Решение № 17696 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13016/2018 г.

Решение № 17696 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13016/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 4112 от 18.06.2017 г. по адм. дело № 9787/2017 г. на Административен съд – С. град. К. жалбоподател, чрез процесуалния си представител, излага доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Т. П., чрез пълномощника си, поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – С. град е отменил заповед № 513 з-5314/28.07.2017 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Т. П. – младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на участък – Кремиковци към 05 Районно управление – СДВР, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства: На 26.11.2016 г. Т. П. бил задържан със заповед за срок от 24 часа при проведена полицейска операция на служители от ГДБОП в гр. С., бул. "Ботевградско шосе", на паркинга на бензиностанция "Шел Хемус". По случая е образувано ДП № 67/2016 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, пр. пр. № 30/2016 г. по описа на Специализирана прокуратура. С постановление от 27.11.2016 г. за привличане като обвиняем по ДП № 67/2016 г. по описа на СО - СП, пр. пр. № 30/2016 г. на СпП, на Т. П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК и по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1 НК и по чл. 234, ал. 2, т. 2, вр. с 1, пр. 2 НК. Дисциплинарното производство срещу Т. П. е образувано със заповед № 513з – 1260 от 23.02.2017 г. на директора на СДВР, като е определен състав на дисциплинарната комисия. Служителят е запознат със заповедта и е дал писмени обяснения по време на дисциплинарната процедура. В хода на дисциплинарното производство са събрани писмени доказателства и сведения от лица, които имат отношение към предмета на дисциплинарното разследване. Приобщени са материали от образуваното по случая досъдебно производство пред Специализираната прокуратура. Проверката е приключила с обобщена справка рег. № 229 р-10376 от 31.05.2017 г., с която служителят е запознат и е представил допълнително обяснение. Дисциплинарната комисия е изготвила становище рег. № 229 р-10505/02.06.2017 г. до дисциплинарно наказващия орган, с което е предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното производство е приключило с издаване на оспорената пред административни съд заповед, която е връчена на служителя на 03.08.2017 година. Дисциплинарно-наказващият орган е приел, че с действията си Т. П. не е изпълнил служебните си задължения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 ЗМВР и виновно е нарушил т. 15, 19, 20 и 83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - деяние съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се следва дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 ЗМВР. С оспорената заповед № 513 з-5314/28.07.2017 г., директорът на СДВР е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя за това, че Т. П. е уличен в извършването на престъпления от общ характер, за това, че: 1. на 26.11.2016 г. в с. Н., община Столична, на описания адрес, служителят е държал акцизни стоки, по смисъла на чл. 2. т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ - цигари на стойност 42 500 лева без бандерол, по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗАДС, което представлява и престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, пр. 2 от НК; и 2. на 26.11.2016 г. в гр. С., на бул. "Ботевградско шосе", на паркинга на бензиностанция "Шел Хемус " в лек автомобил "Фиат Добло", с описан регистрационен номер, собственост на В. С., след предварителен сговор с Б. С., служителят е държал акцизни стоки по смисъла на чл. 2, т. 2 и чл. 100, ал. 1 от ЗАДС и чл. 25. ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия - цигари на стойност 15 000 лева без бандерол, което съставлява престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 НК. Съдът е обсъдил данните по делото и относимите нормативни разпоредби, при което е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 204, ал. 1, т. 3 АПК. Съдът е проследил проведеното дисциплинарно производство и е приел, че са спазени административнопроизводствените правила по чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР. Посочил е, че обжалваната заповед е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР и в предписаната от закона форма. По отношение на изискуемото съдържание на акта, съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, съдът е приел, че описанието на дисциплинарното нарушение представлява преразказ на извършените процесуални действия от органите на досъдебното производство по образуваното наказателно дело и възпроизвеждане на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съдът е намерил, че липсва описание на конкретни действия на държавния служител, за които дисциплинарно наказващият орган е приел, че представляват нарушение на визираните етичните норми. Посочил е, че в дисциплинарната заповед не е направено разграничение при какви обстоятелства и по какъв начин са извършени отделните нарушения по текстовете на Етичния кодекс, довели до уронване престижа на службата. Констатираните несъответствия е приел, че обуславят извод за нарушение на изискванията по чл. 210, ал. 1 ЗМВР в заповедта да бъдат посочени всички обстоятелства, които са релевантни към дисциплинарната отговорност на служителя. Поради това съдът е извел извод, че описанието на нарушението, направено в оспорената заповед, не отговаря на изискванията на закона и това представлява нарушение на изискването за съдържание на административния акт, съответно – основание за отмяната му. На следващо място съдът е приел, че дисциплинарната заповед е материално незаконосъобразна. В тази насока е изложил съображения, че неправилно на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, т. к. за деяния, несъвместими с Етичните правила за поведение на служителите в МВР в закона е предвидено друго наказание. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР за това дисциплинарно нарушение се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Поради това съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в противоречие със закона, което е самостоятелно основание за отмяната й. При тези съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Касационният жалбоподател излага доводи в касационната жалба, че съдът неправилно е интерпретирал събрания доказателствен материал по делото и е извел необосновани изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че дисциплинарно наказващият орган е извършил собствен анализ на приобщените доказателствата от наказателното производство, подробно е описал установените факти в оспорената заповед и е посочил към всяко от цитираните етични правила действията/бездействията на служителя, с които ги е нарушил. Изтъква, че поведението на служителя, във връзка с което е задържан, е станало публично известно, предизвикало е негативен обществен отзвук, с което е уронен авторитета на службата. Поради това намира, че съдът неправилно е възприел като погрешна дадената правна квалификация на дисциплинарното нарушение на служителя, при което е отменил наложеното му дисциплинарно наказание. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР и административно производствените правила по чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР, релевантни при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Фактическите и правни обстоятелства в тази насока са установени и обсъдени коректно от съда и не са спорни между страните. Касационният състав намира за неправилен извода на съда за несъответствие на оспорената заповед с изискванията за съдържание на акта, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изброените реквизити в чл. 210, ал. 1 ЗМВР се съдържат в обжалваната заповед. Описани са фактическите обстоятелства, времето и мястото, възприети от дисциплинарно наказващия орган като относими към дисциплинарната отговорност на служителя. Посочени са текстовете на етичните правила, с кои фактически действия/бездействия на служителя, според дисциплинарно наказващия орган, същите са нарушени и поведението му е подведено към съответния фактически състав на дисциплинарно нарушение, за което се следва дисциплинарно наказание "уволнение" на визираното в заповедта правно основание. В този смисъл заповедта е издадена в предписаните от закона форма и съдържание. Крайният извод на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед обаче е правилен, при следните допълващи и коригиращи мотиви на изложените в обжалваното решение. Дисциплинарната отговорност на касационния ответник е ангажирана за две самостоятелни деяния, които по своите признаци са инкриминирани със съответните наказателноправни състави, за които дисциплинарно наказващият орган е приел, че едновременно съставляват и нарушение на етичните правила за поведение на служителите в МВР. Дисциплинарната и наказателната отговорност се носят самостоятелно, поради което в случаите извън хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР (осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност) извършеното от служителя дисциплинарно нарушение подлежи на самостоятелно установяване и дисциплинарно санкциониране. Поради това и изложените аргументи от решаващия съд за нарушение на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, по същината си са насочени към материалната законосъобразност на акта в контекста на спорния въпрос по делото доказано ли е по несъмнен начин неправомерното поведение на служителя, за което е привлечен към дисциплинарна отговорност. Разгледани на тази плоскост, съдът правилно е приел, че дисциплинарните нарушения, описани в уволнителната заповед, не са доказани по несъмнен начин както по отделно, така и в тяхната взаимовръзка, очертаваща възприетото от органа престъпно поведение на служителя. В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено, че през периода месец април 2016 г. – 26.11.2016 г. в гр. В. Т. П. се е сговорил с В. В., Л. Л. и Б. С. да вършат в гр. В. и гр. С. престъпления по чл. 234 и чл. 321, ал. 6 НК. Дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за два конкретни случая, за които е прието, че покриват признаците на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, пр. 2-ро НК, в приложимата редакция – който държи акцизни стоки без бандерол, ако предметът на престъплението е в големи размери се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че освен престъпление, служителят е извършил и дисциплинарно нарушение на етични правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както следва: т. 15 – Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, като Т. П. по никакъв начин няма данни да е съобразил законността на действията си, а точно обратно, като е държал в дома си в с. Н. акцизни стоки без бандерол е извършил престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 2 НК (в протокола за извършено претърсване в дома му Т. П. е дал обяснения, че цигарите са оставени там от лице с име "Л. " на 25.11.2016 година). т. 19 – Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява – в писменото си обяснение Л. Л. е посочил, че познава Т. П. и знае, че е полицай. При полицейската акция на 26.11.2016 г. служителят е задържан и съобщаването в медиите, че служител на МВР е извършител на престъпление е довело до уронване престижа на службата. т. 20 – Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. На 26.11.2016 г., на паркинга на бензиностанция "Шел Хемус", Т. П. е задържан със заповед за задържане, на 27.11.2016 г. е привлечен като обвиняем, което представлява не само нарушение на писаните правила, но е изключително укоримо от гледна точка на общоприетия морал, т. к. очакването е полицейските органи да служат за пример на другите членове на обществото, а не да скандализират с поведението си, като извършват престъпления. т. 83 – Държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. От писменото обяснение на Б. С. е видно, че два пъти се е срещал с Т. П. на паркинга на бензиностанция "Шел", като повод за срещите им били да остави на Петров пикап, натоварен с цигари без бандерол и той да го закара до гр. В.. Т. П. е държал в дома си акцизни стоки по см. на чл. 2, ал. 2 ЗАДС – престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, предл. 2-ро НК. С тези действия служителят не е предприел предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, а точно обратното – участвал е в извършването им. От материалите по дисциплинарната преписка е установено, че с прокурорско постановление от 12.04.2017 г. по пр. пр. 30/2016 г. по описа на СпП, поради това, че не се потвърждава извода за наличие на сговор на обвиняемите за извършване на престъпление по чл. 234 НК, което изключва прилагането на чл. 321, ал. 6 НК, е постановено прекратяване на досъдебното производство № 67/2016 г. по описа на СО – СпП спрямо Т. П. и останалите три лица за това, че в периода месец април 2016 г. до 26.11.2016 г. в гр. В. и гр. С. са се сговаряли помежду си да вършат престъпления по чл. 234 НК – държане и продажба на акцизните стоки без бандерол, с които се цели да се набави имотна облага от продажбата им – престъпление по чл. 321, ал. 6 НК и материалите са изпратени по компетентност на Софийска районна прокуратура. В прокурорското постановление от 12.04.2017 г. за частично прекратяване на досъдебното производство е посочено, че в случая се касае до осъществен състав на престъпления по чл. 234 НК евентуално при форма на съучастие от Б. С. и Т. П.. По делото няма данни как се е развило досъдебното производство след изпращането му на Софийската районна прокуратура. В писмените си обяснения в хода на дисциплинарното производство касационният ответник е поддържал тезата, че не знае на кого са намерените цигари без бандерол, масивната порта не се е заключвала, а имот се обитава също от родителите му и неговия син. Сочи, че се е съгласил лице на име "Л. " (различно от лицето Л. Л.) да му предостави помещение, където да съхранява лични вещи, не си спомня за лицето Л. Л., не познава Б. С. и В. В.. От обясненията на лицата Б. С., Л. Л. и В. В., дадени на 12.04.2017 г. по дисциплинарното производство срещу Т. П., не е установено по безспорен начин участието на Т. П. в извършването на двете инкриминирани деяния, описани в дисциплинарната заповед. Л. Л. и В. В. изобщо отричат както собственото си участие, така и това на служителя Т. П. в извършването на престъпните деяния на 26.11.2016 г., а Б. С. дава общи сведения във връзка със случая на 26.11.2016 г., без да конкретизира какво точно е участието на служителя Т. П.. От останалите доказателства, приобщени към дисциплинарната преписка, също не би могло да се изведе категоричен извод за извършване на описаните в уволнителната заповед деяния и в подкрепа на изводите на дисциплинарно наказващия орган за нарушение на етичните правила по описания начин, довело до уронване авторитета на службата. В приложените сведения на лица, съседи на служителя, не се съдържат данни, относими към разглеждания случай, а проведения оглед на имота, обитаван от служителя, от дисциплинарно разследващия орган и изготвената докладна записка не налага други изводи относно доказаността на дисциплинарните нарушения. В протокол от 08.12.2016 г. по внчд № 334/2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, по повод разглеждане мерките за процесуална принуда на задържаните лица, е отразено, че може да се формира обосновано предположение, че Т. П. е извършил престъплението по чл. 234, ал. 2 НК като на 26.11.2016 г. е държал в дома си акцизни стоки – цигари без бандерол, но липсват доказателства които да свързват Петров с държането на акцизни стоки – цигари без бандерол в лекия автомобил, задържан на бензиностанция "Шел – Хемус" на 26.11.2016 година. Съвкупната преценката на изложените фактически обстоятелства показва, че не е установено по несъмнен и категоричен начин осъществяване на фактическите състави на вменените дисциплинарни нарушения на служителя. При липсата на убедителни доказателства за съпричастността му към държането на акцизни стоки без бандерол, намерени на 26.11.2016 г. в обитавания от него имот и в лекия автомобил на бензиностанция "Шел Хемус", предвид констатираните по-горе противоречия в досъдебното производство кои от действията и бездействията на служителя се приемат за установени, отсъствието на други доказателства извън обясненията на лицата, които са привлечени като обвиняеми и в този контекст имат различни интереси по отношение предявените обвинения, първоинстанционният съд правилно е приел, че нарушенията на етичните правила не са доказани. Правилно също съдът е посочил, че описанията на нарушенията на етичните правила не съответства на фактическите установявания по делото. Действително, изводът на съда, че при нарушение на етичните правила следва да се наложи друго по-леко дисциплинарно наказание е неправилен. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, когато поведението на служителя е несъвместимо с етичните правила и е довело до уронване престижа на службата, за дисциплинарното нарушение се следва най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". В случая обаче съдът правилно е приел, че деянията, за които е прието от дисциплинарно наказващия орган, че са несъвместими с етичните правила и са уронили престижа на службата са останали недоказани. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,