Решение № 13363 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7790/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България-Турция 2014 - 2020 г. срещу Решение 5818 от 11.06.2025 г. по адм. д. 587/2024 г. по описа на Административен съд- Хасково, с което съдът е отменил негово Решение РД-02-14-1147 от 31.10.2023 г. за определяне на финансова корекция на Сдружение с нестопанска цел Алианс за регионално сътрудничество и развитие в размер на 100 % върху допустимите разходи по Договор за услуга СВ005.2.21.063-СТС-РР3-SC.02/2020 с изпълнител Тийм Контракт ЕООД. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Повторно излага установените от него факти и обстоятелства, като оспорва извода на съда за неправилно определяне на адресата на акта. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, в случай че надхвърля нормативно предвидения размер. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел Алианс за регионално сътрудничество и развитие, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение РД-02-14-1147 от 31.10.2023 г. на ръководителя на УО на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България-Турция 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция на Сдружение с нестопанска цел Алианс за регионално сътрудничество и развитие в размер на 100 % върху допустимите разходи по Договор за услуга СВ005.2.21.063-СТС-РР3-SC.02/2020 с изпълнител Тийм Контракт ЕООД на стойност 5 880 евро без ДДС. Предмет на договора е Организация на събития. Съдебното решение е постановено при новото разглеждане на делото в изпълнение на указанията на Решение 7734 от 21.06.2024 г. по адм. дело 4807/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Указанията на касационната инстанция са, че относимо по случая е преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), по което е образувано дело С-620/23. При новото разглеждане на делото съдът е установил, че на 20.12.2019 г. е сключен Договор за субсидия РД-02-29-291 между Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Дирекция УТС Управляващ орган за ИНТЕРРЕГ-ИПП Програма за трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 - 2020 г., наричан управляващ орган, и Търговска и промишлена камара Кешан, гр. Одрин, Република Турция, в качеството на водещ партньор, въз основа на одобрена заявка СВ005.2.21.063. Съгласно чл. 1 от договора, целта на последния е отпускане на субсидия от управляващия орган за изпълнение на операцията, озаглавена Транс-Тракийска връзка. В чл. 1, ал. 2 от договора е посочено, че водещият партньор поема задължението да реализира проекта в сътрудничество със следните партньори: Партньор 2: Регионален исторически музей - Хасково и Партньор 3: Сдружение с нестопанска цел Алианс за регионално сътрудничество и развитие. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора за субсидия водещият партньор гарантира, че има право да представлява всички партньори, а съгласно ал. 2 - водещият партньор определя договореностите за своите отношения с партньорите, участващи в операцията, в Споразумение за партньорство по проекта (Приложение 2), включващо, наред с другото, разпоредби, гарантиращи доброто управление на средствата, разпределени за операцията, включително договореностите за възстановяване на неправомерно изплатени суми. В чл. 16, ал. 6 от договора за субсидия е регламентирано, че в случай на допусната нередност водещият партньор е отговорен за възстановяване на цялата сума на УО (включително начислената лихва, ако има такава), дори ако нередността е извършена от един от партньорите. За нередностите, извършени от партньор, водещият партньор има право да изиска тези суми от отговорния партньор, за да ги плати на УО. Съгласно ал. 8 от посочената разпоредба, ако водещият партньор не успее да възстанови неправомерно платените пари от партньора/ите, той ще информира УО и ще изпрати всички необходими документи и доказателства за кореспонденция с партньорите, за да може УО да предприеме всички необходими мерки, предвидени от действащото законодателство. Споразумението за партньорство по проекта, явяващо се Приложение 2 към договора за субсидия, постановява, че сред задълженията на водещия партньор е да върне неправомерно изплатените суми в срок и при условия, посочени от Управляващия орган в договора за субсидия (§ 4, т. 4.6), като § 9, озаглавен Възстановяване на средства уточнява, че когато въз основа на докладите за напредъка, исканията за плащане, финансовите проверки, извършени от упълномощени органи, или други източници се установи, че партньорът е използвал цялата или част от отпуснатата субсидия не по предназначение, без да спазва приложимите процедури, или е взел средства по неправомерен начин или в прекомерни размери, същият е длъжен да възстанови тези средства, съответно частично или изцяло, заедно с лихвите, при условията, в сроковете и по сметката, посочени от водещия партньор. На 10.12.2020 г. между Сдружение Алианс за регионално сътрудничество и развитие гр. Хасково и Тийм контракт ЕООД е сключен договор за предоставяне на услуги с реф. СВ005.2.21.063-СТС-РР3-SC.02. С договора сдружението, като възложител, е възложило на изпълнителя Тийм контракт ЕООД услуги, посочени в офертата на изпълнителя Част Б: Формат на офертата, която трябва да бъде предоставена на оферента на стойност 5 880 евро без ДДС. С писмо 99-00-3-91 от 25.09.2023 г., връчено на оспорващото сдружение на 28.09.2023 г., ответникът го е уведомил за постъпило уведомление за съмнение за нередност, регистрирано в МРРБ под вх. УТС-1532/05.07.2023 г., като му е указал възможността в двуседмичен срок от датата на уведомлението да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възраженията си срещу определянето на финансова корекция или срещу нейния размер. Такива възражения са депозирани в посочения срок. С Решение РД-02-14-1147/31.10.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) България - Турция 2014 - 2020 г. спрямо жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи по Договор за услуга СВ005.2.21.063-СТС-РР3-SC.02/2020 с предмет Организация на събития с изпълнител Тийм контракт ЕООД на стойност 5 880 евро без ДДС. Финансовата корекция е определена за нарушение на чл. 178, § 1 от Регламент (EC, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013,/ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (EC) 223/2014 и (EC) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046) във връзка с т. 2.5.4 и 2.5.4.1 от Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз - PRAG (Версия 2020.0) и т. 4.1 Основни правила, раздел Обществени поръчки на Ръководството за изпълнение на проекти (Версия 3) и чл. 61, § 1 от Регламент 2018/1046, квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). За да отмени административния акт, съдът се е позовал на даденото тълкуване с Решение на СЕС от 06.03.2025 по дело С-619/23, в което се приема следното: Член 40 и член 46, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) във връзка с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат управляващ орган с местонахождение в държава членка, участваща в програма за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), да адресира решение за определяне на финансова корекция само до икономически оператор, допуснал нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, въпреки че в рамките на тази програма е определен водещ бенефициер, отговорен за изпълнението на цялата разглеждана операция, включително за възстановяването на всяка неправомерно платена сума, но той не е с местонахождение в тази държава членка. Основавайки се на цитираното решение на СЕС, административният съд е приел, че като е образувал и провел производство, без да конституира като страна надлежния адресат на административния акт, ръководителят на Управляващия орган по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014 2020 г. е допуснал съществено нарушение на тълкуваните от СЕС императивни разпоредби. По горните съображения съдът е мотивирал извод за незаконосъобразност на акта за финансова корекция и с обжалваното решение го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е установено от административния съд, че по сключения договор за субсидия за процесния проект Търговска и промишлена камара Кешан, гр. Одрин е водещ партньор и в това си качество отговаря пред управляващия орган за всички допуснати нередности, както и за възстановяването на всички суми, дължими на този орган в случай на нередност, въпреки че разглежданата нередност е констатирана при процедура за възлагане, проведена от Сдружение с нестопанска цел Алианс за регионално сътрудничество и развитие, партньор по проекта. Този извод на съда изцяло съответства на т. 37 от решението на СЕС по дело С-619/23. Като е взел предвид финансовата отговорност, която в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент 1299/2013 се носи от водещия бенефициер и се изразява във възстановяването на всички суми, платени в резултат на нередности, както и че такъв бенефициер контактува пряко с управляващия орган, съдът правилно е приел, че решението за определяне на финансова корекция засяга пряко интересите на водещия бенефициер и той трябва да бъде адресат на това решение. Този извод на съда изцяло съответства на т. 38 от решението на СЕС по дело С-619/23. В т. 29-36 от решението на СЕС по дело С-619/23 се посочва, че никоя разпоредба от Регламент 1303/2013 не предвижда правила за определянето на адресатите на акт за определяне на финансова корекция. В тази връзка СЕС припомня, че задължението за връщане на облага, незаконно получена чрез нередност, не представлява санкция, а просто последицата от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза, не са спазени, като по този начин получената облага е станала недължима (решение от 1 октомври 2020 г., Elme Messer Metalurgs, C743/18, EU:C:2020:767, т. 64 и цитираната съдебна практика). От горното следва, че връщането на облага, незаконно получена чрез нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент 1303/213, не трябва задължително да бъде искано от организацията, допуснала такава нередност. По-нататък, член 40 от Регламент за изпълнение 447/2014, озаглавен Бенефициери, предвижда в параграф 1, че когато са налице двама или повече бенефициери за операция от програма за трансгранично сътрудничество, един от тях се определя от всички бенефициери като водещ бенефициер. По силата на член 40, параграф 2, буква б) последният поема отговорност да гарантира изпълнението на цялата операция. Освен това в съответствие с член 40, параграф 2, буква в) той гарантира, че разходите, представени от всички бенефициери, са били направени в изпълнение на операцията и отговарят на дейностите, договорени между всички бенефициери, в съответствие с критериите, фигуриращи в представения от управляващия орган документ, определен в член 40, параграф 6. Според последната разпоредба управляващият орган предоставя на водещия или единствения бенефициер на всяка операция - стига той да отговаря на изискванията по член 40, параграф 5 от този регламент за изпълнение - документ, в който са описани условията за подпомагане на операцията, включително конкретните изисквания относно продуктите или услугите, които следва да бъдат получени в резултат на операцията, планът за финансиране и срокът за изпълнение. От това следва, че за разлика от другите бенефициери на дадена помощ, водещият бенефициер има особени отношения с управляващия орган, с който той контактува пряко. Това тълкуване се подкрепя от член 27, параграф 2 от Регламент 1299/2013, според който управляващият орган гарантира, че водещият или единственият бенефициер възстановява всички суми, платени в резултат на нередности, а бенефициерите връщат на водещия бенефициер всички неправомерно платени суми. Така, когато е определен водещ бенефициер в съответствие с член 40 от Регламент за изпълнение 447/2014, управляващият орган е длъжен да си върне всякакви суми от него, а не от друг бенефициер. Точно защото водещият партньор е отговорен за възстановяване на финансовата помощ, засегната от нарушението, същият е адресат на акта за финансова корекция и има право да участва в административното производство. Обстоятелството, че в случая водещият партньор има местонахождение в държава, различна от тази, в която са седалището на ръководителя на УО и местонахождението на партньора-нарушител, е отчетено в мотивите и диспозитива на решението на СЕС, поради което е неоснователно оплакването, че не е взето предвид при решаване на спора. Становището на административния орган за изключение от тълкуваните от СЕС разпоредби не е подкрепено с конкретни аргументи. Административният орган сам се опровергава, изпращайки писмо рег. 99-00-3-91/17.11.2023 г. именно до водещия партньор Търговска и промишлена камара Кешан, гр. Одрин. С това писмо органът уведомява водещия партньор, че трябва да възстанови сумата на процесната финансова корекция по конкретно посочена сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Българска народна банка, дори ако нередността е допусната от един от партньорите. Писмото е мотивирано с чл. 16, ал. 6 от договора за субсидия. Уведомяването за акта, с който е приключило административното производство, обаче не санира липсата на участие в същото производство, гарантирано от чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Предвид допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт първоинстанционният съд, както и касационната инстанция не дължат обсъждане на въпроса дали в действителност е допусната констатираната от органа нередност. Не следва да бъде обсъждан и въпросът кой е компетентният орган за определяне на финансова корекция на водещия бенефициер, тъй като този въпрос касае бъдещо административно производство, а при отмяната на неблагоприятен акт не се възстановява висящността на административното производство и съдът няма правомощие да дава задължителни указания за започване на ново производство, нито кой е компетентният орган, с чийто акт да приключи това производство. По горните съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Възражението за прекомерност е напълно бланкетно, поради което касационната инстанция го преценява като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение