Решение № 12440 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2014 г.

Решение № 12440 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2014 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Сопот, срещу решение № 2773 от 5.12.2013 г., постановено по адм. д. № 3285/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е прогласена нищожността на решение № 77 на Общински съвет - Сопот, отразено в протокол № 11 от 24.07.2008 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения в прилагането на материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/, чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/ и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, необоснованост и постановено в нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на решението на общинския съвет. Ответникът по касационната жалба - Окръжна прокуратура - Пловдив не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - Румен Стоянов Стоянов от гр. Сопот също не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административният съд е направил правилни изводи за нищожност на оспорения акт на общинския съвет. Приложил е точно разпоредбите на Закона за водите, който е специален по отношение на Закона за общинската собственост. След като процесните язовири са публична общинска собственост, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ и не са водни обекти по смисъла чл. 11 от ЗВ, то следва да бъдат отдадени чрез концесия, предвид разпоредбата на чл. 20 от ЗВ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба на ОбС - Сопот е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив, с искане за обявяване нищожността на решение № 77 на Общински съвет - Сопот, отразено в протокол № 11 от 24.07.2008 г., с което е дадено съгласие за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на имоти - общинска собственост: 1. Имот № 000109 "Язовир", находящ се в местността "Малкия друм" в землището на град Сопот с площ от 39 743 кв. м., актуван с акт за публична общинска собственост № 81 от 04.12.1998 г. и предназначен за рибно-стопанска дейност със срок на наемния договор от пет години; 2. Имот № 000089 "Язовир", находящ се в местността "Ливадите" в землището на с. Анево с площ от 16 216 кв. м., актуван с акт за публична общинска собственост № 1 от 14.05.1998 г. и предназначен за рибно-стопанска дейност със срок на наемния договор от пет години; 3. Имот № 000092 "Изкуствена водна площ", находящ се в местността "Карач Пунар" в землището на с. Анево с площ от 14837 кв. м., с предназначение за рибно-стопанска дейност със срок на наемния договор от десет години. За да прогласи нищожността на решението на ОбС - Сопот, съдът е приел, че от представените по делото доказателства не се установява язовирите да попадат в кръга на обектите по § 3 от ПЗР на Закона за сдружения за напояване (ЗСН), доколкото по делото липсват данни за сключен договор по § 3, ал. 2 от ЗСН, както и липсва съгласуване с надзорния орган, което изключва приложението на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. От друга страна е счел, че § 4 от ПЗР на ЗСН препраща към реда по чл. 12, ал. 4, във вр. с чл. 14, ал. 7 от ЗОС, в редакцията й след изменението от ДВ, бр. 101/2004 г. С оглед на последната разпоредба, тълкувана във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), е приел, че язовирите - публична общинска собственост подлежат единствено и само на концесиониране по реда на ЗК и не могат да бъдат отдавани под наем. Преценил е, че решението на общинския съвет е постановено при липса на материална компетентност за откриване на процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване на язовирите под наем. При това положение е приел, че административният акт, като лишен от законово основание и издаден от орган, за който не е била налице законова възможност за издаване на акт с такава съдържание, е нищожен. Така постановеното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за водите, респ. Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорно е установено по делото, че процесните обекти са публична общинска собственост - приложени са като доказателства АПОС № 1/14.05.1998 г. и АПОС № 81/4.12.1998 г., който имат удостоверителен характер и представляват годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализираните в тях обекти. Не са налице и доказателства посочените обекти да попадат в кръга на обектите по § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. Наред с изложеното следва изрично да се посочи, че разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОбС по ДВ бр. 96/1999 г., преди изменението на ЗОС по ДВ бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда именно от чл. 14, ал. 7 ЗОС. Противно на твърдяното в касационната жалба, правилен е формираният от административния съд извод, че след като процесните водни обекти са публична общинска собственост и липсват данни за съществуването на сдружение за напояване на територията на общината, тоест е изключен от приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР на ЗСН, релевантно в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. От своя страна в чл. 19 от Закона за водите, в приложимата му редакция, са посочени кои точно води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения са публична общинска собственост и измежду тях попадат и язовирите съгласно т. 4, б. "в", за което обстоятелство всъщност не се спори. От този закон и по - конкретно от разпоредбата на чл. 20 от ЗВ следва, че такива обекти се предоставят на концесия от общинския съвет. Не е налице предвиденото изключение за язовири, респ. микроязовири по чл. 13, т. 1 от ЗВ /с комплексен и значим характер/ и включени в имущество на търговски дружества или на сдружения за напояване, защото такива доказателства по делото няма. С оглед изричната законова регламентация на обектите, които се предоставят на концесия от общинския съвет, неоснователно е възражението в касационната жалба, че процесните язовири не са подлежали на концесиониране, предвид тяхното предназначение. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за липса на основания за прогласяване нищожността на административния акт. В съдебната теория и практика се приема, че нарушение на материалноправния закон води до нищожност на административния акт тогава, когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Именно при такава пълна липса на материално правно основание е постановено решението на общинския съвет, доколкото позоваването на Закона за общинската собственост като правно основание за постановяване на протестираното решение е неприложимо. Както законосъобразно е преценено в обжалваното решение, обектите публична общинска собственост са изключени от приложното поле на чл. 14, ал. 7 ЗОбС по силата на императивна законова разпоредба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че административният съд е осъществил обоснована и правилна преценка за нищожност на оспореното решение на ОбС - Сопот, доколкото процесните водни обекти не са могли да бъдат предоставени под наем, по реда на ЗОбС. В случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от ОбС - Сопот административен акт. С оглед на изложеното, съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,