Решение № 6110 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1554/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. М. от гр. Перник чрез адв. А. Гебова, срещу решение 181 от 30.10.2023 год. постановено по адм. дело 134/2023 год. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу Решение 1920з-113/19.04.2023 год. за отнемане на разрешение 20140079789 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, издадено от Началник на Първо районно управление към ОД на МВР Перник. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са били налице всички предпоставки за издаване на административния акт. Органът допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е уведомил лицето за започналото административно производство по издаване на акта. Счита, че фактическите основания, посочени в акта, не били достатъчни да се попълни решението с всички правнозначими факти . Намира, че административният акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Позовава се на заключението на вещото лице, според което жалбоподателят е в ремисия, а приемането му в болнично заведение е свързано с алкохолно опиянение. Установено било, че същият не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен отчет. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Началникът на Първо районно управление към ОД на МВР Перник не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на жалбоподателя е било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие 20140079789/20.05.2022 год. със срок на валидност до 19.05.2027 год. за ловна гладкоцевна пушка успоредка КРУП ЗАУЕР калибър 12 с 522646 и ловна гладкоцевна пушка успоредка МЕРКЕЛ калибър 12 с 727350/5522. На 09.03.2023 год. в ОД на МВР Перник е регистриран сигнал, получен по пощата, съгласно който М. притежава законно ловно оръжие, но е в [заличен текст], поради което неадекватното му поведение представлява предпоставка за сериозен инцидент. Въз основа на получените данни е извършена проверка от мл. полицейски инспектор Е. от КОС. Получени са данни от кмета на Община Трън, че А. С. М. е работел като кметски наместник на с. Долна Мелна, с. Горна Мелна, с. Шипковица, с. Къшле и с. Дълга лука за периода 18.07.2014 год. до 01.09.2019 год. Събрани са данни от Спешен медицински център гр.Трън, че А. С. М. не фигурира в амбулаторните дневници за повиквания и за посещения на адрес от началото на 2022 год. до момента на проверката. Изискана е информация от МБАЛ Р. А. гр.Перник [заличен текст] и от ЦСМП към МБАЛ относно това воден ли е А. С. М. на отчет в [заличен текст] и за какъв период от време. Получено е писмо от лечебното заведение 361000-786/30.03.2023 год., съгласно което лицето не се води на отчет в психиатричното отделение на болницата с диспансерни функции, но същият е лекуван неколкократно в психиатричното отделение на болницата с последна хоспитализация през 2022 год. с диагноза [диагноза]. Установено е, че при издаване на разрешението за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях са представени седем броя карти за предварителен медицински преглед, в които е отразено, че лицето е психично здраво. Видно от удостоверение издадено от д-р Р. К. на 04.05.2022 год. лицето е психично здраво и не се води на отчет. След извършване на проверката началникът на Първо РУ към ОД на МВР Перник издал обжалваното пред първата инстанция Решение 1920з-113/19.04.2023 год., с което на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ разпоредил да се отнеме Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие 20140079789, както и да се изземат ловна гладкоцевна пушка успоредка КРУП ЗАУЕР калибър 12 с 522646 и ловна гладкоцевна пушка успоредка МЕРКЕЛ калибър 12 с 727350/5522 ведно с боеприпасите за тях. В производството пред първата инстанция е назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Д. А. със специалност Психиатрия . Съгласно заключението на вещото лице А. С. М. не се води на отчет към Психиатрично отделение с диспансерни функции Перник; лекуван е многократно доброволно в стационарни условия в Психиатрично отделение; А. С. М. страда от [заболяване] с диагноза [диагноза]; към момента на изготвяне на експертизата е в ремисия; А. С. М. е лекуван в болнично заведение психиатрично отделение на МБАЛ Р. А. гр. Перник 05.06 до 16. 06.2011 год. с диагноза [диагноза]; в периода 21.02 до 07.03.2014 год. с диагноза [диагноза]; в периода 20.01 до 30.01.2017 год. и 22.08 до 28.08.2017 год. с диагноза [диагноза]; в периода от 19.01.2018 год. до 23.01.2018 год. с диагноза [диагноза]; в периода от 04.01 до 08.01.2019 год. и от 08.04 до 16.04.2019 год. с диагноза [диагноза]; в периода от 22.02.2022 год. до 28.02.2022 год. с диагноза [диагноза]. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът подробно е обсъдил възражението на жалбоподателя относно твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила свързани с неуведомяването на жалбоподателя за започване на производството по издаване на административния акт и е приел същото за неоснователно. Изложени са мотиви в смисъл, че пропускът на органа да уведоми лицето е несъществен и по никакъв начин не рефлектира върху съдържанието на акта, както и че не е ограничено правото на защита на лицето. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. С оглед безспорно установеното, че М. страда от [заболяване] с диагноза [диагноза] съдът приема за доказано обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, съгласно който текст разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което страда от психическо разстройство. Правилно административният орган е издал обжалваното решение, с което е отнето разрешението за съхранение носене и употреба на огнестрелно оръжие на М., тъй като са налице материалноправните предпоставки за това. Съгласно чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ при осъществяването на контрола органите по чл. 152 имат право да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения на жалбоподателя като мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия не се издава на лице, което страда от психическо разстройство. В случая видно от събраните по делото доказателства още през 2011 год. на М. е поставена диагноза [диагноза] като лицето е било хоспитализирано през 2011 год., 2014 год., 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2022 год. със същата диагноза. Съгласно заключението на вещото лице и към момента на изготвяне на експертизата М. страда от [заболяване] с диагноза [диагноза], макар и в период на ремисия. От всички приети по делото и неоспорени писмени доказателства - официални документи се установяват фактическите обстоятелства, дали основание на административния орган да постанови обжалвания акт. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията му, които да оборят фактическите констатации на органа. Възраженията наведени в касационната жалба са идентични с тези в първоинстанционната жалба, на които съдът мотивирано е отговорил и ги е отхвърлил като неоснователни. Съдът е тълкувал правилно релевантната правна норма и я приложил към неоспорените факти, за чието установяване се е позовал на представените по делото доказателства. Това прави релевираните от касатора отменителни основания неоснователни, а обжалваното съдебно решение - правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд