Решение № 11816 от 12.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8757/2018 г.

Решение № 11816 от 12.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8757/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Николов от [населено място], депозирана чрез адв. Г. Хрусанов, срещу решение № 85 от 20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 789/2017 г. от Административен съд – Велико Търново. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Изтъкват се доводи, че съдът неправилно е установил релевантната за предмета на спора фактическа обстановка и е формулирал неправилни изводи относно приложимите правни норми. Неправилно издателят на административния акт, респективно съдът са допуснали превратно тълкуване на нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11), предвиждаща задължението на земеделския производител да не намалява площите, одобрени за извършване на агроекологични дейности с повече от 10% за целия петгодишен период на поетия ангажимент. Счита, че заявените за плащане площи са с размер от 9,42 ха, а не както твърди административният орган 8,32 ха, като намалението на заявените площи е само 0,22 ха и се дължи на ерозирала площ и пътища. Иска се отмяна на оспореното решение, както и на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Ответникът – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" гр. София в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител – юриск. Цонева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно в сила. Иска и присъждане на разноски, за юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага оспореният съдебен акт да бъде потвърден. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е повторно и е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против уведомително писмо изх. № 01-6500/15157 от 24.02.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за отказ от изплащане на финансова помощ и за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 196 от 15.06.2016 г. по адм. д. № 222/2016 г., Административен съд Велико Търново отменил уведомително писмо изх. № 01-6500/15157 от 24.02.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С решение № 11924 от 10.10.2017 г. по адм. дело № 9250/2016 г. на ВАС решението на първоинстанционния съд е отменено и делото върнато на друг състав на съда за ново разглеждане и събиране на доказателства, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. От приложената административна преписка, съдът е установил, че с уведомително писмо № 01-6500/15157 от 24.02.2016 г., изпълнителният директор на ДФЗ на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. е отказал финансово подпомагане за кампания 2013 г. и е прекратил агроекологичния ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". Причина за отказа и прекратяването на поетия ангажимент е установеното нарушение на изискването на чл. 24, ал. 2 от същата наредба - намаляване на заявената площ с 13.69 % вместо с нормативно допустимите 10%. С обжалваното решение № 85 от 20.03.2018 г. по адм. дело № 789/2017 г., Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП в приложимата редакция. Обжалваното уведомително писмо било постановено в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. В съответствие с чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11, съобразно поетия от кандидата 5-годишен агроекологичен ангажимент, била извършена административна проверка в ИСАК, за това, дали референтните парцели за подпомагане по мярка 214 са били заявени и през следващите години. При тази проверка било установено, че първоначално одобрената площ е 9,64 ха, а площта при направената към момента проверка е 8,32 ха, с което процентът на припокриване бил 86,31%, т. е. под 90% в нарушение на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11. Според този текст от Наредбата, площите следвало да бъдат идентични не само като размер, но и като географско местоположение. Съдът е посочил, че по искане на земеделския производител към делото са приобщени адм. дело № 402/2014 г. и адм. дело № 222/2016 г. по описа на АС Велико Търново, като по първото дело е била назначена агротехническа експертиза, чието заключение е прието от съда. От него става ясно, че има известни различия между първоначално одобрените за подпомагане площи и тези заявени за кампания 2013 година, а при посещението си на място на 19.09.2014 г., вещото лице е установило, че към този момент спорните парцели представляват пшеничено стърнище, а не ягодови насаждения. Малка част от заявените площи в с размер от около 0,8 ха, представлява младо ягодово насаждение. По искане на административния орган е била назначена и съдебна експертиза от вещо лице – геодезист, чието основно и допълнително заключения са приети по делото. Установява се разлика между площите, заявени за подпомагане от И. Николов по агроекологичния ангажимент за 2012 г. и за 2013 г., съответно 9,64 ха и 8,32 ха, като разликата в размер на 1,32 ха, изчислена като процентно съотношение представлява 13,69% от първоначално заявените площи. Същата разлика е била установена от органа с извършените автоматични административни проверки, които включват автоматично географско сравнение на одобрените парцели по мярката със заявените за текущата кампания. Съдът е посочил, че всяка промяна в геометричната форма на заявените за текущата кампания площи спрямо одобрените в референтната кампания или тяхното изместване можело да доведе до неизпълнение на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11. В случая заявените от земеделския стопанин парцели през 2013 г. били с намалена площ в сравнение с одобрената през референтната кампания и с променена геометрия, като намалението на площите по екологичния ангажимент е било потвърдено от заявителя в коригиращото заявление от 4.06.2013 г. Съдът е приел, че в случая дори не е необходимо административният орган да изследва причините за редуцирането на площите по поетия ангажимент, доколкото намаляването на площите по ангажимента впоследствие е изрично потвърдено от земеделския производител с посочване на причините за това, още повече, че редукцията е установена и от назначената по делото техническа експертиза, която освен прокарването на обслужващите пътища върху заявени площи, сочи и още една причина за него – наличието на синор по цялата дължина на парцел № 37784-43-1-2. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че през 2013 г., И. Николов в качеството си на земеделски производител е кандидатствал за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" като поел петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности – биологично отглеждане на ягоди и малини. Видно от уведомително писмо изх. № 01-65.1.0510 от 16.02.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ., за подпомагане е била одобрена цялата заявена площ в размер 9,64 ха. Именно за тези площи е поет 5-годишният ангажимент за извършване на агроекологични дейности по направление "Биологично растениевъдство" (чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 11). През 2013 г. земеделският производител е заявил за подпомагане по мярка 214 АЕП пет броя парцели в землището на с. Козловец, с обща площ 8,32 хектара, както следва: парцел № 37784-43-1-2 с площ 4, 04 ха – за отглеждане на малини; парцел № 37784-43-2-2 с площ 1,27 ха – за отглеждане на малини; парцел № 37784-43-4-1 с площ 0,80 ха – за отглеждане на малини; парцел № 37784-43-3-2 с площ 1,32 ха – за отглеждане на ягоди и парцел № 37784-43-5-1 с площ 0,89 ха – за отглеждане на ягоди. При направената автоматичната проверка на заявлението от 14.05.2013 г. било установено, че лицето не е декларирало по – рано заявените за подпомагане площи по направление "Биологично разнообразие" и дадена възможност за подаване на коригиращо заявление, депозирано от Николов на 4.06.2013 г. Като причина за намаляване на заявената за подпомагане площ е посочен факта, че между парцелите има пътища за обслужване на беритбата. С писмо изх. № 01-6500/15157 от 17.12.2013 г., производителят е уведомен за откриване на производството по прекратяване на ангажимента по мярка 214 АЕП. Подадено е и заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства с вх. № 02-040-6500/4756 от 04.12.2013 г., като е посочено, че след взети проби и извършени почвен анализ от Областна дирекция по безопасност на храните е дадено становище за унищожаване на ягодовите култури върху част от процесните парцели и извършване на сеитбооборот. След извършена административна проверка е установено, че процентът на пресичане на заявените през 2013 г. спрямо референтните от 2012 г. площи е 86,31%, с което не са спазени изискванията на чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11. След изпълнение на дължимата процедура е издадено Уведомително писмо изх. № 01-6500/15157 от 05.03.2014 г. на ДФЗ. Същото е било обжалвано по съдебен ред и отменено с Решение № 494/09.12.2014 г. по адм. дело № 402/2014 г. на Административен съд – Велико Търново. Решението на АС Велико Търново е било обжалвано и отменено с Решение № 12929/01.12.2015 г. по адм. д. № 1407/2015 г. на ВАС, като касационната инстанция е обявила уведомителното писмо за нищожно поради издаването му от некомпетентен орган. Последвало е издаването на оспореното в настоящото производство Уведомително писмо изх. № 01-6500/15157 от 24.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основанията, посочени в първоначално издаденото уведомително писмо е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на жалбоподателя. Акта е издаден на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 във връзка с член 10, параграф 4, във връзка чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и в съответствие с т. 5 "Отказване на финансова помощ и/или прекратяване на агроекологичен ангажимент" от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., изготвена на основание чл. 16 от Наредба № 11. Мотивите за постановяването му са, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания 2013 г. парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в направление "Биологично растениевъдство" е 86,31%. Прието е, че по този начин е нарушено задължителното условие по чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11. Неразделна част от писмото е и Приложение № 1, съдържащо таблица по номера и площ на референтните парцели, заявени и одобрени за участие по направлението през 2012 г. и заявените такива в текущата кампания за 2013 г. Във връзка с изложеното, неоснователно се явява възражението в жалбата за неправилно установена фактическа обстановка и превратно тълкуване на законовите норми. Административният акт съдържа както правните, така и фактическите основания за издаването му. Като неразделна част от него е приложена таблица, в която подробно е описано кои са били референтните парцели и кои са заявените, респ. незаявените парцели за текущата кампания, както и площта на пресичане. Под таблицата е изведен начинът на изчисление на процента на припокриване на площта от пресичане. В акта е описано, че по заявлението са извършени административни проверки и какво е констатирано при тях. Тези констатации са подведени и под относимите правни норми от приложимата Наредба № 11. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на същия, от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. Позоваването на извършените проверки представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По силата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11, агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Според ал. 2 на същата разпоредба одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Това означава, че заявените и одобрени за подпомагане през първата година от поетия петгодишен агроекологичен ангажимент площи следва да бъдат идентични както по размер, така и по географско местоположение със заявените през следващите години от ангажимента, единствено с възможността за намаляване на същите, но само в рамките на 10%. В случая е установено, че процентът на припокриване е 86,31%, което е по-малко от 90% съвпадение, т. е. налице е намаляване на първоначално заявената за подпомагане площ в повече от допустимите 10%. Тези констатации напълно се потвърждават от подаденото заявление за подпомагане за кампания 2013 година и от основното и допълнително заключение, дадени по назначената съдебна експертиза от вещо лице – геодезист. Противно на твърдяното в касационната жалба, първоинстанционният съд задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявените от него основания. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Отправената от процесуалния представител на ответната страна претенция за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Касаторът следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,