Решение № 12714 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3748/2013 г.

Решение № 12714 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3748/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Стойнев Банков от с. Садовик, общ. Брезник, обл. Перник, против решение № 10/01.02.2013 г. на Административен съд - Перник по адм. дело № 301/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против отказа на началника на Общинска служба по земеделие - Брезник, обективиран в писмо изх. № 395/12.09.2012 г. за издаването на скици за имоти с № 004002, № 011006, № 020019, № 029018, № 047002, № 049012, № 055016, № 057010, № 059013, № 059016, находящи се в землището на с. Брезнишки извор, общ. Брезник. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени отказа началника на Общинска служба по земеделие - Брезник. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - началника на Общинска служба по земеделие - Брезник не изразява становище по жалбата, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че в производството по оспорване на отказа да се издаде скица поискана с оглед производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, не е допустимо да се преценява може ли и въз основа на какви доказателства и нормативни актове се придобива право на собственост върху конкретни имоти. Според него установяването на право на собственост е в компетентността на нотариуса а не на началника на Общинска служба по земеделие. Приема, че услугата следва да бъде извършена като няма пречка да се отразят в скицата правнозначимите обстоятелства. Дава заключение за отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се отмени отказа на началника на Общинска служба по земеделие за издаване на скица, а делото да се върне като преписка на административния орган за приключване на производството по заявлението, съгласно указанията в мотивите на решението. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - Перник е образувано по жалба подадена от настоящия касатор, против отказа на началника на Общинска служба по земеделие - Брезник, обективиран в писмо изх. № 395/12.09.2012 г. за издаването на скици за имоти находящи се в землището на с. Брезнишки извор, общ. Брезник. При постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че жалбоподателят не е сред правоимащите лица, притежаващи вещно право на собственост върху тези земи, като е извел извод, че не е сред кръга заинтересовани лица по смисъла на чл. 3 от Наредба № 49/2004 за поддържане КВС. Обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Касае се до искане за издаване скици на имоти, свързано с издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Неправилни са изводите на съда за липса на активна легитимация на заявителя. Незаконосъобразни са изводите на административният орган, а от там и на съда, че е недопустимо провеждането на производство по реда на чл. 587 ГПК, тъй като специалният закон изключва общия ред за придобиване право на собственост. В случая се касае до извършване на административна услуга-издаване на скица, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Удостоверяването правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не началника на Общинска служба по земеделие, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и на ЗСПЗЗ, дали е допустимо придобиването право на собственост върху земи по реда на обстоятелствената проверка и с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. С отказа за издаване на скица административният орган, комуто е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга- издаването на скица, превратно е упражнил правата си, с което е осуетил възможността на тази страна да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. Разрешаването на спорове за собственост е от компетентност на гражданския съд. Поради това, дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ. Противното би означавало предрешаване на гражданскоправен спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия началника на Общинска служба по земеделие - Брезник не притежава. В искания документ Общинска служба по земеделие удостоверява всички правнозначими факти и обстоятелства, които ще се преценяват от нотариуса, но не и да откаже издаването му. С оглед изложеното Върховния административен съд счита, че обжалваното решение на Административен съд - Перник съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови решение по същество на спора, с което се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение на началника на Общинска служба по земеделие и делото като преписка се върне на административния орган за издаване на исканите скици, като на основание чл. 174 АПК се определи 14-дневен срок за извършване на административната услуга. При този изход на делото и съобразно чл. 143 АПК ответника следва да заплати на жалбоподателя реално направените в касационното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 5.00 лева, както и сумата от 250.00 лева, представляваща заплатено възнаграждение за адвокатска защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 174 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,