Решение № 2396 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2016 г.

Решение № 2396 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. със съдебен адрес гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Д. А., против решение № 24 от 26.02.2016 г., постановено по адм. д. № 217/2015 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо, изх. № 02-260-6500/9128 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с основни доводи, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че е немотивиран, освен че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила-предвид неизвършени проверки на място. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител, но в писмена защита поддържа касационната си жалба и претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба . Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, включително заключението по съдебно-техническата експертиза, възраженията и относимата правна уредба. Счита, че при положение, че доказателствата по делото установяват, че по отношение на заявените от жалбоподателя площи за подпомагане по СЕПП, НР2 и СНДП е налице наддеклариране, правилно административният орган е установил площ по СЕПП и НР2 в размер на 289.36 ха, недопустима площ 118,7 ха, и процент на наддеклариране 41.02%, като санкционираната площ от 289.36 ха при процентно съотношение недопустима площ спрямо установената площ в рамките над 20% до 50% е равна на установената, а вещото лице е установило площ по СЕПП и НР2 5.09 ха застъпване, и процент на наддеклариране 37.91%. Сочи и че според административния орган установената площ по СНДП е в размер 120.76 ха, недопустимата площ е 6.03 ха, а процентът на наддеклариране 4,99%, като санкционираната площ от 12.06 ха при процентно съотношение недопустима площ спрямо установената площ в рамките над 3% или над 2 ха до 20% е равна на удвоения размер. Намира, че разпоредбата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. определя няколко основни групи санкции в зависимост от разликата между заявените за подпомагане площи и установените допустими такива, изразена в % или в ха и когато тази разлика е повече от 3% или от два хектара, но не повече от 20% от определената площ, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика. Предвид установеното намира, че правилно съдът е приел, че е налице основание за намаляване на исканата помощ по СНДП по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. /ЕО/. Счита доводите в касационната жалба за неоснователна, като предлага същата да бъде отхвърлена. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд- Х. е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/9128 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което на земеделския производител изцяло е отказано заявеното финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/, а по Схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ е намалена сумата за подпомагане със 543 лв. Отказът по първите схема и мярка е постановен с мотиви, че при административни проверки установената площ по СЕПП и НР2 е в размер 289.36 ха, недопустимата площ е 118.7 ха, а процентът на наддеклариране 41.02%. като санкционираната площ от 289.36 ха при процентно съотношение недопустима площ спрямо установена площ в рамките над 20% до 50% е равна на установената. Отказът по втората схема е с мотиви, че при административни проверки установената площ по СНДП е в размер 120.76 ха, недопустимата площ е 6.03 ха, а процентът на наддеклариране е 4.99%, като санкционираната площ от 12.06 ха при процентно съотношение недопустима площ спрямо установена площ в рамките над 3% или над 2 ха до 20%, е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. Оспорващият възразил, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, т. е. при непълнота на доказателствата, респ. при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, тъй като нямало основания да се отказва субсидия по СЕПП и НР2, както и намаляване на подпомагането му по СНДП, поради това, че не е извършена проверка на място на БСЗ, а и отдел "Директни плащания на площ на ДФЗ са му дали указания, че няма пречка да заявява обработваните от него имоти, които при очертаването се намират в недопустим слой за подпомагане. На първо място обаче твърдял, че оспореното писмо не съдържа фактически основания за издаването, с което е нарушено изискването за форма на акта, предвидено в чл. 59, т. 4 от АПК. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенция, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената форма. Счел за спазен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ индивидуалният административен акт да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран, като обосновал извод, че конкретни фактически основания в оспореното писмо на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" са изложени и в констатациите в таблиците на уведомителното писмо, които внасят яснота как е формирана волята на административния орган. В тази връзка посочил, че отразеното в оспорения акт наддекларирана площ, недопустима за подпомагане, е установена в резултат именно на извършените административни проверки, като в уведомителното писмо е налице подробно изложение в какво се изразяват. Намерил оспореното писмо и за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила, в която връзка посочил, че проверките на място са само един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане, като те не са задължителни, дори при констатирани от кръстосаните проверки нередности. Този извод извел от разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, съгласно която на задължителна проверка на място подлежат най-малко 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията, също неизискваща задължително извършване на проверка на място. Така обосновал извод, че неизвършването на такава не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт. По съществото на спора съдът, преценил оспореното писмо и за материално законосъобразно. Последният извод извел от заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, според която площите, заявени за подпомагане, в размерите, установени от административния орган, са недопустими за подпомагане. Съобразил, че в съдържащите се в уведомителното писмо таблици липсва попълване на колона 4, от което следва, че проверка на място не е извършена, но в случая са извършени административни проверки, който факт се потвърждава и от приложените към административната преписка документи. Съдът приел, че посочената в процесния акт наддекларирана площ, недопустима за подпомагане, установена в резултат на извършените административни проверки е установена по надлежния ред, предвид установената площ по СЕПП и НР2 в размер 289.36 ха, съответно недопустимата площ е 118.7 ха, като според вещото лице установената площ по СЕПП и НР2 е в размер 295.89 ха, съответно недопустимата площ е 112.17 ха, от които 5.09 ха застъпване, тъй като и в двата случая санкционираната площ при процентно съотношение недопустима площ спрямо установена площ в рамките над 20% до 50% е равна на установената. По СНДП съдът посочил, че според ДФЗ-РА установената площ е в размер 120.76 ха, недопустимата площ е 6.03 ха, а процентът на наддеклариране е 4.99%, като вещото лице е установило, че недопустимата площ е 5.93 ха, а процентът на наддеклариране е 4.91%. Т. е. че административният орган правилно е приложил материалния закон. По тези съображения отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано . Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал липсата на мотиви, обосноваващи основания за отказано, респ. намалено финансиране. Жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, т. е. стопанисва земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели. В срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 ЗПЗП, е подал заявление за подпомагане по образец. С уведомителното писмо на кандидата е отказано финансово подпомагане по СЕПП, за заявените от него БЗС с обща площ 408, 06 ха, като в обяснението към колона 5 от таблицата на стр. 2, 3 и 4 от уведомителното писмо е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Посочено е още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 от 19 януари 2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Обяснено е и, че кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, включително парцели/БЗС/, за които вследствие на установени застъпвания, кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване. В обяснението към колона 5 от таблица е посочено и правното основание на чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП - кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по - малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. Съответно-по мярка НР2, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане за заявените от него БЗС с декларирана обща площ от 126,79 ха, като в обяснението към колона 5 от таблицата на стр. 9 от уведомителното писмо е посочена разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., както и че кандидатът е заявил по - големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Посочено е още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 от 19 януари 2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. И там е посочено какво представляват кръстосаните проверки, посочена е и правната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Аналогична е таблицата по СНДП, като в уведомителното писмо, в колона 5 от таблицата е посочено правното основание на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, и фактическото основание- на установени застъпвания, при които кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, покриващо правното основание за ползване. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че съдът неправилно не приел, че оспореният административен акт не съдържал мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка схема и мярка, ведно с данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, а и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърдението в касационната жалба, че съдът игнорирал факта на неизвършена проверка на място на площите, настоящият състав намира също за неоснователно. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършени административни проверки. Проверка на място, съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г., Разплащателната агенция е задължена да извърши само на 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. В случая са извършени административни проверки по данните в ИСАК и СИЗП, които позволяват установяването на нередности, а проверка на място се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят очевидно не е попаднал. Т. е не е налице нарушение, още по-малко съществено, каквото е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. От друга страна, не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилно съобразяване" с изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Първо-защото заключението на вещото лице не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя- протокол на откритото съдебно заседание - л. 852 от делото. Второ-защото отново противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените административни проверки. Обоснован е изводът на съда, че оспореното уведомително писмо е и материално законосъобразно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП, определя, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане, ако кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2, а на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва Съответно съгласно чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП в относимата редакция, Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1, т. е. за спазването на изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони - по реда на чл. 37 от с. з. или от държавния бюджет - по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на финансите. Изводите на съда са изцяло съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая част от заявените за подпомагане от жалбоподателя площи са недопустими за финансиране, респ. че изводите на административния орган, послужили като основания за постановяване на отказа от финансово подпомагане, са правилни. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба . Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение