Решение № 16554 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2012 г.

Решение № 16554 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Русе, чрез процесуален пълномощник, против Решение № 9 от 19.04.2012 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 22/2012 г. по описа на съда, с което е отменено Решение № А47/0053 от 16.12.2011 г. на Началника на Митница - Русе, с което за продукт, внесен от "Астра биоплант" ЕООД с ЕАД 10BG004006Н0034193/20101104 е определен ТАРИК код 1514 19 90 00 и е разпоредено "Астра биоплант" ЕООД да доплати мито в размер на 103 676,56 лв. и ДДС 20 735,31 лв., като Агенция "Митници, гр. София е осъдена да заплати на "Астра биоплант" ЕООД, гр. Сливо поле, обл. Русе, сумата от 3050 лева разноски по делото. Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че съдът неточно е тълкувал приложимите разпоредби от Комбинираната номенклатура и превратно е интерпретирал мотивите на митническия орган, обективирани в атакувания акт. Счита, че дружеството е декларирало " двусмислено" вида на стоката, която ще внася. Намира, че определящо за следващото се класиране на стоката е видът на рапичното масло по смисъла на Комбинираната номенклатура/ КН/, а от представения сертификат за качество на стоката се установява, че маслото е претърпяло някакъв вид преработка. Навежда довода, че при постановяване на решението не са обсъдени и съобразени Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, които са неразделна част от нея и въз основа на които е осъществено тарифирането на процесната стока. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Астра Биоплант" ЕООД, гр. Сливо поле, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. В тази връзка излага подробни доводи и моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано и обстойно становище по съществото на спора. Частна жалба срещу горепосоченото решение в частта му за разноските е депозирана и от "Астра Биоплант" ЕООД, гр. Сливо поле, с която се претендира изменение на атакувания съдебен акт в тази му част поради осъществената от съда редукция на заплатеното адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят излага подобри доводи, обосноваващи тезата му, че не са налице нормативно установените предпоставки за намаляване на възнаграждението, поради което моли настоящата инстанция да му присъди същото в пълен размер. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе е Решение № А47/0053 от 16.12.2011 г. на Началника на Митница - Русе, с което за продукт, внесен от жалбоподателя с ЕАД 10BG004006Н0034193/20101104 е определен ТАРИК код 1514 19 90 00 и е разпоредено същият да доплати мито в размер на 103 676,56 лв. и ДДС 20 735,31 лв. За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценявайки неговата материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал съдържащите се в административната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства, въз основа на които е извел следните релевантни фактически установявания: На 9.12.2008 г. на търговското дружество е издаден лиценз за управление на данъчен склад № 388, находящ се в гр. Сливо поле, обл. Русе, за производство и складиране на биодизел. На 27.10.10 г. същото е подало искане до Териториално митническо управление /ТМУ/ Русе за внос на стоки със специфично предназначение - 1 006 919 кг сурово дегумирано рапично масло, предназначено за технически или промишлени цели, различни от производството на хранителни продукти за човешка консумация, с тарифен № 1514111000, по което Началникът на ТМУ Русе е издал разрешение на митнически икономически режим/специфично предназначение № BG004000/40/000050 от 12.11.2010 г. за внос със специфично предназначение на 1 006 919 кг сурово дегумирано рапично масло, предназначено за технически или промишлени цели, различни от производството на хранителни продукти за човешка консумация, с тарифен № 1514111000. В разрешението са подробно описани продуктите, които ще се произведат от количеството сурово дегумирано рапично масло и рандемана на всеки от продуктите, които ще се произведат, като срокът му на валидност е от 27.10.2010 г. до 30.12.2010 г. На 4.11.2010 г., преди издаването на разрешението за специфично предназначение, "Астра Биоплант" ЕООД е внесло с опростена митническа декларация № 10BG004006H0034193 стока, представляваща 1 005 653 кг "сурово дегумирано рапично масло, предназначено за технически или промишлени цели, различни от производството на хранителни продукти за човешка консумация", при деклариран ТАРИК код № 1514 11 10 00, съответстващ на разрешението за специфично предназначение. Между страните не е спорно, че действителното количество на внесената стока е 1 001 440 кг. След издаване на разрешението за специфично предназначение от 12.11.2010 г., на 17.11.2010 г. опростената митническа декларация е трансформирана в ЕАД и по нея са заплатени дължимите държавни вземания: ДДС 339 923,14 лв. При вноса са взети 8 проби от всички резервоари на танкера, като същите са изследвани в Централна митническа лаборатория - София, а резултатите са отразени в митнически лабораторни експертизи № № 1-8, всички от 27.04.2011 г. Същите са с идентично съдържание и сочат, че изпитваните проби представляват нерафинирано рапично масло с ниско съдържание на ерукова киселина. Въз основа на тях, Началникът на Митница - Русе е приел, че внесеното рапично масло не следва да се класира в подпозиция 1514 11 като сурово, а в подпозиция 1514 19 - като масло, различно от суровото с ТАРИК код 1514 19 90 00. В резултат на това, с обжалваното решение той е определил за внесената стока посочения нов ТАРИК код и е определил допълнителни задължения за дружеството - мито в размер на 103 676,56 лв., както и ДДС - 20 735,31 лв., представляващо разликата между дължимото ДДС за стоката с новия код - 360 658,45 лв. и платеното ДДС от 339 923,14 лв. При тази фактическа установеност, съдът е преценил, че спорът по делото се концентрира върху въпроса - как следва да бъде класирано внесеното рапично масло. В тази връзка решаващият състав е анализирал издаденото разрешение за внос на стоки и извършените експертизи от Централната митническа лаборатория, въз основа на което е приел, че внесената стока е идентична с разрешената. Посочил е, че мотивите на административния орган във връзка с дегумирането противоречат на условията на разрешението, поради което с оспорваното решение на практика се отменя стабилен административен акт без да е спазен реда по чл. 99 и сл. от АПК. В обобщение съдът е приел, че дегумирането е допустима обработка за рапично масло и при извършването му стоката може да се класира в подпозиция 1514 11. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а направените от решаващия състав правни изводи логически съответстват на установените фактически положения. Атакуваният съдебен акт не страда от касационния порок необоснованост и с него правилно е приложен материалният закон. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е тълкувал неправилно относимите разпоредби на Приложение I към Регламент /ЕО/ № 1031/2008 г. на Комисията от 19.09.2008 г. за изменение на Приложение I към Регламент / ЕИО/ № 2658/1987 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. В уводните му разпоредби изрично е посочено, че класирането на стоките в Комбинираната номенклатура се подчинява на следните принципи: текстът на заглавията, на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Подпозиция 1514 11 е озаглавена "Сурови масла", в която се включват подподпозиция 1514 11 10 - "предназначени за технически или промишлени цели, различни от производството на хранителни продукти за човешка консумация" и 1514 11 90 - други. Подпозиция 1514 19 е озаглавена "Други" и аналогично е разделена на две подподпозиции - 1514 19 10 - "Предназначени за технически или промишлени цели, различни от производството на хранителни продукти за човешка консумация" и 1514 19 90 - "Други". Съпоставката между подпозиции 1514 11 и 1514 19 от Комбинираната номенклатура води до извода, че в подпозиция 1514 11 следва да се класират суровите масла, а в подпозиция 1514 19 - несуровите. Съобразно основната забележка към подпозиции 1514 11 и 1514 19 изразът "масла от репица или рапица с ниско съдържание на ерукова киселина" се отнася до нелетливите масла с тегловно съдържание на ерукова киселина по-малко от 2 %. Същевременно допълнителната забележка 1, б. "а" предвижда, че нелетливите, течни или твърди растителни масла, получени чрез пресоване, се считат за сурови, ако те не са били подложени на друга обработка освен от декантиране за определено време, центрофугиране или филтриране, а б. "в" е уточнено, че за "сурови масла" се считат също така дегумираното соево масло и памучното масло с премахнат госипол. Така очертаната регламентация сочи, че за да се класира рапичното масло в подпозиция 1514 19, то следва да се установи, че същото е подложено на обработка, различна от допустимата по цитираните забележки и изключваща класификацията му като сурово масло, както и да се докаже по предвидения процесуален ред, че съдържанието на ерукова киселина в него превишава 2 %. В случая, проведените от ЦМЛ експертизи са констатирали, че рапичното масло представлява бистра течна мазнина, чийто мастно-киселинен състав съответства на литературните данни за ниско - еруково рапично масло, а измереното количество ерукова киселина в него е 0.27 %. Съгласно приложеното удостоверение от доставчика, при производството си суровото масло е претърпяло процесите: подготвяне, пресоване и филтриране, като по по аргумент от допълнителна забележка 1, б. "а", предложение второ от КН тази обработка е допустима и осъществяването й не изключва прилагането на подпозиция 1514 11 по КН (сурово масло), респективно - не обосновава извод, че са налице материално правните предпоставки за класиране на внесената стока под друг тарифен код. Като е приел обратното, касаторът е издал материално незаконосъобразно решение, което правилно е отменено от административния съд. Постановеното от него решение не страда от релевираните касационни пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на "Астра биоплант" ЕООД: След осъществената от настоящата инстанция проверка на обжалваната част от коментирания съдебен акт, касационният състав намира, че съдът при направеното изрично възражение за прекомерност правилно е приложил нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, като е съобразил и действителната фактическа и правна сложност на делото. При този материален интерес по спора, размерът на присъденото адвокатско възнаграждение съответства на обхвата на осъществените процесуални действия, а изложените аргументи за неприложимост на § 2 от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се споделят и от настоящия състав. Това обуславя изводът, че релевираната частна жалба срещу решението в тази му част, имаща характер на определение, се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 228 вр. с 143, ал. 1 от АПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 6000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер не е оспорен от касатора като прекомерен и е недопустимо да бъде служебно редуциран от съда. Така мотивиран и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,