Решение № 223 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2008 г.

Решение № 223 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производство по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на Г. Б. В. чрез пълномощникът им адв. Е. против решение № 307 от 17.10.2007 г. по гр. д. № 1272/2006 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение от 18.09.2006 г. по гр. д. № 35/2005 г. на Самоковски районен съд . По същество е бил уважен предявения срещу касатора и други наследници на Н. З. Д. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че една част от 600 кв. м. възстановен на ответниците земеделски имот в реални граници, е попадала в границите на имот, бивша собственост на ищцовата наследодателка М до 1958 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението при отменителни основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК. Неправилно, според касатора, искът е приет за доказан. Писмените доказателства, които са обсъждани, касаят друг имот, въззивният съд е изградил необосновани изводи във връзка с идентичността и реалното местоположение на ливадите, безспорно притежавани от наследодателите на двете страни в съседство. Ответниците по касационната жалба Е. К. Б.,К. М. З.,С. К. З.,Г. К. З. и С. К. Б. са заявили становище, с което оспорват наличието на отменителни основания Върховен касационен съд, състав на трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж от ГПК. Касационната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Жалбата по същество е основателна. При вече приключило в полза на двете страни реституционно производство по възстановяване на заявените като собственост на наследодателите им бивши ливади, в съществуващи (възстановими реални граници, тезата на ищцовата страна е, че имот на наследодателката им М. И. З. в м. "Б" не им е възстановен в старите си граници до кооперирането, а отчасти в други такива под № 0* по КВС на землище с. Г., като една площ от 600 кв. м попада във възстановения на ответниците имот № 0* по КВС. Тъй като преди внасянето на имотите в ТКЗС спорната площ е била част от имот на ищцовата наследодателка М, а не част от съседния (тогава и сега) имот на Н. З. Д., предявеният от касаторите иск е почерпан от правното основание на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. За да уважи този иск, въззивният Софийски окръжен съд е приел целият възстановен на ищците имот от 1009 кв. м. да съществува в старите си реални граници, различни от тези по решението на ПК Самоков и издадената скица. За спорната част от 600 кв. м., възстановена понастоящем като част от имот № 0* на наследодателя на ответниците, е прието същата да е била част собствения на М. З. имот от 1,0 дка преди кооперирането, предвид съдебна делба от1955 г. и протокол за въвод във владение. Решението е неправилно, тъй като са игнорирани релевантни за изхода на спора обстоятелства и същото е необосновано що се отнася до извода, че претендираните права са доказани . Фактическите изводи, доколкото въобще са направени от въззивния съд, не намират опора в събраните по делото доказателства. По спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, при който спорен предмет се явява някогашното местоположение на реституиран земеделски имот, при признати за възстановяване права и положително приключило за двете страни производство с нанасяне на реалните граници в КВС по скица, решението следва да е от значение за това в чие лице ще се възстанови конкретна площ, респ. с оглед обезщетението за нея, ако съответния план или карта е вече одобрена. Лишена от това значение е искова претенция, при която се изхожда от съобразена при възстановяването площ, граници и местонахождение, за да се оспорва формата на имота по издадената скица и се цели опознаване на правото в други граници. Ако и да е допустим, искът е останал недоказан . От постановените в полза на двете страни положителни решения на ПК Самоков, за имот пл. № 0* на ответниците и имот № 026017 на ищците, извод за реално съществуващи стари граници, въобще не може да бъде направен за конкретната местност. Не се и твърди старите граници да съществуват материализирани на място. Липсвали са, а и не се доказват предпоставките на чл. 18б ал. 1 от ППЗСПЗЗ. За местността "Б", землище с. Г., безспорно няма кадастрален, земеустройствен или друг план по смисъла на тази разпоредба от преди образуването на ТКЗС. Поради това и както изрично предписва чл. 18б ал. 2 от ППЗСПЗЗ, възстановяване в реални граници се допуска след уточняване при условията на втората алинея - имотите се разполагат на картата, като се запазват тяхната площ и местоположение съгласно решението на ОСЗГ, но "без да се спазва предишната им форма". Редът за защита в тези случаи е административен. На следващо място, доказването на заявената по исков ред "предишна форма" на ливадата по документи за собственост от 1955 г. не е и не може да се приеме за успешно проведено поради това, че двама ищцови свидетели са посочили определени точки от терена при огледа на място . Нито писмените доказателства, нито заключението на вещото лице обосновават приетото от Софийски окръжен съд местоположение, а гласните доказателства не обективират никакво твърдение в тази насока извън обсъденото по-горе посочване. Съдът е приел от заключението на вещото лице инж. Д да е видно, че имот 026018, възстановен на ответниците, "се засяга" от имот № 026047 (на трети лица) и имот № 026017 (на ищците), но това не е относима към спора фактическа констатация и същата не обективира извод в подкрепа на ищцовите твърдения, а само ги илюстрира . Самото заключение отразява графически (по използвания от вещото лице метод, чрезGPS координати) кои точки са посочили разпитаните при огледа свидетели М. и Ш. В обжалваното решение липсва кредитиране на тези показания във връзка с показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели Б. и С., а липсва и основание за подобно кредитиране, доколкото никой от разпитаните при огледа на място лица не е свидетелствал за факти, свързани с гранични ориентири за двата имота, запазени до сега. Съединявайки посочените при огледа точки с технически метод, вещото лице е дал очертанията, претендирани от ищците(площ между цифрите 1,2,3,4), но като не е съобразил разликата между посочване и свидетелство за факт, въззивния съд е изградил изводите си необосновано, без опора в достоверността. По въпроса за старото местоположение на ищцовия имот, в рамките на спора за право върху част от него, следва да се направи извод, че заявеното с иска местоположение не е установено. При липса не само на преки, но и на достатъчно косвени доказателства по отношение на конкретните фактически характеристики на процесния имот, които да обосноват извод за точното му местоположение към датата на включването му в ТКЗС, искът не следва да се приема за доказан, при това в площи, които не кореспондират дори с изчертаното и изчислено от вещото лице инж. Д. "застъпване", изтъкнато като решаващ мотив в обжалваното решение . Липсва факт, който да обоснове пряк извод как е била разположена ливадата на М. З. към 1955по представените документи за собственост и до внасянето й в ТКЗС - дали е била във формата, изчертана от вещото лице на приложената скица (неподписана)или е била в една част засегната от пътя, както безпротиворечиво заявяват доведените от двете страни свидетели Б. и С. Единствените положителни данни за старото местоположение спрямо установим ориентир - т.е спрямо съществуващ път, който е бил разширен с около 4 метра (Св. Спасов), се съдържат в показанията на тези двама свидетели, а те не подкрепят ищцовата теза. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго от настоящата инстанция, включително по отношение на необжалвалитедругари на ответника в производството. При решаване на спора по същество от настоящата инстанция приложение намира правилото на чл. 206, ал. 2 от ГПК (отм.). На основание чл. 218ж ал. 1 от ГПК решението на въззивния съд следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго по същество на спора. Като неоснователен и недоказан, искът с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ следва да бъде отхвърлен. На ответника Г. Б. В. следва да се присъдят разноски за всички инстанции, с оглед изхода на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.