Решение № 283 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2019 г.

Решение № 283 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2019 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 143 от 8.01.2019 г., постановено по административно дело № 180/2018 г., Административен съд - Силистра е отхвърлил жалбата на ЗК "ИЗГРЕВ - 92" - с. Белица, община Тутракан, област Силистра, ЕИК: 828012219, срещу принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание по чл. 404 от Кодекса на труда (КТ), обективирано в т. 5 от протокол № 1828267 по проверка, започнала на 14.08.2018 г. и приключила на 10.09.2018 г., издадена от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" – Силистра. Срещу това решение е подадена касационна жалба от ЗК "ИЗГРЕВ - 92" - с. Белица, чрез процесуалния и представител адв. И. Русчева, с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 пред. 1 и 2 от АПК. Изложени са твърдения, че причината за неполагането на подписа е ползвания от работника отпуск. Направен е довод, че уведомяването на работника за условията, при които управителния съвет на кооперацията предлага почивка, както и фактът на самото ползване на санаториума, са достатъчни, за да се приеме, че е налице и изрично съгласие за удръжки на сумата за почивка от трудовото възнаграждение. Ответникът – дирекция "Инспекция по труда" – Силистра, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд Силистра по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 КТ, е оспорената от касатора принудителна административна мярка (ПАМ), наложена на ЗК "ИЗГРЕВ - 92" - с. Белица, като предписание по чл. 404 от Кодекса на труда (КТ), обективирано в т. 5 от протокол № 1828267 по проверка, започнала на 14.08.2018 г. и приключила на 10.09.2018 г., издадена от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" – Силистра. От фактическа страна по делото се е установило, че между С. Димитров и ЗК "Изгрев-92" - с. Белица е бил сключен трудов договор, който е бил прекратен на 15.11.2017 г. Установено, е че в периода от 10.10.2016 г. до 14.10.2016 г. Димитров е бил в отпуск. На 12.10.2016 г. Управителният съвет на кооперацията е взел решение за осигуряване на почивка на желаещите работници в база в гр. Стрелча, като последните поемат 250 лева от разходите. Решението въвежда, като условие за удържане на цитираната сума от трудовото възнаграждение изискване за "писмено предварително съгласие" от желаещия работник. По делото е бил приложен "списък на работниците от ЗК "Изгрев-92" - с. Белица, които са съгласни да им се удържи от трудовото възнаграждение сумата от 250 лева, 50 % от стойността на предстоящата почивка в балнеохотел в гр. Стрелча от 17.10.2016 г. до 27.10.2016 г. ", в който липсва подпис на работника С. Димитров. Не се оспорва по делото, че от заплатата за месец 10.2016 г. на Димитров е удържана посочената сума от 250 лева с произход на вземането на работодателя – заплатени разходи за почивка. По повод на подадена от Димитров жалба в периода от 14.08.2018 г. до 10.09.2018 г. контролни органи на дирекция "Инспекция по труда" гр. Силистра са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на ЗК "Изгрев - 92" - с. Белица. Резултатите от нея били отразени в протокол № 1828267. Констатирано е, че в нарушение на чл. 272, ал. 1 от КТ през м. 10.2016 г. работодателят без съгласието на работника е удържал по ведомост от трудовото възнаграждение на С. Димитров сумата от 250 лева. На основание тези мотиви е издадено и предписанието по т. 5 от протокола, представляващо оспорената принудителна административна мярка, за изплащане на сумата от 250 лева - трудово възнаграждение. С решение от 5.10.2018 г. горестоящият административен орган е потвърдил оспореното предписание като е уточнил в мотивите, че приложимото правно основание е не чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, а чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Изяснено е още по делото, че на 16.01.2018 г. пред Районен съд - Тутракан е образувано гр. дело № 32/2018 г. от С. Димитров против ЗК "Изгрев - 92" с предмет по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ - признаване за незаконно и отмяна на уволнението; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа, ведно с лихва по чл. 86 от ЗЗД. В обективните рамки на делото не се включва претенция по чл. 404, ал. 3 от КТ за изплащане на сумата от 250 лева, удържана от трудовото възнаграждение на ищеца. Сочената сума е удържана от трудово възнаграждение, дължимо за месец 10.2016 г., а обезщетението по делото е присъдено за периода след прекратяване на трудовия договор от 15.11.2017 г. За да отхвърли жалбата срещу посоченото предписание, първоинстанционният съд е приел, че същото е законосъобразно като издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия - чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ и в предписаната от закона форма - чл. 59, ал. 2 от АПК - писмена с фактически мотиви. Изложено, е че предписанието е издадено при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила. В административната преписка са посочени фактическите основания довели до налагане на принудителната административна мярка и представляващи материално-правни предпоставки за издаване на акта – липса на съгласие на работника за извършеното прихващане. В хода на проверката е било обезпечено правото на участие на работодателя и възможността за ангажиране на доказателства и вземане на отношение към релевираното правоотношение. Първоинстанционният съд е приел, че материалният закон и целта на закона са съобразени. Правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за изплащане на процесната заплата е реализирано при установеното наличие на материално-правните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ във връзка с чл. 272, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ. Решението на Административния - съд Силистра е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция, като обосновани и законосъобразни. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая контролните органи са приложили ПАМ за да предотвратят и преустановят нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в неизплатено трудово възнаграждение. В настоящата хипотеза дължимото трудово възнаграждение не е изплатено, поради прихващането му с насрещно вземане на работодателя. Вземането на работодателя произтича от неоснователно обогатяване на работника със заплатената му почивка в балнеохотел в гр. Стрелча. В КТ са уредени и изброени изчерпателно, конкретно и изрично, случаите в които работодателите могат да правят удръжки от трудовото възнаграждение на работника. Съгласно, чл. 272, ал. 1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4. С цитираната правна норма, законодателят си е поставил за цел да въведе по-специална, сигурна и засилена защита на трудовата заплата, чието предназначение е да осигури основни, първозначими, жизнено важни потребности и нужди на работника и неговото семейство. Именно заради това е забранил и удръжки от същата без съгласието на работника в хипотези различи от изрично и изчерпателно посочените в чл. 272, ал. 1 от КТ. Целта е да се предотвратят и да не се допускат злоупотреби, неоснователни и произволни удръжки и прихващания от страна на работодателя. Заплатената почивка в санаториална база в гр. Стрелча не попада в горецитираните хипотези, поради което за нейното прихващане и удържане от трудовото възнаграждение е необходимо съгласие на работника. Изрично съгласие за прихващане на процесната сума се изисква и съгласно приетото от управителния съвет на кооперацията решение регламентиращо и уреждащо почивката на работниците в гр. Стрелча. От приетият по делото, като доказателство "списък на работниците от ЗК "Изгрев-92" - с. Белица, които са съгласни да им се удържи от трудовото възнаграждение сумата от 250 лева, 50 % от стойността на предстоящата почивка в балнеохотел в гр. Стрелча от 17.10.2016 г. до 27.10.2016 г. ", липсва подпис на работника С. Димитров. С оглед на изложеното след, като процесната сума не попада в случаите изброени в чл. 272, ал. 1 от КТ и след, като за нейната удръжка няма изрично писмено съгласие на работника, работодателя ЗК "Изгрев-92" - с. Белица е нямал правно основание да я прихване от трудовото му възнаграждение. Необосновано е възражението на касатора, че причината за неполагането на подписа е ползвания от работника отпуск. В случай, че Димитров е бил в отпуск до 14.10.2016 г., то той е бил на работа на 15 и 16 октомври, 2016 г., както и в следващите дни до 17.11.2017 г., когато е прекратен договорът. Работодателят е можел, в двата дни преди самата почивка, която започва на 17, така и след нея да поиска и осигури съгласието на работника за нужното заплащане. Неоснователна е поддържаната от касатора теза, че уведомяването на работника за условията, при които управителния съвет на кооперацията предлага почивка, както и фактът на самото ползване на санаториума, са достатъчни, за да се приеме, че е налице и изрично съгласие за удръжки на сумата за почивка от трудовото възнаграждение. Законодателят изисква формиране на съгласие като волеизявление, удостоверено по ясен, категоричен и недвусмислен начин, а съгласно условията на решението на управителния съвет на ЗК "Изгрев - 92" – и в писмена форма. Доказателства за даване на такова съгласи по делото липсват. Работодателят ЗК "Изгрев - 92" не е оборил гореизложения факт нито пред административния орган, нито пред първоинстанционната съдебна инстанция, нито пред настоящата касационна инстанция. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице незаконосъобразност на първоначалния административен акт поради цитиране на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ вместо на чл. 404, ал. 1, т. 12 от същия закон. Безспорно се е установило, че цитираната норма е относима към процесната хипотеза, а и правното основание е коригирано от по-горестоящия контролен решаващ орган в решението по чл. 97, ал. 1 от АПК. Следва да се отбележи, че в касационната жалба изцяло се преповтарят доводите, които касаторът е изложил в хода на процеса пред първата инстанция и на които е даден обоснован и правилен отговор със съдебното решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе нарушения на трудовото законодателство обосновават прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Административният съд Силистра е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото съдебни разноски за ответника по него не следва да бъдат присъждани, тъй като не се своевременно поискани и доказани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,