това основание може да се допусне, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В разглеждания случай не се установява по надлежния съдебен ред да е установена неистинността на показанията на свидетелите, а именно с влязла в сила присъда, поради което неоснователно се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.