Решение № 9469 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15501/2008 г.

Решение № 9469 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15501/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Кърджали против решение № 85 от 31.10.2008 г., постановено по адм. дело № 118 по описа за 2008 г. на Административен съд -Кърджали. Навеждат се оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Кадир Кадиров Ибрямов (Кадир Дервишоглу) не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното по касационен ред решение Административен съд - Кърджали е осъществил контрол за законосъобразност на индивидуален административен акт - отказ на областен управител на област Кърджали, обективиран писмо изх. № ДС-08-1334/05.08.2008 г. да възстанови собствеността върху недвижим имот - дворно място с площ от 4000 кв. м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда на площ от 72 кв. м., находяща се в имот № 3471 в кв. 4 по плана на кв. "Възрожденци" г. Кърджали, по искане на жалбоподателя Кадир Дервишоглу (Кадир Кадиров Ибрямов). Искането е основано на разпоредбите на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (ДВ, бр. 1 от 4.01.1991 г.) и първоначално е било отправено до кмета на община Кърджали. По предложение на комисията по чл. 16 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ преписката е била препратена на областен управител за произнасяне. С обжалваното пред първоинстанционния съд писмо от 05.08.2008 г. областният управител на област Кърджали е постановил отказ да възстанови собствеността на жалбоподателя, конфискувана по силата на Указ № 1017/28.06.1977 г. на Държавния съвет на НРБ поради лишаване на лицето от българско гражданство по ЗБГ. Мотивирал се е с обстоятелството, че молителят не е бил осъждан, поради което и ЗАВОИ няма приложение по отношение на него. В решението си Административен съд - Кърджали е приел, че по отношение претенцията на заявителя, намира приложение хипотезата на чл. 7 от ЗАВОИ, установени и доказани са елементите от фактическия състав на тази правна норма, поради което отказът на областния управител да възстанови собствеността на жалбоподателя противоречи на материалния закон. След отмяната на отказа, съдът е постановил връщане на преписката на административния орган, като е дал задължителни за него указания по прилагане на закона. Решението е правилно и обосновано. Съдът е направил точно и правилно тълкуване на приложимия материален закон и е стигнал до обоснован извод за приложимост на нормата на чл. 7 от ЗОВОИ по отношение на претенцията на жалбоподателя. Настоящата инстанция изцяло споделя направените правни изводи в първоинстанционното решение. Правилно е прието, че разпоредбата на чл. 7 от ЗАВОИ регламентира друга, различна от предвидената в чл. 1 и чл. 2 от същия закон хипотеза, при която конфискувано по реда на Закона за българското гражданство имущество на лица, лишени от него, подлежи на връщане. По отношение заявената от жалбоподателя претенция разпоредбата на чл. 7 на ЗАВОИ намира приложение и в съответствие с възможността за реално връщане на имота, ако той все още е в собственост на общината или държавата, претенцията следва да бъде уважена. В случай, че имотът не може да бъде върнат реално, лицето има право на обезщетение. Освен материалната незаконосъобразност, налице е и нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 8 от ЗАВОИ, както и нормите на Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от закона сочат, че исканията се предявяват пред общината. В зависимост от това, в чия собственост е конфискувания имот - общинска или държавна, заповедта за връщане се издава от съответния административен орган, по предложение на кмета на община по местонахождение на имота. При всички случаи, преди постановяване на акт по чл. 20 от Наредбата, комисията по чл. 16 от същата наредба, като помощен административен орган, дължи провеждане на административното производство и произнасяне по въпросите от нейната компетентност, посочени в чл. 17 от Наредбата. След връщане на преписката, неизвършените административнопроизводствени действия следва да бъдат валидно и законосъобразно извършени преди постановяване на административния акт по сезиращото искане. С оглед изложеното, Върховен административен съд, трето отделение