Решение № 4736 от 17.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Юлико Евротрейд ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. Р. Станимиров против решение 1578/27.07.2021 г., постановено по адм. дело 346/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата дружеството срещу решение РТД 3000-265/080221/32-42091 от 8.02.2021 г. на директора на ТД Тракийска при Агенция Митници. В касационната жалба се формулират доводи за отмяна на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба директор на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници, правоприемник на ТД Тракийска при Агенция Митници, чрез процесуален представител гл. юриск. П. Георгиев, в представен по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е било Решение РТД 3000-265/080221/32-42091 от 8.02.2021 г. на директора на ТД Тракийска при Агенция Митници, с което на основание чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. а от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ във връзка с чл. 24е, ал. 2, от ЗАДС във връзка с чл. 59 от АПК е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ BG003000Е0145/20.01.2014 г., издадено на Юлико Евротрейд ЕООД за природен газ, използван за производство на електрическа енергия от инсталация за комбинирано производство с ДВГ в ТЕЦ Стамболийски, тъй като дружеството е престанало да отговаря на изискванията по чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в съответната форма при изложени фактически и правни основания за издаването му, при спазване на материалния закон и на процесуалните правила, както и при съобразяване с целта на закона. От фактическа страна съдът е приел за установено, че на дружеството са извършени проверки на 13.10.2020 г. и на 15.10.20202 г. за изпълнение на условията, разписани в чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС, при които е установено, че Юлико - Евротрейд ЕООД има публични задължения, събирани от митническите органи, касаещи наказателни постановления 52/22.05.2020 г. и 53/26.05.2020 г. /л.457-460 по делото/. Във връзка с установеното, с писмо рег. индекс 32-305927/20.10.2020 г., получено на 28.10.2020 г. му е определен седемдневен срок за погасяване на задълженията, по което не е предоставена обратна информация. След извършена проверка за наличие или липса на просрочени задължения в сайта на НАП е установено, че към 19.11.2020 г. лицето е със задължения към бюджета. В тази връзка е изпратено писмо до ТД на НАП Пловдив с рег. индекс 32-339938/19.11.2020 г. за предоставяне на информация за наличието на ликвидни изискуеми данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, с изключение на невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, както и информация дали задълженията по цитираните по-горе наказателни постановления в общ размер на 400 лева са приобщени към задълженията на НАП. В отговор на изпратеното запитване от страна на органите по приходите е изпратена справка за задълженията на дружеството, актуални към 10.12.2020 г., видно от която е установено, че същите са в размер на 318 197,59 лева, които не са разсрочени или отсрочени, в т.ч. с данни, че върху имущество на длъжника са наложени обезпечителни мерки. В отговор на поворно изпратено от митническите органи писмо, с писмо рег. 32-4020/06.01.2021 г. ТД на НАП Пловдив е установено, че за задълженията на Юлико - Евротрейд ЕООД има образувано производство по принудително изпълнение, а именно изпълнително дело 16100002388/2010 г., като наложените обезпечителни мерки върху имуществото не обезпечават в пълен размер неговите задължения. С писмо рег. 32-9791/12.01.2021 г. на дружеството е определен седемдневен срок за погасяване на задълженията, ведно с уведомление по реда на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от АПК за стартиране на процедура по прекратяване на регистрациите по ЗАДС. Към 25.01.2021 г. е направена повторна справка в сайта на НАП, от която се установява, че дружеството е със задължения към бюджета. От така установените факти, според съда административният орган формира извод, че са налице предпоставките на чл. 57а, ал. 2 от ЗАДС, за прекратяване на регистрацията по удостоверение BG003000Е0145/20.01.2014 г. В хода на съдебно производство от страна на данъчнозадълженото лице се представят доказателства досежно погасяването на част от задълженията чрез плащане преди издаване на оспорения акт, както и чрез плащане след неговото издаване, в това число и задълженията, събирани от митническите органи по двете наказателни постановления. От събраните по реда на чл. 192 от ГПК доказателства от ТД на НАП - Пловдив за произхода на всяко едно от публичните задължения, предмет на събиране по изпълнителното дело и справка за размера им към 29.03.2021 г. съдът е приел за установено, че не се установяват нови факти от значение за правилното решаване на спора по делото. Излага мотиви, че същите не навеждат на извод за липса на изискуеми публични задължения както към момента на издаване на оспореното решение, както и към момента на приключване на устните състезания. В тази връзка приема, че към 29.03.2021 г. се установява разлика от 52 802,28 лв. неизплатено задължение. При така установените факти, съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Позовавайки се на чл. 58, ал. 1, т. 3, б. а от ЗАДС съставът приема, че в случая директорът на ТД Тракийска действа в условията на задължителна компетентност, тъй като правната норма е императивна и не позволява извършването на преценка по целесъобразност от страна на административния орган. В допълнение посочва, че липса на публични задължения, разсрочване или обезпечаване не се установява и в хода на съдебното производство към датата на приключване на устните състезания. Според първоинстанционния съд до извод в обратния смисъл не водят и представените доказателства за извършени плащания, с които периодично са погасявани публични задължения на дружеството, доколкото безспорно се установява от събраните по реда на чл.192 от ГПК доказателства от ТД на НАП Пловдив, че Юлико - Евротрейд ЕООД има непогасени публични задължения. Възраженията на дружеството досежно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са отхвърлени от съда като неоснователни. В тази връзка излага в мотивите си, че на дружеството е дадена възможност да погаси публичните си задължения и същото е уведомено за започване на административното производство, като не се е възползвало от предоставената му възможност да ангажира доказателства за погасяване на установените публични задължения или пък да направи постъпки за разсрочване на задълженията си. При така установените факти съдът е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в предвидената форма, при изложени фактически и правни основания за издаването му, при спазване на материалния закон и на процесуалните правила, както и при съобразяване с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Юлико - Евротрейд ЕООД като неоснователна. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено в противоречие с материалния закон. Фактите са правилно установени и не следва да бъдат повтаряни. Спорният между страните момент е налице ли са предвидените в чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. а във връзка с чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС предпоставки, оправомощаващи административния орган, в условията на обвързана компетентност, да прекрати действието на издаденото УОАКП BG003000Е0145/20.01.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. а от ЗАДС директорът на териториалната дирекция прекратява действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител по своя инициатива, когато освободеният от акциз краен потребител престане да отговаря на изискванията на чл. 24а, ал. 3 и 7. В разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС е регламентирано изискването удостоверението за освободен от акциз краен потребител да се издава на лице, което няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Видно от съдържанието на разпоредбата, законодателят изрично е посочил липсата на конкретни публични задължения като отрицателна предпоставка, която трябва да е налице при издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В чл. 162, ал. 2 от ДОПК са определени публичните държавни и общински вземания. Като фактическо основание за прекратяване действието на издаденото УОАКП, видно от мотивите на оспореното пред първоинстанционния съд решение, митническият орган е посочил установени по отношение на Юлико - Евротрейд ЕООД публични задължения в общ размер на 318 197,59 лева, посочени в справка на ТД на НАП Пловдив, актуална към 10.12.2020 г., включващи задължения по наказателни постановления с 52/22.05.2020 г. и с 53/26.05.2020 г. на Агенция Митници. Доколкото по делото не се спори, че наказателните постановления са влезли в сила, то така установените задължения безспорно представляват публични вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, събирани от митническите органи. Видно от представените по делото доказателства така установените задължения не са обезпечени в пълен размер, като няма данни същите да са разсрочени или отсрочени. В оспорения акт липсват мотиви досежно вида на публичните задължения по справката на органите по приходите, като единствено е посочено, че към 25.01.2021 г. дружеството е със задължения към бюджета. Както се каза по горе, законът ясно предвижда вида на задълженията, при липсата, на които се издава удостоверение за освободен от акциз краен потребител, респ. се прекратява действието му. От представените от страна ТД на НАП Пловдив данни е видно, че към 10.12.2020 г. общият размер на задълженията на дружеството е 318 197,59 лева, в това число главница в размер на 181 187,38 лева и лихви в размер на 137 010,21 лева. Видно от съдържанието на представената справка /л.29 и сл. от делото/ главницата от 181 187,38 лева включва публични задължения, различни от данъци и задължителни осигурителни вноски, а именно: задължения по АУПДВ на Фонд Сигурност на енергийната система за вноски по чл. 36е от ЗЕ в общ размер на 85 234,81 лева, както и задължения по наказателни постановления, издадени от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, (ДАМТН), Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, Национална агенция за приходите, задължения по електронни фишове на ОД на МВР и задължения по АУПДВ за такси на КЕВР в общ размер на 28 491,28 лева. Тези задължения са извън изискването по 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС. На следващо място, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК лихвите върху публични вземания по чл. 162, ал. 2, т.1-8 от ДОПК са самостоятелно публично вземане. При анализ на цитираните по горе правни норми, обсъдени в контекста на правната рамка, даваща легално определение за публичните вземания се налага изводът, че лихвите върху публични вземания по чл. 162, ал. 2, т.1-8 от ДОПК като самостоятелно публично вземане, с изключение на лихвите върху публични задължения, събирани от митническите органи, също не са включени в изискването на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС. В оспорения акт и в послужилите като фактическо основание за издаването му данни, предоставени от органите по приходите, не са посочени лихви върху публични задължения, събирани от митническите органи. Видно от съдържанието на предоставената справка лихвите в размер на 137 010,21 лева са върху други публични вземания по чл. 162, ал. 2 от ДОПК, което налага извода, че неправилно митническите органи са взели предвид процесната сума при издаването на оспореното пред административния съд решение. Като част от установените спрямо дружеството задължения са и задълженията по Ревизионен акт 161304304/20.01.2014 г., влязъл в сила на 13.12.2016 г., след постановяване на решение 13602/13.12.2016 г. по адм. дело 9228/2015 г. по описа на ВАС, осмо отделение. Видно от справката на ТД на НАП Пловдив /л.43, гръб/ задълженията за главницата по РА са погасени изцяло към момента на издаване на оспореното митническо решение, като са налице само задължения за лихви върху данъци и осигурителни вноски по чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, който вид публични задължения също е изключен от изискването по чл. 24а, ал. 3, т. 4 ЗАДС. От справката на ТД на НАП се установява, че към момента на издаване на оспорения акт дружеството има задължения за данъци (данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, ДДС и корпоративен данък за 2019 г.) и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 67 061,29 лева, като сборът от тази сума и установените с наказателните постановления задължения /67 061.29 лева + 400 лева/ представлява публични задължения от вида на посочените в чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС. В хода на съдебното производство са представени доказателства за плащане на част от задълженията, от които се установява, че преди издаването на акта от страна на дружеството са направени плащания както следва: на 17.12.2020 г. в размер на 25 000 лева във връзка разпореждане РВРНПС20016-031-0003889/20 г. и на 15.01.2021 г. в размер на 15 780 лева за ДДС и ДДФЛ, като същите не са обсъждани от административния орган при издаването на оспореното решение. От посочените доказателства е видно, че към момента на издаване на акта по чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. а ЗАДС за прекратяване на регистрацията, от посочените в мотивите му публични задължения в размер на 318 197,59 лева, публичните задължения по смисъла на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС са в общ размер на 67 461,29 лева, респективно 26 681,29 лева, след приспадане на посочените плащания. Както се каза по горе, в решението липсват мотиви относно вида и размера на публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, което от своя страна представлява съществено нарушение, засегнало преценката, която следва да извърши органът при прекратяването действието на издаденото УОАКП, относно обстоятелството дали задълженията са обезпечени с наложените на дружеството обезпечителни мерки, така както предвижда нормата чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС. Видно от мотивите на оспорения акт от страна на митническите органи е съобразено писмо на НАП рег. 32-4020/06.01.2021 г., според което наложените обезпечителни мерки не обезпечават в пълен размер задълженията на дружеството от 318 197,59 лева. По делото липсват данни в хода на административното производство да са извършени действия по събиране на доказателства, анализ и преценка досежно обостоятелството наложените обезпечителни мерки покриват ли задълженията по двете наказателни постановления и посочените в справката на ТД на НАП задължения за данъци - ДДС, данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, корпоративен данък, както и задължителни осигурителни вноски по декларация обр. 6 към 10.12.2020 г. в общ размер на 67 461,29 лева, попадащи в обхвата на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС. От страна на органа е извършена служебна справка към 25.01.2021 г., от която се установявя, че дружеството има задължения към бюджета, като не са налице доказателства искана ли е информация във връзка с обезпечаването на релевантните публични задължения. В оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение са обсъдени предпоставките за прекратяване на задължителната регистрация по чл. 58, ал. 1, т. 3, б. а във връзка с чл. 57а, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, като липсват мотиви досежно осъществяването на фактическия състав по чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. а във връзка с чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС за прекратяване действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител. Както от страна на първоинстанционния съд, така и от страна на административния орган не е съобразено, че изискването за липса на публични задължения по чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС е за конкретен вид публични задължения, а не за наличието на публични задължения въобще, като не е извършена проверка обезпечени ли са тези публични задължения от наложените обезпечителни мерки, за които е представена информация от ТД на НАП Пловдив, което от своя страна е довело до неправилен и необоснован извод, че е налице предпоставката за прекратяване действието на УОАКП BG003000Е0145/20.01.2014 г., издадено на Юлико Евротрейд ЕООД. Относими към настоящия правен спор са и мотивите изложени в решение 2389/15.03.2022 г., постановено по адм. дело 7063/2021 г. по описа на ВАС, първо отделение, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че преценката на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт е направена в противоречие с доказателствата по делото и на материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение следва да се отмени, а спорът да се реши по същество, като се постанови отмяна на акта за прекратяване действието на издаденото УОАКП BG003000Е0145/20.01.2014 г. За пълнота следва да се каже, че доводите на касатора досежно приложението на чл. 142, ал. 2 от АПК не могат да бъсат споделени. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, законодателят е предвидил, че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Тълкуването на въпросната разпоредба в съдебната практика е в смисъл, че нови факти от значение за делото са само такива, които установяват незаконосъобразността на акта, но не и новосъздадени факти, които променят съобразения при издаването му фактически състав. /В този смисъл решение 15677 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 10564/2018 г., осмо отделение, решение 12735 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. 4066/2018 г., първо отделение, решение 4111 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. 360/2014 г., първо отделение и др./. В конкретния случай представените пред първоинстанционния съд извлечения за извършени бюджетни преводи, с.т. за погасяване на част от публичните задължения на дружеството, както и представеното пред настоящата инстанция удостоверение от 17.01.2022 г. издадено от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, видно от което Юлико Евротрейд ЕООД няма задължения, не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, а нововъзникнали такива, на които няма предадено обратно действие по силата на нормативен акт, поради което правилно не са взети предвид от първоинстанционния съд при преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт. С оглед изхода на спора и изричната претенция на касатора, Агенция Митници следва да заплати на Юлико Евротрейд ЕООД сумата от 920 лева, направени разноски по делото, съгласно представен списък. Предвид на така установеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,