Решение № 7008 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 669/2016 г.

Решение № 7008 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 669/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на министъра на околната среда и водите против решение по адм. д. № 9652/2014 г. по описа на ВАС, V отделение. Навежда доводи за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Твърди, че съдът неправилно е приложил § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУО, което е довело до неправилен извод, че за периода от 1.01.2013 г. до 26.04.2013 г. [фирма] няма разрешение да действа като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки и поради това за него не е възникнало задължение за представяне на доклад с фактически констатации по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 54, ал. 1 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО). Съдът неправилно приема, че заявлението от 14.01.2013 г. за ново разрешение е просрочен с един ден, защото 6-месечният срок по § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУО изтича не на 13.01.2013 г., а на 14.01.2013 г., който е понеделник и е първият присъствен ден.

Твърди, че необосновано е незаконосъобразно съдът приема, (е същественото изменение на законодателството е поставило [фирма] в обективна невъзможност да представи доклад от регистриран одит по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и отмененият ЗУО в § 9, ал. 1, т. 9 от ПЗР и НООО с § 3, ал. 1, т. 2 от ПЗР предвиждат за отчетната 2013 г. едни и същи цели по оползотворяване и рециклиране на отпадъци: не по-малко от 56 на сто от теглото на образуваните за периода от 1.01. до 31 декември 2013 г. отпадъци се оползотворяват или изгарят, 54,9 на сто от теглото на образуваните за същия период отпадъци от опаковки се рециклират. По чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО релевантни за възникване на задължението за заплащане на продуктова такса са задълженията за реално събиране, оползотворяване и рециклиране на отпадъци.

Твърди, че неправилно съдът приема обратно действие на НООО, обн. ДВ бр. 85 от 6.11.2012 г. и в сила от от същия ден неоснователно . Релевантни са целите за 2013 г., а Наредбата е влязла в сила преди 2013 г., като задължението за представяне на доклад от одитор е трябвало да се изпълни до 31.03.2014 г. по чл. 54, ал. 1 от НООО.

Един и същ е редът за доказване изпълнението на целите- чрез представяне на доклад с фактически констатации. Обстоятелствата, които одиторът проверява по чл. 48, ал. 3, т. 2 от НООО (отм) и да ги включи в доклада по чл. 48, ал. 5 от НООО (отм) са същите, които попадат в обхвата на проверката по чл. 57 от НООО и доклада по чл. 54, ал. 1 от НООО.

Отказът за издаване на разрешение е потвърден с решение по адм. д. № 7019/2013 г. по описа на ВАС и е с мотиви неизпълнение на изискванията на чл. 84, ал. 1 от ЗУО (изискване за гарантиране на най-малко 500 000 души на територията на страната на предоставено разделно събиране и отпадъците от опаковки) и няма отношение към постигането на количествените цели по оползотворяване и рециклиране на отпадъци от опаковки. Освен това неизпълнение на чл. 84, ал. 1 от ЗУО не е основание за заплащане на продуктова такса, което е видно от чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО и § 3, ал. 1, т. 2 от ПЗР от НООО, които сочат на изискване за постигане на количествени цели по оползотворяване и рециклиране . Неизпълнението на нормативни изисквания от организацията по оползотворяване на води до невъзможност за изготвяне на доклад. Докладът по чл. 57, т. 11 от НООО трябва да съдържа информация за обхванато население, но неизпълнението на това изискване има за последица имуществена санкция по чл. 148, ал. 1, т. 5 от ЗУО, но не и заплащане на продуктова такса

Твърди, че съдът е разместил тежестта на доказване като е приел неправилно, че чл. 4, ал. 10 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса въвежда оборима презумпция, Никъде не е използван израза "до доказване на противното". След това развива незаконосъобразни мотиви, че административният орган е следвало да провери дали и в каква степен са изпълнени целите след като не е представен доклад, т. е. вменено му е задължение да обори презумпцията. Това противоречи на чл. 170, ал. 1 от АПК, чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ. [фирма] има полза на обори презумпцията по чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ и като спазва правилото на чл. 18, ал. 1 от ЗУО да докаже изпълнение на целите. Позовава се на решение по адм. д. № 4477/2008 г. V чл. състав и по адм. д. № 15242/2009 г. V членен състав, съгласно които административният орган не е задължен да доказва, че лицата не са изпълнили задълженията си и не са постигнали целите, предписани по закона. По искане на дружеството е изслушана съдебна експертиза със задача в. л. да провери дали дружеството е изпълнило задачите и целите, което само доказва, че няма обективна невъзможност и за одитора да представи одиторски доклад със същите констатации. На вещото лице са представени всички необходими документи във връзка с дейността на [фирма], което се представят с доклад. Признаването или непризнаването на на изпълнението на задълженията и целите на членовете на организацията [фирма] е неотносимо към въпроса за законосъобразността на оспорената заповед, а съдът е нарушил чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО. Необоснован е извода на съда, че размерът на таксата не отговаря на доказателствата, тъй като има мотиви, че е изчислен въз основа на предоставената от [фирма] информация относно количествата опаковки пуснати на пазар от 1.01.2013 г. до 26.04.2013 г.

Ответната страна [фирма] оспорва касационната жалба. Не развива конкретни съображения.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че при изчисляване на 6-месечния срок от влизане в сила на закона по § 8 от ПЗР на ЗУО, съдът е допуснал грешка, защото [фирма] е могъл да подаде заявление до 13.01.2013 г., който видно от календара е ден неделя и затова не е пропуснат със заявление от 14.01.2013 г. Независимо от това заповедта е незаконосъобразна . Решението е обосновано със събраните доказателства. От тях и от вещото лице се установява, че за един и същ период от време - 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. по отношение на една част от членовете на [фирма] министерството на околната среда и водите е признал задълженията им за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците от опаковките за 2013 г., а по отношение на друга част - общо на 7 от тях, ги е задължило да заплатят таксата поради неизпълнение на тези задължения. Този подход нарушава основни принципи и целта на ЗУО. Административният орган е бил длъжен да прецени доколко с доказателствата се оборва презумпцията на чл. 4, ал. 10 от Наредбата за определяне на реда и размера на заплащане на продуктова такса, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Изброените пропуски представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В административния акт не са изложени съображения и относно размера на продуктовата такса. Не е изяснено защо се приема еднозначно информацията относно пуснатите на пазара опаковки от дружеството, която е послужила като основа за начисление на таксата. Приложеният списък в тази насока не е подписан от никого, като не е ясно и за какъв период от време същият се отнася. Размерът на продуктовата такса е обвързан с планираните количества продукти за пускане на пазара през съответната година, но дружеството не е разполагало с програма по чл. 53, ал. 1 от ЗУО за 2013 г., защото за този период същото не притежава разрешение да действа като организация по оползотворяване на отпадъци. Цитираният пропуск още един път доказва, че начислената продуктова такса се явява определена при нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и с решението си съдът правилно я е отменил.

Върховният административен съд, II колегия, V членен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за основателна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е заповед № 486/26.06.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 11, т. 5 от ЗУО, чл. 59, ал. 2 от ЗУО, чл. 67, ал. 1 от НООО във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ на [фирма] е определена продуктова такса за опаковки по НОРРЗПТ в размер на 3 914 684, 59 лв., поради това, че организацията не е внесла доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 54, ал. 1 от НООО и по силата на разпоредбата на чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ се счита за неизпълнение на целите по чл. 9, ал. 1 от НООО вр. с § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на НООО.

С решение № 11748/6.11.2015 г. първоинстанционният съд е отменил заповедта като незаконосъобразна по следните съображения:

1.Съдът приема, че за периода 01.01.203 г. - 26.04.2013 г. [фирма] не е притежавало разрешение да действа като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки и не е задължен правен субект. Заявлението на [фирма] от 14.01.2013 г. по чл. 81, ал. 2 от ЗУО за издаване на ново разрешение е подадено извън в 6-месечен срок от влизането в сила на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУО. Въз основа на тази фактическа констатация извежда извод, че дружеството не е имало правно основание да осъществява дейност като организация по оползотворяване на отпадъци и за него не възниква задължение да представя заверен доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 54, ал. 1 от НООО. Презумпцията по чл. 4, ал. 10 от Наредбата не се прилага.

2.Развива алтернативни съображения, че дори да се приеме, че фактическото функциониране на [фирма] като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки за периода от 1.01.2013 г. до 26.04.2013 г. създава задължение за представяне на одитен доклад, от това не следвало, че задължението е правилно определено.

а)Съдът посочва, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 10 от Наредбата е въведена оборима презумпция: при непредставяне на доклад от регистриран одит целите по ЗУО и наредбите по чл. 24, ал. 2 от ЗУО се считат за неизпълнени, а размерът на таксата се определя въз основа на планираните количества продукти за пускане на пазара на съответната година, съгласно програмите по чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУО.

Приема, че е налице съществено изменение на законодателството с приемането на ЗУО в сила от 13.07.2012 г. и НООО, приета с ПМС № 271 от 30.10.2012 г. обн. ДВ бр. 85 от 6.11.2012 г., като чл. 23,24 и 25 влизат в сила от 1.01.2013 г., а [фирма] вече не отговаря на новите изисквания. Затова не получава разрешение по чл. 81 от ЗУО да извършва дейност като организация по оползотворяване на отпадъци. Изискванията към съдържанието на одитния доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и съдържание по чл. 54 от НООО и обхват на проверка по чл. 57 от НООО отразяват параметри на дейността по действащия ЗУО и НООО, а дейността на [фирма] в периода от 1.01.2013 г. до 26.04.2013 г. не отговаря на тези изисквания . Затова тричленният съдебен състав посочва, че след като дейността на [фирма] не отговаря на новите изисквания, одиторът не може да удостовери с подпис одитен доклад. Съдът прави извод, че новите законодателни изменения са поставили дружеството в невъзможност да представи одитен доклад, но в административното производство е представило всички относими към доклада документи, удостоверяващи дейността му. Поради това е направен извод, че е неприложима презумпцията на чл. 4, ал. 10 от Наредбата, а в тежест на административния орган е да провери и изследва в каква степен са изпълнени целите по ЗУО като упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо по чл. 6, ал. 1 от АПК и провери представените документи. Развити са съображения, че МОСВ има механизъм за проверка и е бил длъжен в случая да ги използва, за да определи правилно задължението и неговия размер по реда на чл. 18, ал. 9 от ЗУО от ежегодна комисия.

б). Съдът посочва, че в съдебното производство са събрани доказателства, от които се установява, че на съществена съществена част от членове на [фирма], МОСВ е признало изпълнението на задълженията им за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки за 2013 г., а на седем членове е определено задължение за продуктова такса поради неизпълнение на задължения в същия период. Направен е извод, че този начин на упражняване на предоставени правомощия не кореспондира с принципите на административния процес, целта на ЗУО и несанкционния характер на продуктовата такса, защото за един и същ период от време 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. за пускането на пазара на едни и същи опаковки е възложено задължение за заплащане на продуктова такса на два различни правни субекта на две различни правни основания, респективно е признато изпълнение на целите по ЗУО спрямо определени отпадъци от един задължен субект и е определено задължение за заплащане на продуктова такса за същите отпадъци на друг субект.

в)Прието е, че административният орган не изложил мотиви относно точния размер на продуктовата такса, използвани са данни от списък, който не е подписан от никого и няма обозначение за какъв период се отнася. Направено е просто обобщение на общо количество на всички отпадъци, без да са посочени различните видове опаковки, за които принципно таксата е различна. Размерът е незаконосъобразно определен въз основа на пуснатите на пазара опаковки от членовете на [фирма], а не върху планирани количества за пускане на пазара по чл. 53, ал. 1 от ЗУО. В случая обаче "Ре пак" не разполага с програма, защото за този период от време няма разрешение да действа като организация по оползотворяване на отпадъци и един от елементите на формулата а по чл. 4, ал. 10 от Наредбата не е налице, основание да не бъде ползвана при определяне на размера на продуктовата такса.

Решението е неправилно като материално незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

1.Необосновано и незаконосъобразно съдът приема, че [фирма] не е задължен субект като организация за периода 1.01.- 26.04.2013 г.

Обратно на тричленния състав, настоящият касационен състав приема, че заявлението на [фирма] до министъра на околната среда и водите вх. № УО-41/14.01.2013 г. на основание чл. 81, ал. 2 от ЗУО е подадено в 6- месечния срок по § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУО.

Организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения до влизането в сила на закона, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават заявление по чл. 81, ал. 2 от ЗУО за издаване на ново разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Издадените преди влизането в сила на закона разрешения запазват действието си до произнасяне на компетентния орган с решение. В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 1, разрешенията запазват действието си в срок до 31 декември 2012 г. като се доказва изпълнението на целите за 2012 г. - § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУО.

В случая ЗУО е обн. ДВ бр. 53 от 13.07.2012 г., влиза в сила на същата дата. Определеният 6-месечен срок изтича на 13.01.2013 г. неделя. Заявлението е с дата 14.01.2013 г., понеделник, първи присъствен ден . Поради това са необосновани и материално незаконосъобразни правните изводи, че [фирма] не е имало правно основание да извършва дейност като организация по оползотворяване на отпадъци за 2013 г. и не е задължен правен субект да представя заверен доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 54, ал. 1 от НООО.

С решение № 00п-00-6-00/16.04.2013 г. министърът на околната среда и водите е отказал издаване на разрешение на [фирма] по чл. 87, ал. 1, тъй като дружеството не е достигнало минимален праг обхванато население от 500 001 души по чл. 84, ал. 1 от ЗУО. С влязло в сила решение № 10317/23.07.2014 г. по адм. д. № 7019/2013 г. по описа на ВАС, V отд., жалбата на [фирма] срещу отказа е отхвърлена като неоснователна. За периода обаче от 1.01.2013 г. до 26.04.2013 г. дружеството е извършвало дейността си като организация по оползотворяване на отпадъци и опаковки на правно основание § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУО. Изводите на съда, че в случая е налице хипотезата на § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУО са незаконосъобразни.

2.Приложимата правна уредба за отчетния период от 1.01.2013 до 26.04.2013 г. е Закон за управление на отпадъците, обн. ДВ бр. 53 от 13.07.2012 г. в сила от 13.07.2012 г., НАРЕДБА за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО), приета с ПМС № 271 от 30.10.2012 г. обн. ДВ бр. 85 от 6.11.2012 г. в сила от същата дата и НАРЕДБА за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (НОРРЗПТ) приета с ПМС № 120 от 30.05.2008 г. обн. ДВ бр. 53 от 10.06.2008 г. Целите по чл. 9, ал. 1 от НООО се постигат поетапно в сроковете по § 3 от ПЗР на НООО. Съгласно § 3, т. 2 от ПЗР на НООО от 1.01 до 31.12.2013 г. не по-малко от:

а) 56 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;

б) 54,9 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират .

Тези количествени показатели на целите изцяло съвпадат с § 9, ал. 1, т. 10 от ЗУО (отм.).

3. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗУО вр. с чл. 54, ал. 1 от НООО организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки и лицата, които пускат на пазара опаковани стоки, индивидуално изпълняващи задълженията си, доказват постигането на целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15 от ЗУО и чл. 9, ал. 1 от НООО и изпълнението на задълженията по чл. 15 ЗУО, като изготвят и представят в срок до 31 март на текущата година пред министъра на околната среда и водите:

а/ отчет за предходната календарна година за изпълнението на целите по чл. 9, ал. 1, изготвен до 20 февруари на текущата година от лицата по образец съгласно приложение № 8, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 от НООО,

б/ оригинали на отчети по образец съгласно наредбата по чл. 48, ал. 1 ЗУО, попълнени за организацията по оползотворяване от лицата по чл. 16, за извършване на дейности по оползотворяване и по рециклиране на отпадъци от опаковки- чл. 58, ал. 1, т. 2 от НООО

в/ доклад от регистриран одитор по чл. 54, ал. 3 от НООО, изготвен след проверка на организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки, с фактически констатации за потвърждаване на информацията, посочена в отчетите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2, и изпълнение на задълженията по ЗУО и наредбата.

г/ други документи по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗУО, с които организацията по оползотворяване доказва изпълнение на задълженията си и постигане на целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15 от ЗУО

Обхватът на проверката, която одитора извършва на организацията за оползотворяване на отпадъци (ООО) по чл. 57, т. 2 от НООО включва количеството пуснати на пазара опаковки по видове опаковъчни материали за предходната година от всеки чл. на организацията.

Съгласно чл. 58, ал. 2 от НООО докладът по чл. 56, ал. 1 и отчетът по чл. 58, ал. 1, т. 1 от НООО се представят и при липса на пуснати на пазара количества опаковани стоки в срока по чл. 54, ал. 1 от НООО.

В чл. 59 от НООО е посочено, че целите по оползотворяване и рециклиране на ООО се считат за изпълнени, когато е представен доклад по чл. 56 в срока по чл. 54, ал. 1 и е налице изпълнение на заложените проценти в чл. 9, ал. 1 от НООО, съгласно сроковете по § 3 от ПЗР на наредбата по отношение на всеки от видовете отпадъци от опаковки. Презумпцията е в полза на задълженото лице. Оборима е, защото министърът на околната среда и водите ежегодно до 31 март назначава комисия, която има задача по чл. 65 от НООО да извърши проверка на докладите по чл. 54, ал. 2 от НООО и да изготви мотивиран доклад по чл. 66 от НООО с предложение за включване на организациите по оползотворяване на отпадъците в заповед по чл. 67, ал. 1 от НООО за заплащане на продуктова такса или в заповед по чл. 67, ал. 2 от НООО, с която се определят организациите, които не заплащат такса.

Съгласно чл. 4, ал. 10 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (НОРРЗПТ), при непредставяне на доклад от регистриран одитор съответните цели по ЗУО и наредбите по чл. 24, ал. 2 от ЗУО се считат за неизпълнени, а размерът на дължимата продуктова такса се определя въз основа на планираните количества продукти за пускане на пазара през съответната година, съгласно програмите по чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУО. Презумпцията е създадена в полза на административния орган и е необорима, защото не е предвидена възможност за доказване на друго.

В случая административният орган е издал заповед № 480/26.06.2014 г. като е изложил следните факти:

1. [фирма] е задължено лице по ЗУО като ООО за периода 1.01.2013 г. до 26.04.2013 г., когато се е произнесъл компетентният орган с отказ за издаване на разрешение по чл. 81 от ЗУО,

2.В срок до 31.03.2013 г. не е представило доклад за 2013 г. по чл. 18, ал. 1 от ЗУО от независим финансов одит за изпълнение на целите по чл. 9, ал. 1 от ЗУО

3. В писмо изх. № 26-00-894/10.04.2014 г. и № 26-00-894/29.05.2014 г. на организацията [фирма] изрично е посочен какъв документ следва да бъде представен- одиторски доклад по чл. 18, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НООО.

4.До момента на издаване на заповедта не е представен доклад, като е прието за неоснователно становището на дружеството, че е в невъзможност да изпълни това задължение, защото и в отменената и в действаща НООО е записано, че доказването на изпълнението на целите става с доклад от регистриран одитор.

5.Прието е, че представените оригинални отчети по приложение № 8 на НООО и отчети по приложение № 19 от Наредба № 2 за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците (отм.) не са доказателство за изпълнение на целите по чл. 9, ал. 1 от ЗУО, защото не са проверени от одитор и не са потвърдени от одиторски доклад по чл. 54, ал. 1 от НООО,

6.Посочено е, че по чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ при непредставяне на доклад съответните цели по ЗУО се считат неизпълнени,

7.Изложени са мотиви, че размерът на продуктовата такса е изчислен на база на представената от дружеството с писмо вх. № 26-00-894/31.03.2014 г. информация съдържаща списък на членовете на организацията и количествата опаковки пуснати на пазара за периода от м. 01-04.2013 г. Тъй като членовете на ООО са пуснали 4 908 144 кг опаковки, съгласно Приложени № 3 към чл. 1, ал. 5, т. 3 от НОРРЗПТ размера на таксата е изчислен на 3 914 684, 59 лв.

Като правно основание в заповедта са посочени разпоредбите на чл. 11, т. 5 от ЗУО, чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 от ЗУО, чл. 67, ал. 1 от НООО и чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ .

Неправилно тричленният съдебен състав приема, че изменението на законодателната уредба е било толкова съществено, че е поставило в невъзможност [фирма] да представи отчет и доклад от одитор за периода от 1.01. до 26.04.2013 г., тъй като параметрите на дейността на ООО не отговаряли вече на ЗУО и поради това не е издадено разрешение по чл. 81 от ЗУО. Видно от § 3, ал. 1, т. 2 от НООО и § 9, ал. 1, т. 10 от ЗУО (отм.) количествените показатели са едни и същи. Предмет на настоящото дело не е дали организацията отговаря на новите законови изисквания условия, а дали е постигнала задачи и цели по ЗУО. По делото няма доказателства, които да обосновават направените изводи от първоинстанционния съд. Няма данни регистрирани одитори да са отказали изготвяне на доклад по съображенията посочени от съда. На [фирма] е отказано ново разрешение по чл. 81 от ЗУО, защото не е имало сключени предварителни договори с не по-малко от 10 общини, с които се гарантира предоставяне на разделно събиране на население не по-малко от 500 000 жители.

С отчетите по чл. 18, ал. 1 от ЗУО се доказват изпълнението на задължения и постигане на цели по чл. 14, ал. 1 и чл. 15 от ЗУО (разделно събиране, повторна употреба, рециклиране (54,9 на сто от теглото на образуваните отпадъци от опаковки) и оползотворяване (56 на сто от теглото на образуваните отпадъци от опаковки). Докладът по чл. 18, ал. 1 от ЗУО вр. с чл. 56 и чл. 57 от НООО включва фактическите констатации за потвърждаване на информация в отчета и изпълнение на задълженията по ЗУО и НООО, включително количеството пуснати на пазара опаковки по видове опаковъчни материали за предходната година от всеки чл. на организацията по оползотворяване. Подробно изискванията са посочени в чл. 57 от НООО, като одиторът има задължението по чл. 57, т. 9 от НООО да прецени изпълнението на изискванията към системите за разделно събиране и сортиране на отпадъци по действащото законодателство. Следователно обстоятелството, че дружеството не е могло да обхване не по-малко от 10 общини с не по-малко от 500 000 жители, не означава, че не би могло да бъде изготвен по принцип отчет за процесния период от време, който да се предостави на одитор за одобрение и изготвяне на доклад. Не е предмет на делото дали организацията принципно би могла да изпълни задълженията въведени от новия ЗУО и НООО, при новите изисквания на чл. 24 и чл. 25 от НООО към системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Дали и колко от задачите и целите, поставени с новия ЗУО, ООО би могла да изпълни са въпроси, които са релевантни за изясняване само при представен одитен доклад.

Правният проблем е дали неизпълнението на задължението за представяне на отчет и доклад до 31.03.2014 г. има за правна последица начисляване на продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 от ЗУО.

С оспорената заповед по чл. 59, ал. 2 от ЗУО дружеството е определено за лице, което заплаща продуктова такса като организация по оползотворяване на отпадъци, която не е изпълнила задължения и цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и /или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организацията. Защитната теза на ООО, възприета и от тричленния съдебен състав е, че административният орган не е обсъдил представените от [фирма] документи в административното производство съдържащи информация за дейността по отпадъците.

В съдебното производство е допусната съдебна експертиза с вещо лице експерт по химия и екология, което е трябвало да отговори на въпроса: "Изпълнило ли е [фирма] задълженията и целите за оползотворяване на отпадъци по ЗУО за своите клиенти?". В заключението от 25.09.2015 г. (л. 60) няма отговор на поставената задача, но е посочено, че пред МОСВ са представени всички необходими документи, които доказват дейността за процесния период. Изводът на съдебния експерт, че МОСВ би могло да направи проверка въз основа на така представените доказателства дали са изпълнени цели и задължения по ЗУО, е правен и съдът не го е ценил.

Продуктовата такса е публично задължение, основанията за нея са изчерпателно посочени в закона и се заплаща в размер и по ред определен с наредба на Министерския съвет- чл. 59, ал. 1 от ЗУО. За организациите по оползотворяване основанията са в чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО и са свързани с неизпълнение на задължения и цели по реда на чл. 14 от ЗУО за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците, съгласно закона и наредбите по чл. 13, ал. 1. А съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗУО организациите по оползотворяване и лицата по чл. 14, ал. 2, т. 1 доказват изпълнението на задълженията си и постигането на целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15 от ЗУО, като изготвят и представят пред министъра на околната среда и водите отчети, доклади с фактически констатации и други документи в обхват, съдържание и срокове, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 от ЗУО . Срокът за подаване на отчетите и доклада с фактически констатации е 31 март на текущата година, предвид чл. 54, ал. 1 от НООО. Съгласно чл. 54, ал. 2 от НООО за верността на информацията, посочена в отчетите, се издава с доклад с фактически констатации за предходната година, изготвен от регистриран одитор по смисъла на ЗНФО след извършени договорени процедури в съответствие с разпоредбите на международните одиторски стандарти и действащото законодателство.

Следователно допустимите доказателствени средства за доказване изпълнение на задачи и цели по ЗУО са определени с императивни законови разпоредби. В случая пред министъра на околната среда и водите са представени отчети, но не е представен доклад на одитор. Организацията не е доказала с допустими доказателствени средства изпълнение на цели и задачи, поради което административният орган обосновано е приел неизпълнение, основание за определяне на продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО.

Тежестта на доказване изпълнението на задължения и цели в административното производство е на организацията, а не на административния орган. Неправилно тричленният съдебен състав приема, че при липсата на такъв доклад административният орган дължи извършване на проверка дали организацията е изпълнила цели и задължения по ЗУО, като се позовава на възможността за извършване на текущи проверки по чл. 18, ал. 3 от ЗУО. Разсъжденията на съда относно презумпцията на чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ са в посока, че административният орган може да я обори, като по този начин неправилно размества тежестта на доказване в административното производство.

Недоказване изпълнение на задължения и цели пред административния орган с допустимите доказателствени средства води до извод за неизпълнение на задължения и цели, основание по чл. 59, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 18, ал. 1 от ЗУО за определяне на продуктова такса за релевантния период.

Незаконосъобразни са изводите на съда относно недължимост на продуктовата такса, защото на седем от общо 852 членове на организацията ( преминали към [фирма] ), административният орган също е начислил продуктова такса и е недопустимо два различни правни субекта на две различни правни основания да заплащат една и съща продуктова такса за един и същ период. Съдът посочва, че на останалите членове е признато изпълнение на цели и задачи.

Настоящият касационен съдебен състав не споделя тези правни изводи. Продуктовата такса се дължи от лицата, членуващи в организация за оползотворяване на основание чл. 59, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗУО в следните хипотези:

1.когато не са заплатили уговореното възнаграждение,

2.и/или не са предоставили на организацията информация относно количествата продукти пуснати на пазара,

3.когато са отчетени по-малки количества продукти от действително пуснатите на пазара за съответния отчетен период.

Това означава, че продуктовата такса, която дължи ООО и/или отделни нейни членове се начислява на различни основания, поради което задължението за продуктова такса на лице по чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗУО е неотносимо за задължението на организацията, в какъвто смисъл е защитната теза на касационния жалбоподател.

Освен това е недопустимо с гласни доказателства, каквото е заключението на вещото лице, да се установява начисляване на продуктова такса на някои членове на организацията, а съдът е ценил в тази част експертното заключение и приел за доказан този факт. Липсват писмени доказателства относно начислената такса за 2013 г. на членуващите в организацията лица, поради което не може да бъде обоснован извод дали таксата е начислена за периода от 1.01.-26.04.2013 г. за нарушения до 26.04.2013 г. или за нарушения и след тази дата, когато лицата са членували вече в други организации по оползотворяване.

В случая решението е постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК не е указал на административния орган, че относно размера на определената продуктова такса не сочи доказателства. Неправилно съдът приема, че липсват мотиви в заповедта относно размера и че е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

В заповедта е посочено изрично, че размерът е определен на основание чл. 1, ал. 5, т. 3 от НОРРЗПТ вр. с Приложение № 3 за фактически пуснати от членовете на организацията опаковки на пазара. А чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ сочи, че таксата се определя на базата на планираните опаковки, когато не е представен доклад. В посоченото приложение се предвижда различна такса според вида на опаковките. Това има значение за размера на таксата, което е видно от списъка на предприятията, на които са предадени за рециклиране и оползотворяване разделно събрани отпадъци от опаковки от името на [фирма]- л. 21. Посочени са отпадъци от пластмасови, стъклени, хартиени, метални и дървени опаковки, а в Приложение № 3 на НОРРЗПТ размерът на продуктовата такса за различните видове опаковки е различен.

След като обаче на административния орган не е представен план от организацията за 2013 г., единствено възможният начин за определяне на размера на продуктовата е такса е този по чл. 1, ал. 5, т. 3 от НОРРЗПТ. Но непредставянето на план е бездействие, а организацията не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Дали размерът на таксата е съобразен с вида на пуснатите опаковки от членовете на организацията, за което има доказателства по делото, е въпрос на доказване и проверка от съда, включително със съдебна експертиза, каквато по делото не е изслушана.

Съдът е развил мотиви, че административният орган не е следвало да цени представените от организацията писмени доказателства, тъй като за справките нямало данни за достоверността на тази информация. Справките обаче са представени от самата организация в хода на административното производство, поради което административният орган ги е ценил като доказателство в съответствие с чл. 39 от АПК, който не въвежда други изисквания към доказателствените средства, освен да не са забранени със закон.

Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 171, ал. 4 от АПК от съда има за последица непопълване на делото с релевантните за правилното решаване на спора обстоятелства относно размера на продуктовата такса, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При новото разглеждане на спора следва да се укаже на административния орган, че не е ангажирал доказателства за размера на продуктовата такса, включително със съдебна експертиза.

Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при съобразяване с дадените задължителни тълкувания на закона по чл. 224 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, V- членен състав