Решение № 13536 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6366/2012 г.
ВАСVII отделение30.10.2012 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 197 от 9.04.2012 г., постановено по адм. д. № 1238/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново и вместо него, ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Бързава" ООД, гр. Велико Търново, представлявано и управлявано от Милен Трифонов Маринов и Петър Йорданов Петров, срещу отказ с рег. № 31294 от 11.11.2011 г. на началника на РУП - Велико Търново. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13536 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6366/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на началника на Районно управление "Полиция" - Велико Търново против решение № 197 от 9.04.2012 г., постановено по адм. д. № 1238/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен негов отказ рег. № 31294 от 11.11.2011 г. за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, по заявлението на "Бързава" ООД, гр. Велико Търново. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на "Бързава" ООД като неоснователна. Ответникът "Бързава" ООД, гр. Велико Търново, чрез управителя Милен Маринов, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна. По делото няма спор за факти. Заявлението си пред административния орган Милен Маринов е подал като управител на "Бързава" ООД. Като основание на искането си е посочил "охрана на язовир "Вареника", стопанисван от дружеството по силата на договор за наем. Приложени са изискуемите се по закон документи. В изпълнение на дадените от административния орган указания да уточни основанието на искането си, Маринов е обяснил, че оръжието ще се използва за охрана на обекта през нощта, тъй като има много набези от страна на бракониери и роми. Посочил е, че за дежурствата през нощта ще се редуват (без уточнение с кого), като същевременно в заявлението е уточнил, че огнестрелното оръжие ще ползва само той. Административният орган е постановил оспорения отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ с мотив, че заявителят не е доказал необходимостта от придобиването му за самоотбрана и охрана на имущество. За да отмени постановения отказ рег. № 31294 от 11.11.2011 г. на началника на РУП - Велико Търново, първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на основателна причина по смисъла на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, като се е мотивирал и със събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства. С оглед степента на застрашеност на охранявания обект е установено съществуването на потенциална и сериозна опасност за посегателства спрямо него, което обуславя нуждата от придобиване на огнестрелно оръжие от страна на управителя Маринов. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 - 3 от ЗОБВВПИ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ характеристики (чл. 5), предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за самоотбрана, лов, спортни и културни нужди. Следователно законодателят е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението се издава за нуждите на изпълняваното от заявителя занятие, но и в този случай административният орган поначало не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи такава потенциална необходимост за него. Изводът се налага от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на облагоприятстващ акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В оспорения административен акт органът е изложил мотивите си, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - във връзка с осъществяваната търговска дейност няма данни за реална или потенциална опасност за сигурността му, т. е. липсва обоснована необходимост от защита с исканото оръжие. Последното задължение съгласно чл. 7, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност може да се включва в дейността по физическа защита от противоправни посегателства при охрана на имуществото, което е вид частна охранителна дейност по смисъла чл. 5 във връзка с чл. 2 от същия закон. Заявителят е мотивирал искането си с охрана на стопанисвания от управляваното от него дружество язовир, което е дейност по охрана за защита на имущество на юридическо лице. Ако за изпълнение на дейността на Маринов като управител на търговско дружество е необходимо огнестрелно оръжие, то това е част от необходимите условия за изпълнение на длъжността, а не изискване към него, за да я изпълнява. Законът е въвел разрешителен режим за придобиване на огнестрелни оръжия и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употребата му. Позоваването на мотива за действия по осигуряване охрана на обекти във връзка с развиваната от Маринов производствена и търговска дейност не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да притежава оръжие за самоотбрана. Този извод се подкрепя от разпоредбата на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ. Нещо повече, намерението за придобиване се извежда и от допълнителните обяснения на лицето, което е обосновало нуждата от придобиване на огнестрелно оръжие с личното си качество на регионален инспектор към Министерството на културата за опазване на културното наследство. Предвид изложеното, като е отменил оспорения отказ на компетентния административен орган, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Като неправилно, то следва да се отмени. При изяснена фактическа обстановка касационната инстанция дължи произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от "Бързава" ООД жалба срещу отказ с рег. № 31294 от 11.11.2011 г. на началника на РУП - Велико Търново. Воден от горното, Върховният административен съд,