Решение № 7608 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2018 г.

Решение № 7608 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – П. срещу Решение № 1519/28.06.2018 г. на Административен съд (АС) - П., постановено по адм. дело № 1063/2018 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № ЗЖ-217/02.06.2015 г. на и. д. директор на ОДБХ – П., с която на основание чл. 35, ал. 2, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и получено уведомително писмо вх. № 1855/22.05.2015 г. от председателя на Националния съвет (НС) на Българския ветеринарен съюз (БВС), е наредено 1. д-р В. З. да се заличи от регистъра на частно практикуващите лекари като управител и практикуващ във ветеринарната амбулатория с рег. № 1692121; 2. Заповедта да се сведе до знанието на собственика на ветеринарна амбулатория с рег. № 1692121 - ЕТ "Д-р Г. З.-Вет" и служителя, отговарящ за регистъра за ветеринарномедицинска практика, за сведение и изпълнение. Касаторът излага съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е разгледал и се е произнесъл по спор, за който не е сезиран, не е предмет на делото и не са събирани доказателства, а именно относно законосъобразността на прекратяване на членството и заличаване от регистъра на БВС на д-р В. Г.. Излага съображения, че директорът на ОДБХ не е оторизиран да прави преценка на законосъобразността на акта, с който ветеринарен лекар се заличава от регистъра на БВС и се прекратява членството му. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Представя писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касаторът се представлява от юрк. Бресковска. Ответниците по касация – ЕТ "Д-р Г. З.-Вет", В. З. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание и писмен отговор. Молят същата да бъде оставена без уважение, а оспорваното решение – в сила. Претендират разноски по представен списък. Ответниците по касация се представляват от адв. А. Н.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по делото, по които спор между страните няма. Установено е, че с писмо вх. № 1855/22.05.2015 г. директорът на ОДБХ – П. е уведомен, че д-р В. З. е заличена от регистъра на БВС, с оглед изискванията на чл. 35, ал. 2, т. 5 ЗВМД, считано от 18.05.2015 г. От Протокол № 30 от извънредно заседание на Комисия по контрол и професионална етика (ККПЕ) към БВС, проведено на 16.03.2015 г. в гр. В. Търново е установено, че е взето решение № 15, с което във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Устава на БВС за системни нарушения на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (ЗСОВЛБ) и Устава на БВС, ККПЕ е прекратила членството на д-р В. З. в БВС. В. от писмо изх. № 058/13.04.2016 г. от председателя на НС на БВС, директорът на ОДБХ – П. е уведомен, че поради липса на квалифицирано мнозинство при проведено гласуване на 26.03.2016 г. на Общото събрание (ОС) на БВС не е прието предложението на ОС на БВС – П. за отмяна на Решение № 15/16.03.2015 г. С оглед тези фактически установявания, съдът правилно е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима, а оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Въпросът за правния интерес на Г. З., в качеството му на ЕТ "Д-р Г. З.- Вет" да обжалва заповедта е разрешен с влязло в сила Определение № 1084 от 03.02.2016 г. на ВАС постановено по адм. д. № 738/2016 г., поради което всички доводи в касационната жалба, свързани с това дали процесната заповед засяга правата на д-р Зафиров или създава за него задължения, са неоснователни. Съдът, съобразявайки задължителните указания дадени му с Решение № 4179/30.03.2018 г. на ВАС по адм. дело № 10387/2016 г., е извършил преценка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания посочени в чл. 146 АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по спор, който не е предмет на делото. Изводите на съда относно законосъобразността на прекратяване на членството на д-р В. Г. в БВС са в изпълнение на задължителните указания на ВАС дадени с цитираното по-горе решение, да изложи мотиви по съществото на спора, а именно мотиви относно материалната законосъобразност на оспорения акт, като установи налице ли са предпоставките на чл. 35, ал. 2, т. 5 ЗМВД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Правилно е приел, че с оглед чл. 140 АПК непосочването в заповедта на срока за обжалването й, не ограничава правото на защита на д-р Г. З., в качеството му на ЕТ "Д-р Г. З.- Вет". Неуведомяването на д-р Зафиров за настъпилото обстоятелство по заличаване на д-р В. З. от регистъра на Областната колегия на БВС, правилно съдът е приел, че също не ограничава правото на защита на лицето. Съдът подробно е разгледал и изложил факти, относно материалната законосъобразност на акта, като е проверил и обсъдил налице ли са предпоставките на чл. 35, ал. 2, т. 5 ЗВМД за заличаване на д-р В. З. от регистъра на частно практикуващите ветеринарни лекари като управител и практикуващ във ветеринарната амбулатория с рег. № 1692121, съобразявайки се с нормативната уредба, приложима за настоящия случай. Принципно правилно е становището на касатора, че директорът на ОДБХ като орган по регистрацията по чл. 32, ал. 1 от ЗВМД е длъжен по силата на закона, при условията на обвързана компетентност, да заличи регистрацията при настъпили обстоятелства по чл. 35 от ЗВМД. Такова обстоятелство е заличаване от регистъра на БВС в хипотезата на чл. 35, ал. 2, т. 5 ЗВМД. Пред настоящата инстанция е представено влязло в сила на 26.02.2020 г. Решение № 590/15.03.2019 г. на АС – П. постановено по адм. дело № 56/2019 г., с което е обявено за нищожно Решение № 15, прието с протокол № 30/16.03.2015 г. на ККПЕ при БВС. И. това решение на ККПЕ при БВС е фактическото основание, за да се заличи регистрацията на д-р В. Г. в регистъра на частнопрактикуващите ветеринарни лекари като управител и практикуващ във ветеринарна амбулатория с рег. № 1692121. Обявяване нищожността на Решение № 15, прието с протокол № 30/16.03.2015 г. на ККПЕ при БВС следва да се зачете като нов факт, на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Нищожният акт не поражда и никога не може да породи последици, за разлика от унищожаемите актове. Поради това нищожният акт не може да бъде годна правна основа на друг акт. Предвид нищожността на решение № 15 прието с протокол № 30/16.03.2015 г. на ККПЕ при БВС, в случая не са налице предпоставките на чл. 35, ал. 2, т. 5 ЗВМС за издаване на оспорения акт и оспорената заповед, като издадена във връзка с това решение, следва да се отмени. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация - В. З. за присъждане на разноски, се явява основателна и такива следва да й се присъдят в доказан по делото размер – 500 лв., договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна защита и съдействие от 12.03.2020 г. Претенцията на Г. З. действащ в качеството на ЕТ "Д-р Г. З.-Вет" е недоказана, тъй като не са ангажирани доказателства за действително направени от него разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение